Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
10
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
Намерени са
16250
резултата от
1627
текста в
17
страници с части от думите : '
мислене мисле мисли
'.
На страница
10
:
1000
резултата в
60
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува
мисли
те, респективно, че централната нервна система образува
мисли
те.
Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува мислите, респективно, че централната нервна система образува мислите.
За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице. Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли.
към текста >>
То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите
мисли
.
Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува мислите, респективно, че централната нервна система образува мислите. За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице. Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции.
То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли.
Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл. Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото. Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си. Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
към текста >>
Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява
мисли
те, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото.
Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли. Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл.
Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото.
Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си. Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
към текста >>
Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като
мисли
, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли. Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл. Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото. Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си.
Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
към текста >>
Работата е там, че
мисле
йки, човекът възприема само последната фаза от своята мисловна дейност.
Обаче има и нещо друго.
Работата е там, че мислейки, човекът възприема само последната фаза от своята мисловна дейност.
За да обясня това, аз отново ще прибегна до сравнението с огледалото. Представете си, че бихте поискали да застанете пред едно огледало и да видите лицето си в него. Ако нямате огледало, вие няма да видите лицето си. Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си. Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало.
към текста >>
А това, което накрая вие възприемате като
мисли
, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка.
Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява един или друг образ. След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие.
А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка.
Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите. Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като
мисли
това, което вие
мисли
те.
След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка.
Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите.
Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на
мисле
не
то, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
– Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка. Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите.
Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
Едва тогава, чрез тази духовно-душевна дейност, мозъкът се превръща в огледален апарат, позволяващ отразяването на
мисли
те.
Вие виждате, че на първо място стои един духовно-душевен елемент. Тъкмо той трябва да работи в структурите на мозъка.
Едва тогава, чрез тази духовно-душевна дейност, мозъкът се превръща в огледален апарат, позволяващ отразяването на мислите.
Този е действителният процес, който е до такава степен незабележим за повечето хора на нашето съвремие, че те изобщо нямат представа за него.
към текста >>
Той може да проследи, как – ако поиска да
мисли
– най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност.
Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли. Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност.
към текста >>
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите
мисли
.
Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност. Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли.
Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност. Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка.
към текста >>
И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото
мисле
не
.
Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност. Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък. Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли. Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен.
И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене.
Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност. Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка. Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл. Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението.
към текста >>
Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на
мисли
те.
Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка. Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл. Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението. Обаче окултното изследване показва, че най-напред трябва да бъде изживяна именно подготовката.
Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на мислите.
към текста >>
В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на
мисли
те.
Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването.
В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите.
Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност. От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат. Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри. Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице.
към текста >>
От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с
мисле
не
то, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат.
Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването. В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите. Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност.
От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат.
Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри. Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице. Обаче за нашия човешки живот това не е достатъчно.
към текста >>
Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните
мисли
, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса.
Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса.
Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Както нашите малки
мисли
работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса. Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса.
Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност.
Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Човекът е изграден според
мисли
те на Космоса.
Човекът е изграден според мислите на Космоса.
Космосът е големият мислител, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването. Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под въздействието на мисловната работа, така и целият човек се намира под въздействието на космическата мисловна работа.
към текста >>
Космосът е големият
мисли
тел, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването.
Човекът е изграден според мислите на Космоса.
Космосът е големият мислител, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването.
Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под въздействието на мисловната работа, така и целият човек се намира под въздействието на космическата мисловна работа.
към текста >>
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите
мисли
.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли.
Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Космосът ни
мисли
.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли.
Космосът ни мисли.
И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса.
към текста >>
И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни
мисли
, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като
мисли
на съществата от висшите йерархии.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото.
И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии.
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите.
към текста >>
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки
мисли
, така и ние, като човешки същества отразяваме
мисли
те на Космоса.
Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии.
Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса.
Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”.
към текста >>
Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки
мисли
, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически
мисли
.
както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората.
Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли.
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки
мисли
, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически
мисли
.
– по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли.
Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли.
Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои
мисли
към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ето как ние откриваме връзката между човешката мисъл и космическата мисъл. Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност.
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово.
към текста >>
Ние хората имаме нашата логика, според която
мисли
м, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика.
Ето как ние откриваме връзката между човешката мисъл и космическата мисъл. Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност. И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика.
И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
към текста >>
Както когато ние
мисли
м и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии,
мисле
йки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма.
Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност. И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика. Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13).
Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма.
Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист. Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото
мисле
не
.
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене.
Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – и т.н. Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса. То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят!
към текста >>
Нека още веднъж нагледно да си представим
мисле
не
то на Космоса.
Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене. Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – и т.н.
Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса.
То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – Противодействие! Това, което би последвало, би се оказало една погрешна космическа преценка.
към текста >>
Мисълта ще се пренасочи – и тогава ние имаме едно коригирано „погрешно
мисле
не
”.
То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – Противодействие! Това, което би последвало, би се оказало една погрешна космическа преценка.
Мисълта ще се пренасочи – и тогава ние имаме едно коригирано „погрешно мислене”.
към текста >>
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за
мисле
не
то на Космоса, упражняват своето действие също и в човека.
В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен.
Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека.
И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса. Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука. Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха.
към текста >>
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо
мисле
не
ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения.
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения.
Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока. И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли.
към текста >>
И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически
мисли
.
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения. Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока.
И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли.
към текста >>
колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да
мисли
по един толкова различен начин.
Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той. Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той! Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са израз на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е.
колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да мисли по един толкова различен начин.
Нещо подобно казахме и тогава, когато обсъждахме примера с Нитче.
към текста >>
Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко
мисли
.
” и „Какво не можем да разберем? ” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси. И тогава той напълно отвиква да застава пред света така, че да задава въпроси като тези: „Какво мога да разбера? ” и „Какво не мога да разбера? ”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси.
Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.
към текста >>
И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на
мисле
не
то и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си.
И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя.
Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>
Но естеството на човешкото
мисле
не
остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието.
Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя.
Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието.
И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>
Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите
мисли
.
В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология.
Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме
мисли
те на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в
мисли
те на човека, когато се вживяваме в истинността на тези
мисли
, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли. Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н.
към текста >>
Следователно, когато познаем естеството на
мисли
те вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки
мисли
, тогава можем да почувстваме как с тези
мисли
ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките
мисли
се разширява в едно познание за истинската природа на космическите
мисли
.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
към текста >>
Когато правилно се научим да разбираме как
мисли
м, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на
мисле
не
от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка. Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят.
Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия. И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите
мисли
, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки
мисли
са приютени в нашия душевен живот.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите
мисли
.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли.
И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно. И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност. Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
Моята вечна същност се състои в това, че
мисле
не
то на йерархиите е нещо вечно.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса.
Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно.
И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност. Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
И след като съм обект на
мисле
не
от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда
мисле
н от тях в моята непреходна, вечна същност.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно.
И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност.
Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
2.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до
мисли
те на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Така както човекът се изявява чрез жестовете и чрез израза на лицето си, така в митологията на древните хора Йехова можеше да бъде разбран чрез Михаил. Йехова се е разкривал на посветения по такъв начин, че да може да схване нещо, което никога по-рано не е могъл да схване, а именно, че Михаил е лицето на Йехова.
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Михаил е външната изява на Яхве или Йехова, както при човека познаваме изявата на неговия аз върху челото или върху лицето му.
към текста >>
3.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на
мисле
не
то, чувствуването и волята.
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята.
Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие.
към текста >>
По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на
мисли
те, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща.
Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие.
По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща.
Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света. Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание. Всичко това се разиграва във вълнуващи се нагоре и надолу чувства: чувства се въздигат в нас или се насочват към нас, които повдигат нашия живот, укрепват го, чувства, в които се чувствуваме щастливи и доволни; чрез събитията на живота, чрез нашата съдба, също и чрез нашия вътрешен живот ни връхлитат чувства, които изразяват нашето страдание, нашата скръб.
към текста >>
Чрез тези
мисли
ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието.
Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие. По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща.
Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието.
Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света. Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание. Всичко това се разиграва във вълнуващи се нагоре и надолу чувства: чувства се въздигат в нас или се насочват към нас, които повдигат нашия живот, укрепват го, чувства, в които се чувствуваме щастливи и доволни; чрез събитията на живота, чрез нашата съдба, също и чрез нашия вътрешен живот ни връхлитат чувства, които изразяват нашето страдание, нашата скръб. И изказвайки думата "чувство", обични мои антропософски приятели, ние сочим към онази област, която всъщност включва щастието и страданието на човешкия живот.
към текста >>
Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия,
мисле
не
, чувствуване, воля.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света. Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света. Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света. Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека.
Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Преминавайки от възприемането към
мисле
не
то, можем да забележим, че и по отношение на
мисле
не
то имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това
мисле
не
рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка
мисли
те имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят. Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас.
към текста >>
Нашето
мисле
не
не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите.
към текста >>
Но когато преминем към нашето чувство и раз
мисли
м малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото
мисле
не
то и възприемането.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас. Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането.
Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
към текста >>
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в
мисли
на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите.
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
към текста >>
А по отношение на нашите
мисли
ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите
мисли
ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето
мисле
не
ти завладяваш само една малка част от него.
Когато стоим пред света с нашето възприемание, ние със сигурност си казваме: Това възприемание ни дава възможност да познаем света, обаче винаги само от една единствена гледна точка. Колко малък е откъсът от света, който ние превръщаме в наш вътрешен живот чрез възприеманието! В това възприемание ние сме зависими от място и време; трябва да кажем: от това, което предчувствуваме в света, в нашия вътрешен живот прониква чрез възприятието една много малка част.
А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него.
Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене! Колко много неща бих могъл да черпя от глъбините на моята душа! И ако бих могъл да ги извлека, колко по-тънко, колко по-възвишено бих чувствувал аз за нещата на света! Докато по отношение на възприеманието и на мисленето имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и мисленето аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
към текста >>
Докато по отношение на възприеманието и на
мисле
не
то имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и
мисле
не
то аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него. Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене! Колко много неща бих могъл да черпя от глъбините на моята душа! И ако бих могъл да ги извлека, колко по-тънко, колко по-възвишено бих чувствувал аз за нещата на света!
Докато по отношение на възприеманието и на мисленето имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и мисленето аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
Но аз мога да изнеса нагоре само една много малка част и да я превърна в моето действително чувствуване.
към текста >>
Следователно, докато чрез моето възприемание и
мисле
не
мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене.
Следователно, докато чрез моето възприемание и мислене мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене.
А това важи до много по-висока степен за волята. Искам да посоча само едно. Колко много трябва да чувствуваме ние, че с това, което вършим, оставаме назад по отношение на това, което бихме могли да извършим, което е заложено в нас. Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето мислене внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля. Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и мисленето, от друга страна чувствуването и волята.
към текста >>
Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето
мисле
не
внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля.
Следователно, докато чрез моето възприемание и мислене мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене. А това важи до много по-висока степен за волята. Искам да посоча само едно. Колко много трябва да чувствуваме ние, че с това, което вършим, оставаме назад по отношение на това, което бихме могли да извършим, което е заложено в нас.
Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето мислене внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля.
Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и мисленето, от друга страна чувствуването и волята. Съвършено друга светлина се хвърля върху тези четири кръга на нашия вътрешен живот, когато се опитаме сега да осветлим езотерично това, което човек може да си изясни така екзотерично чрез размишлението.
към текста >>
Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и
мисле
не
то, от друга страна чувствуването и волята.
Следователно, докато чрез моето възприемание и мислене мога да превърна в моя вътрешен живот само една малка част от света, чрез чувствуването аз мога да дам съществуване в сферите на действителното изживяване само на една част от това, което почива като възможност в мене. А това важи до много по-висока степен за волята. Искам да посоча само едно. Колко много трябва да чувствуваме ние, че с това, което вършим, оставаме назад по отношение на това, което бихме могли да извършим, което е заложено в нас. Така ние чувствуваме, че чрез нашето възприемание и нашето мислене внасяме само една част от външния свят в нашия вътрешен живот, а от това, което лежи в глъбините на душата, можем да извлечем нагоре само една част чрез нашето чувствуване и нашата воля.
Чрез това четирите кръга на нашия душевен живот се разделят на две части: от една страна възприеманието и мисленето, от друга страна чувствуването и волята.
Съвършено друга светлина се хвърля върху тези четири кръга на нашия вътрешен живот, когато се опитаме сега да осветлим езотерично това, което човек може да си изясни така екзотерично чрез размишлението.
към текста >>
При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на
мисле
не
то, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин.
При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието.
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е. духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот.
към текста >>
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и
мисле
щ, т.е.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин. При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието.
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия.
към текста >>
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на
мисле
не
то.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин. При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието. Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето.
Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия.
към текста >>
Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на
мисле
не
то, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
към текста >>
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас,
мисли
м с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
към текста >>
Той не ни дава вече никакви
мисли
, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света. Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието.
Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти
мисле
ше.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
По
мисле
те само, обични мои антропософски приятели, какво обръщане на цялото човешко виждане на света се получава, когато това, което порано съвсем не е било светът, което сме наричали Аз, сега се намира вън от нас и съставлява светът, към който всичко клони.
Помислете само, обични мои антропософски приятели, какво обръщане на цялото човешко виждане на света се получава, когато това, което порано съвсем не е било светът, което сме наричали Аз, сега се намира вън от нас и съставлява светът, към който всичко клони.
Това е така, като че бихме гледали от всички точки на пространството към един единствен център и виждаме там самите себе си; и това е така, като че бихме плували във времето назад и напред и на една точка в една вълна намираме самите себе си: ние сме станали светът. Това е първото впечатление, когато казвам още веднъж изрично това развиваме ясновиждащото съзнание с този стремеж да се запознаем е вътрешния живот на човека. Тогава това е първото впечатление.
към текста >>
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното
мисле
не
, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение. И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън. И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите
мисли
виждан от вън.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество. Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение.
И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън.
И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на
мисли
те.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество. Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение. И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън.
И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите.
Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на
мисли
те на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно.
И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното. Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите. Това трябва да бъде произведено някакси по воля. Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма. Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло.
към текста >>
Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на
мисли
те.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно. И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното.
Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите.
Това трябва да бъде произведено някакси по воля. Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма. Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло. Нашата карма, нашата съдба, персонифицирана /приела образ на личност/, стои пред нас. И ние знаем, че виждаме сега това: това си ти, но такъв, какъвто си в твоето вътрешно морално същество.
към текста >>
По
мисле
те само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той
мисли
, че върши това за свое удоволствие.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие.
Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано.
към текста >>
Това, което можем да кажем по съответен начин върху
мисли
те и сетивните усещания, ще разгледаме в следващите сказки.
Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано. Както нашата воля стои във вътрешна връзка с механиката на нашия скелет, така и нашите чувства стоят във вътрешна връзка с нашата мускулна система. Тази мускулна система е един символичен израз за системата на нашите чувства. Както са изградени нашите мускули, както те позволяват да ги свиваме и удължаваме, за да предизвикаме чрез това механиката на скелета, за целта е необходима нашата планетна система, с която се запознаваме, когато се намираме в нашето астрално тяло. В нашата мускулна система живее цялата планетарна система, както целият космос живее в механиката на нашата костна система.
Това, което можем да кажем по съответен начин върху мислите и сетивните усещания, ще разгледаме в следващите сказки.
към текста >>
От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава
мисли
и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа.
Такива неща доставя духовното познание.
От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава мисли и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа.
Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и мислене. Защото когато оставим да действува на нашата душа това, което току-що бе обяснено като опитност на ясновиждащото съзнание и което /както ми се струва/ е лесно разбираемо когато оставим това да действува но нашата душа и го съберем в едно основно чувство на живота в душата, как може да се изрази това основно чувствуване на живота в душата? Как можем да кажем, когато искаме да назовем с малко думи това, което се запалва в нас като вътрешно чувство на живота чрез едно такова знание на ясновидското изследване?
към текста >>
Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и
мисле
не
.
Такива неща доставя духовното познание. От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава мисли и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа.
Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и мислене.
Защото когато оставим да действува на нашата душа това, което току-що бе обяснено като опитност на ясновиждащото съзнание и което /както ми се струва/ е лесно разбираемо когато оставим това да действува но нашата душа и го съберем в едно основно чувство на живота в душата, как може да се изрази това основно чувствуване на живота в душата? Как можем да кажем, когато искаме да назовем с малко думи това, което се запалва в нас като вътрешно чувство на живота чрез едно такова знание на ясновидското изследване?
към текста >>
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е израз на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са
мисли
ли през световете.
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е израз на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са мислили през световете.
И сега искаме да резюмираме това в едно чувство на живота сега гледаме на цялата човешка природа различно от по-рано, сега знаем, че тази човешка природа е проникната от божествения Космос, а не както по-рано. И съзнанието за всичко това се запалва, укрепва, засилва се и казва с вътрешно разбиране на душата и на чувството: Ако искаме да разберем човека, ние не можем да сторим това по друг начин освен като познаем: от божествено-духовното е роден целият този човек!
към текста >>
4.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на
мисле
не
то, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност.
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност.
Днес моята задача ще бъде да Ви запозная с подобни изживявания от една друга страна, защото само когато разглеждаме живота от най-различни страни и от най-различни гледища, можем да добием едно действително познание за този живот.
към текста >>
Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да
мисли
м, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим
мисли
те и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно.
Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет.
Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно.
И в моите публични сказки аз обърнах вниманието на това, че френският философ Бергсон е установил вече: това, което съществува в човешката душа като съкровище на паметта, не трябва да се разглежда като нещо непосредствено свързано с тялото; напротив, то трябва да се разглежда като една душевна вътрешност, като нещо, което душата развива, което съществува в чисто духовно-душевна форма.
към текста >>
Какво иска този живот, който в
мисли
, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи?
Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот?
Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи?
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде
мисле
но с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи?
Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>
Боговете са имали добри
мисли
с нас; те са ни дали всичко, което можеха първо да ни дадат; те са ни направили толкова силни, колкото е било възможно според силата, която сме добили в досегашния си живот.
Боговете са имали добри мисли с нас; те са ни дали всичко, което можеха първо да ни дадат; те са ни направили толкова силни, колкото е било възможно според силата, която сме добили в досегашния си живот.
Така в нас се намира тази дадена ни от Боговете крепкост и към нас пристъпва изкушението, което ни казва: Да, ти можеш сега да следваш тези Богове, ти можеш сега да влееш всичко, което си ти самият, в това, което боговете са ти дали като сили, можеш да отидеш в духовните светове. Защото боговете са ти дали много, много сега човек може да се одухотвори, тази перспектива стои пред него. Но той може да стори това само, като отклони своя път от посоката към великия идеал на човечеството, като напусне този път. С други думи бихме могли да кажем: човек хваща пътя за духовните светове, като взема със себе си в тези духовни светове всички негови несъвършенства; там те ще се превърнат в съвършенства. И това би станало действително, човек би могъл да влезе в духовните светове със своите несъвършенства.
към текста >>
Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който
мисли
м с нашия свързан с мозъка ум.
А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум.
Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум.
Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства. Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
към текста >>
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането,
мисле
не
то, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>
5.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но можем ли да по
мисли
м другояче, освен че този човек стои като едно много сложно същество в света, когато преценим, че истинският идеален образ на човека, това, което човекът може да бъде, когато той действително развие всички намиращи се в него заложби, че този истински идеален образ на човека съставлява всъщност съдържанието на религията на Боговете и че всъщност всички духовни Същества, които можем да познаем във връзка с човешката природа, съединяват своите цели и действия, за да изградят човека от целия Космос като смисъл на този Космос!
Днес трябва да обърнем първо вниманието върху отделни положителни резултати на окултното изследване, които от една страна са много подходящи да ни въведат в същността на човека, но които от друга страна ни показват, колко сложен е всъщност този човек, така както той стои в света.
Но можем ли да помислим другояче, освен че този човек стои като едно много сложно същество в света, когато преценим, че истинският идеален образ на човека, това, което човекът може да бъде, когато той действително развие всички намиращи се в него заложби, че този истински идеален образ на човека съставлява всъщност съдържанието на религията на Боговете и че всъщност всички духовни Същества, които можем да познаем във връзка с човешката природа, съединяват своите цели и действия, за да изградят човека от целия Космос като смисъл на този Космос!
Първото нещо, което трябва да кажем, е, че със своите възприятия, които получава от външния свят, така както те се явяват в неговото съзнание, човекът възприема действително само една малка част от онова, което се влива към него. Когато човекът стои във физическия свят, има отворени своите сетивни органи, и наблюдава света със своя ум, който е свързан с неговия мозък, с неговата нервна система, и се стреми да си обясни, какво идва по този начин от света към него, до човешката представа достига само една малка част от това, което се влива към него, само една малка част влиза действително в съзнанието на човека. В светлината и в цветовете, в звука и т.н. се съдържа много повече от онова, което стига в съзнанието на човека. В своето детинско схващане на света официалната материалистична физика говори са това, че зад цветовете, зад светлината и т.н.
към текста >>
По
мисле
те само, че винаги, когато стоим пред физическия свят и имаме отворени нашите сетивни органи, ние приемаме в себе си труповете на всички наши възприятия като призраци, но като действуващи призраци.
Нашето око ни дава възможност да имаме усещането на светлината или на цвета. Следователно бихме могли да кажем: Светлината приижда към нас и създава в нас усещането на светлина; но когато погледнем по-дълбоко в нас, ние откриваме, че докато в нашето съзнание имаме светлината, нашето човешко същество е проникнато от нещо, което трябва да умре в това човешко същество, за да можем да имаме усещането на светлина. И ние не можем да имаме никакво възприятие, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси един вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане. Духовното изследване трябва именно да каже: Аз гледам човека; зная, че сега той усеща червено. Обаче виждам, че това червено, което живее в неговото съзнание, разлива така да се каже нещо от себе си, което прониква цялото му същество, доколкото се влива в неговата кожа и в пределите на неговото етерно тяло, прониква го с нещо, което е като един мъртъв труп на цвета, което убива нещо в човека.
Помислете само, че винаги, когато стоим пред физическия свят и имаме отворени нашите сетивни органи, ние приемаме в себе си труповете на всички наши възприятия като призраци, но като действуващи призраци.
Винаги в нас умира нещо, когато възприемаме външния свят. Това е едно твърде особено явление. И духовният изследовател трябва да се запита: Но какво става тук? Коя е причината за това извънредно особено явление?
към текста >>
Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и
мисли
м.
И сега всичко, което падне върху него, се отразява, но само така, както го имаме в сетивните възприятия. Чрез това се раждат сетивните възприятия. Трупът, който постоянно носим в себе си, той е огледалната настилка на цялото наше тяло и благодарение на това ние виждаме себе си във физическия свят. Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество.
Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим.
Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
към текста >>
Когато
мисли
м, това не са сетивни възприятия.
Чрез това се раждат сетивните възприятия. Трупът, който постоянно носим в себе си, той е огледалната настилка на цялото наше тяло и благодарение на това ние виждаме себе си във физическия свят. Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим.
Когато мислим, това не са сетивни възприятия.
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
към текста >>
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето
мисле
не
, но същинското
мисле
не
не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко.
Трупът, който постоянно носим в себе си, той е огледалната настилка на цялото наше тяло и благодарение на това ние виждаме себе си във физическия свят. Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия.
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко.
Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене.
към текста >>
Когато
мисли
м ние не правим с нашето
мисле
не
никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло.
Благодарение на това ние съществуваме като такова отделно физическо същество във физическия свят. Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко.
Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
към текста >>
Но когато
мисли
м, отново не всичко това, което се намира в
мисли
те, прониква в нас.
Така сложно изглежда човешкото същество. Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас.
Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
към текста >>
Ако всичко, което се намира в
мисли
те, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото
мисли
м, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
Да вземем другият случай, когато не само възприемаме, но и мислим. Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас.
Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
към текста >>
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял
мисли
те такива, каквито те са, той би се чувствувал в
мисли
те в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
към текста >>
Ние не възприемаме този живот в нашето човешко
мисле
не
, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на
мисли
те, които възникват в нас като наше
мисле
не
.
Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене.
Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина.
към текста >>
Напротив онова, което прониква
мисли
те като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене.
Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в
мисли
те ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
И изразът на тази борба е, че
мисли
те не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-
мисли
, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси
мисли
те някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот.
Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли. Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси. Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>
Това са отразените
мисли
, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън
мисли
.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот.
Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли.
Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси. Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>
Така е с нашето
мисле
не
.
Но едва сега ние виждаме, какво значение има това, което наричаме "преди", и това, което наричаме "после". Ако бихме изживели в нашето непосредствено настояще Интуициите, Инспирациите и т.н., които проникват в нас, ние бихме се одухотворили; обаче благодарение на това, че те са отхвърлени в бъдещето от Ариман, че не се проявяват сега, че се запазват като семена за бъдещето, те отново добиват тяхната истинска същност. Това, с което бихме злоупотребили в настоящето, в бъдеще, когато ще преминем вратата на смъртта, ние ще го употребим, за да изградим от духовния свят един нов живот. Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в един физически земен живот. Толкова противоположно действуват нещата в различните светове.
Така е с нашето мислене.
А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност. Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание.
към текста >>
Както трябваше да кажем: Възприеманието и
мисле
не
то раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при
мисле
не
то във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща.
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно.
към текста >>
Ние
мисли
м върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
Трябва да бъде създаден един заместител. Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия.
Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля.
към текста >>
Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са из
мисли
ли върху един свръхсетивен свят.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля.
Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят.
Аз не приемам такива представи в себе си. Който казва това, той никога не си е съставил едно понятие за това, защо именно в развитието на света са се явили религиите. Една обща страна на всички религиозни представи е тази, че тези представи се отнасят за неща, които човек не може да възприеме сетивно, че в религиозните представи човек трябва да се изпълни с нещо, което той не възприема сетивно.
към текста >>
С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да раз
мисли
върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм.
Понеже това, което остава неродено в нашето чувствуване, в нашата воля, може и трябва да действува след нашата смърт, за да може да прояви то тогава своето действие, ние не се нуждаем от представи, които можем да добием чрез нашите сетивни усещания или чрез ума, който е свързан с тях. Те не могат да ни помогнат нищо. Единствено онези пред стави, които отговарят на това, което няма външна действителност, които, когато ги приемем, ни правят благочестиви, чрез които виждаме в един духовен свят,те ни дават импулса, стремителната сила, от която се нуждаем след смъртта. Да има човек религиозни представи, това значи: да си представя това, което сега още не може да действува в него, но което след смъртта е една действена сила.
С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да размисли върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм.
Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното. Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука.
към текста >>
Бог
мисли
в човека.
Отвън идва оживлението на Имагинациите; отвътре се надигат образи на извънчовешкия духовен свят. Какво представляват тези образи, които се надигат така в човека? Както знаем, в древни времена това беше възможно при понижено състояние на човешкото съзнание. Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи.
Бог мисли в човека.
Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме
мисли
!
Какво представляват тези образи, които се надигат така в човека? Както знаем, в древни времена това беше възможно при понижено състояние на човешкото съзнание. Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека.
Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли!
"Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве
мисли
в човека; човекът е арена на божествените
мисли
.
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас.
Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Хората знаеха, че са изпълнени /с
мисли
те на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу
мисли
те на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане.
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане.
Вътрешният труп-призрак стана все по-силен, все по-значителен. Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли. Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно. Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност.
към текста >>
Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви
мисли
.
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане. Вътрешният труп-призрак стана все по-силен, все по-значителен.
Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли.
Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно. Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност. И това съществено, тази същност, която се роди, за споменатото божествено Същество, което чувствуваше, че неговото съзнание се смрачава, беше Христос. Христос е дете на Божеството, което отново възстановява, произвежда съзнанието на Божеството в човешката дейност.
към текста >>
Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то
мисле
ше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите
мисли
това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно.
Обаче в човешкото развитие съществуваше необходимостта това да стане все по-невъзможно, бихме могли да кажем в човешката природа срещу мислите на Боговете се изправяше все повече и повече тъмнина и закриваше тяхното виждане. Вътрешният труп-призрак стана все по-силен, все по-значителен. Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли.
Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно.
Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност. И това съществено, тази същност, която се роди, за споменатото божествено Същество, което чувствуваше, че неговото съзнание се смрачава, беше Христос. Христос е дете на Божеството, което отново възстановява, произвежда съзнанието на Божеството в човешката дейност. Така в човешкото същество трябваше да се включи Христовото Същество.
към текста >>
И, обични мои приятели, ние трябва да приемем в нас съзнанието: когато възприемаме сетивния свят, ние непрестанно вливаме в нас едно умиране; и тъмнина и затъмнение вливаме ние в нас, когато
мисли
м върху този свят, а нещо неродено оставяме, когато чувствуваме и проявяваме воля.
И, обични мои приятели, ние трябва да приемем в нас съзнанието: когато възприемаме сетивния свят, ние непрестанно вливаме в нас едно умиране; и тъмнина и затъмнение вливаме ние в нас, когато мислим върху този свят, а нещо неродено оставяме, когато чувствуваме и проявяваме воля.
Така оставяме ние да се влива в нас нашето умиране и това, което е още неродено, от което ще се нуждаем, след като ще сме узрели. Всичко това лежи в подосновите на нашето съзнание. Но всичко това би останало парализирано, ако не бихме могли да го потопим в Съществото, което Божеството е родило като едно ново съзнание за себе си, ако ние не бихме могли да го влеем в Христовото Същество.
към текста >>
В Светлината, в духовната слънчева Светлина на Христа изпращаме ние нашите затъмнени
мисли
.
Христос живее в нас, откакто той е преминал през Тайната на Голгота. В Христа потопяваме ние умирането, което съществува с всяко възприя-ие, и в Христовото Същество потопяваме ние затъмнението в мисълта.
В Светлината, в духовната слънчева Светлина на Христа изпращаме ние нашите затъмнени мисли.
И когато минем през вратата на смъртта, тогава нашите неродени чувства и нашата неродена воля се потопяват в Христовата Субстанция. Когато правилно разбираме развитието, ние трябва да кажем към това развитие: ние умираме в Христа Jn Christo morimur.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато минаваме през физическото поле, когато оставим да действуват върху нас изживяванията на физическото поле, ако раз
мисли
м върху тези изживявания, едно нещо ще бъде особено очебийно за нас.
Когато минаваме през физическото поле, когато оставим да действуват върху нас изживяванията на физическото поле, ако размислим върху тези изживявания, едно нещо ще бъде особено очебийно за нас.
То е, че на това физическо поле ние имаме пред нас онова, което наричаме действителност, което наричаме съществуване, битие, реалност. Бихме могли да кажем: Колкото по-малко духовен е един човек, толкова повече той гради на това, което има пред себе си на физическото поле като натрапваща се действителност. Другояче стои въпросът с това, което на физическото поле ние искаме да усвоим като наше знание, като наше познание за действителността. Като деца ние първо трябва да бъдем възпитани така, че да развием способности, за да можем да добием знание, познание за физическото поле и след това трябва да работим все по-нататък и по-нататък. Добиваното на познания предполага духовна работа.
към текста >>
Но при този случай, обични мои приятели, трябва да по
мисли
м върху следното.
Или да вземем един случай, който може би е по-малко зависим от човешката воля, който лежи в други процеси на живота, процеси протичащи бих могъл да кажа в подосновите на съществуването и са свързани с хода на нашата карма; да вземем случая, когато във физическия живот още прокарали едно боледуване, което ни е причинило страдания или т.н. Тогава в даден момент в духовния свят ние изживяваме едно противоположно настроение, едно противоположно състояние: здравето. И в същата степен, в която болестта ни е причинила слабост, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва. Този е един случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа. Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството.
Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното.
Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят. Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка. Това трябва напълно да допуснем. Но в замяна на това, тази връзка има още едно друго действие, ако ние действително я схванем. И това действие може да бъде охарактеризирано по следния начин.
към текста >>
Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в
мисли
, в понятия.
Да предположим, че един човек се прониква с Духовната наука, че сериозно прави усилия да приеме действително в себе си Духовната наука, не така, както се приема една друга наука.
Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в мисли, в понятия.
Но никога не трябва да приемаме така Духовната наука. Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни.
към текста >>
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да
мисли
за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено.
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин.
към текста >>
" Опитайте се да раз
мисли
те върху това, че тези хора не са се проникнали действително вътрешно с Духовната наука така, както е необходимо според тяхната карма.
Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин. Някой човек може да бъде несръчен; той става последовател на Духовната наука и скоро забелязва, че без да е направил нещо друго освен това, че се е проникнал с Духовната наука, става по-сръчен в своите действия и движения. Не казвайте: "Аз познавам много несръчни последователи на Духовната наука; те още дълго време не са станали сръчни!
" Опитайте се да размислите върху това, че тези хора не са се проникнали действително вътрешно с Духовната наука така, както е необходимо според тяхната карма.
Някой може да бъде художник и да владее до известна степен живописта: когато стане последовател на Духовната наука, той ще забележи, че това, което току-що подчертах, се е вляло в инстинктивното боравене с изкуството на живописта. Той по-лесно смесва боите; идеите, които иска да има, му идват по-лесно. Или да предположим, че някой е учен и трябва да обработи по някакъв начин нещо научно. Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата литература, за да разреши даден въпрос. Но стане ли последовател на Духовната наука, той не отива вече както по-рано в библиотеките и поисква да му се дадат около петдесет книги, които не го ползуват нищо, а непосредствено налучква това, което е необходимо.
към текста >>
Естествено това, което сега ще кажа, трябва винаги да се разглежда така, че да се
мисли
във връзка с човешката карма.
Естествено това, което сега ще кажа, трябва винаги да се разглежда така, че да се мисли във връзка с човешката карма.
При всички обстоятелства човекът е подчинен на кармата; това постоянно трябва да се има предвид. Но сега, взимайки под внимание кармата, случва се следното: Да предположим, че определен вид заболяване сполетява някого, който е проникнал в Духовната наука по описания начин и в неговата карма е определено, че може да бъде излекуван. Естествено в кармата може да бъде определено, че той не може да бъде излекуван. Обаче, когато имаме пред нас една болест, кармата никога не говори така, че при всички обстоятелства болестта трябва да има едно развитие във фаталистичен смисъл. Тя може да бъде излекувана или не може да бъде излекувана.
към текста >>
И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното
мисле
не
и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане.
И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство.
Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията. Такива хора се намират все по-малко между народа.
към текста >>
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за
мисле
не
то, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила.
Следователно, когато обгърнем с поглед посочените изброени случаи, ние виждаме, че при поведението в духовния свят се касае за нещо съвсем определено. В духовния свят съвсем не става дума да събира човек познание, както на физическото поле; напротив там се касае той да намали това познание, а именно да превърне познавателната сила в жизнена сила. Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта.
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила.
Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение.
към текста >>
Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и
мисле
не
то така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле.
Така следователно ние виждаме, че се касае за пропито от воля чувствуване, за пропита от чувство воля, които се превръщат в творческа сила, която там в духовния свят трябва да прилагаме така, както тук във физическия свят трябва да напрягаме нашата изследваща мисъл, за да стигнем до мъдрост в този физически свят.
Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и мисленето така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле.
Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта. Наистина това, което се намира в духовния свят е от такова естество, че ако искаме да разберем този духовен свят, трябва първо да усвоим нови представи и понятия: но въпреки това: събитията и процесите от двата свята са свързани помежду си както причина и следствие. Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят. Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост?
към текста >>
През времената, когато хората
мисле
ха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие?
Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят. Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост? От къде може да ни дойде тази сила? И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството.
През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие?
За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност.
към текста >>
Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като
мисле
ща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец.
Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец.
Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него.
към текста >>
Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез
мисли
телно съзерцание с никаква философия.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец. Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец. Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него.
Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия.
Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това.
към текста >>
Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог,
мисли
той.
Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това.
Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той.
Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек.
към текста >>
Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на
мисли
те, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото.
Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек. Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е един свободен акт, следствието идва от причината като един свободен акт. Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното.
Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото.
Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец.
към текста >>
Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в
мисле
не
то и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос.
Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен.
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина.
към текста >>
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез
мисле
не
то.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен.
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето.
Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата.
към текста >>
7.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
сега ДУХОВНО външния процес на представите, на
мисле
не
то, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно. Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот. Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е.
сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало.
Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин. Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>
Нашите
мисли
, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа.
Защото тази звезда, тази звезда от воля, която сега съставлява задния план, това е духовната страна на твоето физическо тяло; тази звезда от воля е духът, който пропива и изпълва със сила твоето физическо тяло. Това, което лъчезари към тебе като мъдрост, е дейността, подвижността, движението на твоето етерно тяло. И минава времето, това бе описано също и в публичната сказка минава времето, което трае само няколко дни и през което имаме впечатлението: Животът протича като една картина от спомени.
Нашите мисли, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа.
И ние можем да поддържаме това състояние толкова време, колкото имаме силата при нормални условия да се задържим будни във физическото тяло през време на земния живот. Тук не се касае за това, колко време сме останали някога будни в живота при ненормални условия, а за това, какви сили имаме в себе си, за да се задържим будни. У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време. Обаче от количеството на тези сили зависи, от колко време се нуждае човек, за да завърши преживяването на тази картина на спомените. Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта.
към текста >>
Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните
мисли
.
Когато картината от спомени постепенно се отлива и угасва, това става благодарение на факта, че през време на тези дни ние вече развиваме онези сили, които наистина стоят на основата на паметната способност, но нямаме съзнание за тях през време на физическия живот. Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта.
Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли.
Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели.
към текста >>
И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад
мисли
те, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на
мисли
те има нещо живо и тъчащо.
Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот.
И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител.
към текста >>
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите
мисли
, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите.
Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите.
Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител. Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени.
към текста >>
Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите
мисли
, след смъртта забелязваме, че тези
мисли
, които през земния живот сме имали като
мисли
на паметта, само ни изглеждат като спомени.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител.
Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени.
О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество. Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества. Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос.
към текста >>
Сега ние знаем: ти си
мисли
л през време на твоя физически живот, твоите
мисли
са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите
мисли
, ти си създал елементални същества.
Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител. Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени. О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество.
Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества.
Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос. Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите мисли са били в действителност. И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено виждане, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала. Това е пълното със значение впечатление на първото време след смъртта, че заминалият има пред себе си картината от спомени; но тази картина започва да живее, да живее истински, и започвайки да живее тя се превръща в елементални същества. Сега тя показва своя истински образ и в това се състои именно нейното изчезване, че тя става нещо съвършено друго.
към текста >>
Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите
мисли
са били в действителност.
О, това съкровище от спомени през време на земния живот никак не е само едно съкровище от спомени, а нещо съвършено друго. Когато се намираме вън от физическото тяло, тогава виждаме цялото това съкровище от спомени като едно живо настояще, то стои пред нас. Всяка мисъл живее като едно същество. Сега ние знаем: ти си мислил през време на твоя физически живот, твоите мисли са се явили в твоето съзнание; но докато ти се намираше в самоизмамата, че сам образуваш своите мисли, ти си създал елементални същества. Това е новото, което ти си прибавил към целия Космос.
Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите мисли са били в действителност.
И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено виждане, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала. Това е пълното със значение впечатление на първото време след смъртта, че заминалият има пред себе си картината от спомени; но тази картина започва да живее, да живее истински, и започвайки да живее тя се превръща в елементални същества. Сега тя показва своя истински образ и в това се състои именно нейното изчезване, че тя става нещо съвършено друго. Когато сме умрели, например, на 60 години, или на 80 години, сега не се нуждаем да си спомняме някоя мисъл, която сме имали в 20-та година на нашия живот; защото тази мисъл стои пред нас като живо елементално същество; тя е чакала и не е нужно да си спомняме за нея. Защото ако бихме умрели, например, на 40 години, мисълта би била стара едва 20 години и това ясно проличава в самата нея.
към текста >>
Така е с нашите
мисли
и с това, което става от
мисли
те със спомена, със съкровището на паметта.
Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света.
Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта.
Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
към текста >>
Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той
мисли
, това, което живее като
мисли
в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа.
Да предположим, че сме оставили един човек на Земята и ние самите сме преминали през вратата на смъртта. Следователно намираме се в периода, през който сме усвоили способността да виждаме в света на елементалните същества и да чувствуваме самите себе си, така щото знаем: плодовете на нашия земен живот са се отдалечили; но ние още сме свързани с нашия последен земен живот. Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали. Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества.
Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа.
Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това. Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот. Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас. Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия.
към текста >>
Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме
мисли
те на другия, а сега можем това.
Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали. Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята.
Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това.
Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот. Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас. Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия. Следователно ние добиваме една жива връзка по околния път чрез нашите чувства. И така е общо взето с всичко.
към текста >>
Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват
мисли
те на другия.
Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това. Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот. Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас.
Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия.
Следователно ние добиваме една жива връзка по околния път чрез нашите чувства. И така е общо взето с всичко.
към текста >>
Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като
мисли
, като елементални същества.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят.
Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества.
Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме.
към текста >>
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на
мисли
те земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот.
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас.
към текста >>
Нашите
мисли
живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
към текста >>
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи
мисли
.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта. Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли.
Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество.
към текста >>
Тя прониква тези
мисли
, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта. Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли.
Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас.
На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество.
към текста >>
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с
мисли
те-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството.
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена. Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята. Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса.
към текста >>
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-
мисли
, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят.
Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят.
към текста >>
Това е явно безс
мисли
е.
Ние се врастваме постепенно в него и стигаме до там, да имаме пред себе действително и душите на умрелите като наши другари в духовния свят, доколкото те действително живеят в духовния свят. Ние живеем между душите, както тук във физическото тяло живеем между телата. И когато все повече и повече проникнем в детинския вътрешен дух на Духовната наука, твърдението, което някои поддържат, че след смъртта не се срещаме отново с всички хора, с които сме живели на Земята, се оказва толкова глупаво за онзи, който прониква по-дълбоко в нещата, колкото глупаво би било твърдението за физическото поле, че когато идваме на тази Земя чрез раждането, ние не намираме тук никакви хора. Хората са именно около нас. За познавателя на духовния живот е точно същото, както някой би искал да каже: Детето живее в света, но то не вижда хора.
Това е явно безсмислие.
Също така безсмислие е, когато се казва: Когато навлизаме в духовния свят, ние не намираме отново всички души, с които сме били във връзка, и не намираме същества на по-висшите йерархии, които се научаваме да познаваме постепенно, както тук на Земята се научаваме да познаваме минералите, растенията, животните. Разликата обаче е тази, че тук във физическия свят ние знаем: Когато виждаме, чуваме нещата, възможността да ги виждаме и чуваме чрез сетивата идва от външния свят. В духовния свят знаем, че тази възможност иде от нас, като излъчваме от нас това, което можем да наречем душевна светлина, от нашата душа и осветляваме и просветляваме нещата.
към текста >>
Също така безс
мисли
е е, когато се казва: Когато навлизаме в духовния свят, ние не намираме отново всички души, с които сме били във връзка, и не намираме същества на по-висшите йерархии, които се научаваме да познаваме постепенно, както тук на Земята се научаваме да познаваме минералите, растенията, животните.
Ние живеем между душите, както тук във физическото тяло живеем между телата. И когато все повече и повече проникнем в детинския вътрешен дух на Духовната наука, твърдението, което някои поддържат, че след смъртта не се срещаме отново с всички хора, с които сме живели на Земята, се оказва толкова глупаво за онзи, който прониква по-дълбоко в нещата, колкото глупаво би било твърдението за физическото поле, че когато идваме на тази Земя чрез раждането, ние не намираме тук никакви хора. Хората са именно около нас. За познавателя на духовния живот е точно същото, както някой би искал да каже: Детето живее в света, но то не вижда хора. Това е явно безсмислие.
Също така безсмислие е, когато се казва: Когато навлизаме в духовния свят, ние не намираме отново всички души, с които сме били във връзка, и не намираме същества на по-висшите йерархии, които се научаваме да познаваме постепенно, както тук на Земята се научаваме да познаваме минералите, растенията, животните.
Разликата обаче е тази, че тук във физическия свят ние знаем: Когато виждаме, чуваме нещата, възможността да ги виждаме и чуваме чрез сетивата идва от външния свят. В духовния свят знаем, че тази възможност иде от нас, като излъчваме от нас това, което можем да наречем душевна светлина, от нашата душа и осветляваме и просветляваме нещата.
към текста >>
8.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
По
мисле
те, колко дълбоко ни позволява това да вникнем в човешкото изживяване и колко основно ни учи то да реагираме човешкия живот, да усвоим действително верния инстинкт, да се отнасяме правилно на Земята.
Аз зная, че ще мога действително в следващото прераждане да направя услуги на някои хора, на които мога да направя услуги, само благодарение на това, че добия тези способности. По правило в такъв случай ние решаваме така, че усвояваме тези способности. Но с това ние нараняваме тези елементални същества, които са около нас. Те се чувствуват по някакъв начин уязвени от нас; а именно когато стане това, което казахме, че усвояваме определени способности те се чувствуват чрез това затъмнени в тяхното съществуване, като че се отнема нещо от тяхната мъдрост. Едно от последствията, което често се явява тогава това, че когато се родим отново, ние срещаме на Земята един или няколко човеци обсебени от тези елементални същества и тези хора имат вдъхновени особено враждебни намерения спрямо нас.
Помислете, колко дълбоко ни позволява това да вникнем в човешкото изживяване и колко основно ни учи то да реагираме човешкия живот, да усвоим действително верния инстинкт, да се отнасяме правилно на Земята.
Но това не обуславя, щото винаги, когато се намираме на физическото поле, да казваме: Да но, аз трябваше тогава да се пазя. Чрез това аз предизвиках тези врагове против себе си; сега не трябва да им преча. Може да настъпи случаят, когато е добре да ги оставим да действуват; но може също да настъпи такъв случай, че, ако не им попречим да действуват, тези враждебни елементални същества, които действуват чрез тези или онези хора, чрез това, което постигат на физическото поле, да си създадат изобилно възмездие за това, което сме им отнели, така да се каже, чрез собствената защита. Те надвишават това, което им е било отнето и последствието от това би било, че ние не можем да се спасим от тях, когато отново се намираме в съответния период между смъртта и едно ново раждане и те могат в известно отношение да ни унищожат по отношение на някои способности. Светът става все по-сложен и по-сложен, когато действително проникнем с нашето разбиране в него; но всъщност това съвсем не може да ни учуди.
към текста >>
Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се
мисли
, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си.
Ще изтъкна случая, когато у един човек смъртта настъпва по-рано да речем чрез една болест. Тогава този човек, който е бил доведен преждевременно до смъртта чрез една болест, минава през вратата на смъртта така, че той носи още в себе определени сили, които би изразходвал на Земята, ако би достигнал тук една нормална възраст. Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на чувството на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги. Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано.
Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си.
В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен. Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай. Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили. По същия начин, когато е преминал мировия среднощен час на съществуването между смъртта и едно ново раждане, тези остатъчни сили от земния живот се вливат в него и укрепват, подсилват неговите интелектуални сили, неговите познавателни сили нарастват.
към текста >>
В тази област е още така, че тези разпръснати семена стигат и проникват до мнозина, които например след една публична сказка си отиват и казват: Какви глупости и безс
мисли
ци говори този човек!
Обични мои приятели, вземете много близко стоящия до нас конкретен случай. Трябва да се държат сказки върху нашата Духовна наука. Те биват държани пред една публика, която се е събрала благодарение на публикуваните книги върху Духовната наука. Тук стана нещо подобно, както при житните зърна, които само отчасти се използуват за напредващия поток на съществуването. Не трябва да се плашим от това, че при известни обстоятелства трябва да нанасяме потоците на духовния живот пред много, много хора, привидно без избор и че след това само малцина се отделят и действително влизат в този духовен живот, стават антропософи и вървят с напредващите потоци.
В тази област е още така, че тези разпръснати семена стигат и проникват до мнозина, които например след една публична сказка си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек!
Погледнато направо по отношение на външния живот, това е също, както да речем зародишите, които загиват в морето като зародишите на рибите; но от гледището на едно по-дълбоко изследване не е така. Душите, които са дошли тук чрез тяхната карма, които след това си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек! , не са още узрели да приемат истината на духа; но в сегашното им прераждане тези души имат нужда да почувствуват, как трепти към тях това, което лежи като сила в тази Духовна наука. И то остава в техните души, макар и те да ругаят колкото искат, то остава в техните души за тяхното следващо прераждане като сила и тогава семената не са изгубени. Те намират пътища.
към текста >>
Душите, които са дошли тук чрез тяхната карма, които след това си отиват и казват: Какви глупости и безс
мисли
ци говори този човек!
Те биват държани пред една публика, която се е събрала благодарение на публикуваните книги върху Духовната наука. Тук стана нещо подобно, както при житните зърна, които само отчасти се използуват за напредващия поток на съществуването. Не трябва да се плашим от това, че при известни обстоятелства трябва да нанасяме потоците на духовния живот пред много, много хора, привидно без избор и че след това само малцина се отделят и действително влизат в този духовен живот, стават антропософи и вървят с напредващите потоци. В тази област е още така, че тези разпръснати семена стигат и проникват до мнозина, които например след една публична сказка си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек! Погледнато направо по отношение на външния живот, това е също, както да речем зародишите, които загиват в морето като зародишите на рибите; но от гледището на едно по-дълбоко изследване не е така.
Душите, които са дошли тук чрез тяхната карма, които след това си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек!
, не са още узрели да приемат истината на духа; но в сегашното им прераждане тези души имат нужда да почувствуват, как трепти към тях това, което лежи като сила в тази Духовна наука. И то остава в техните души, макар и те да ругаят колкото искат, то остава в техните души за тяхното следващо прераждане като сила и тогава семената не са изгубени. Те намират пътища. По отношение на духовното съществуване подлежи на същите закони, било че проследяваме това духовно в реда на природата или в случая, който можахме да изнесем като наш собствен. Но да предположим сега, че бихме искали да пренесем тези неща и върху външния материален живот и бихме искали да кажем: И във външния живот се върши същото.
към текста >>
9.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Вцепененият душевен живот и мъртвото
мисле
не
не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос. Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване?
Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления.
към текста >>
Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на
мисле
не
срещу духовния начин на
мисле
не
, принуждава думите да бъдат твърди.
Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят. Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение.
Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди.
Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие. Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го! " народните страдания този вик ехти и днес. И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
Да об
мисли
м сега едни думи, които през последните дни можахте да прочетете и които са изговорени от една друга страна, и които са повторени тук нека да об
мисли
м отново тези думи в заключение на това разглеждане, то отново ни показа от една друга страна, как едно космическо Същество чрез Христос се превърна в едно земно Същество аз имам пред вид думите, които са изговорени тук и които искат да кажат, дали има нещо нехристиянско в това да се говори за Христос като за едно космическо Същество.
Страница тридесета: „Позволете ми, скъпи мои приятели, да направя една забележка, която обаче аз мога да направя между вас а може би следващите дни още веднъж ще дадат тази възможност: Упреците и враждебността срещу нашето духовно-научно учение ще стават все по-силни и все по-силни.Враждебните сили не разполагат с много истина, но те са винаги тук.
Да обмислим сега едни думи, които през последните дни можахте да прочетете и които са изговорени от една друга страна, и които са повторени тук нека да обмислим отново тези думи в заключение на това разглеждане, то отново ни показа от една друга страна, как едно космическо Същество чрез Христос се превърна в едно земно Същество аз имам пред вид думите, които са изговорени тук и които искат да кажат, дали има нещо нехристиянско в това да се говори за Христос като за едно космическо Същество.
Да, изговорени са думи, които е трябвало да бъдат изговорени: „Това теософско или антропософско учение, то съвсем не вижда, колко нехристиянски е да се говори за един космически принцип, за едно космическо Същество, докато хората все още не разбират това, което Евангелията в своите подробности разказват за човешката същност на Исус". Хора, които казват нещо подобно, се мислят за истински християни, но много хора, които се мислят за християни съвсем не забелязват, че със своето християнство те унижават, бият истинското християнство. Нехристиянско било да се говори за Христос като за едно Същество, което е космическо Същество, а това значи, че то има значение не само за Земята, а и за Космоса! Това се твърди от една страна и то иска да защитава християнството от духовното изследване. Казано било, че Христос, така както Той пристъпва срещу нас, е Този, който ще живее в човешките души, докато съществува Земята, без ние да вземаме под внимание космическото в него.
към текста >>
Най-голямото леко
мисли
е, най-чистото своеволие!
Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели?
Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие!
Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите! ". Още по-лошо става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
към текста >>
Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната из
мисли
ца, баснята, че съм бил йезуит.
Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие!
Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит.
Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите! ". Още по-лошо става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
към текста >>
10.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Когато об
мисли
м всичко това, тогава пред нашия духовен поглед застава нещо различно от това например, което в смисъла на апостол Павловото християнство наричаме отношение на човека към греха и вината.
Когато обмислим всичко това, тогава пред нашия духовен поглед застава нещо различно от това например, което в смисъла на апостол Павловото християнство наричаме отношение на човека към греха и вината.
Това, че човекът в течение на своето развитие е могъл да изпадне в грях и вина, които той, оставен сам със себе си, не би могъл да измие: това разбира Павел. И за да бъде човекът в състояние да измие от себе си греха и вината, а с това и всичко, което е свързано с греха и вината, за това трябваше да дойде Христос на Земята: това е мнението на апостол Павел. И човек би могъл да каже: Ако това мнение се нуждае от някакво действително доказателство, то това доказателство е дадено във вилнеенето и крясъците на онези, които викат: „Разпнете го! ". Защото в този вик се крие това, че хората не знаеха, какво те самите трябваше да означават на Земята, че тяхното предшествуващо развитие е било насочено към това, да бъде разпространена тъмнина върху тяхната същност. Така обаче ние стигнахме също до онова настроение, скъпи приятели, което бихме могли да наречем подготвително настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество.
към текста >>
Скъпи мои приятели, има едно място в Стария Завет,което, както вярвам, може да създаде огромни трудности за едно по-задълбочено
мисле
не
.Това е едно място за този, които чете Стария Завет не без да
мисли
,а който чете Стария Завет в неговите взаимовръзки и постоянно се обръща и се връща към него.
Скъпи мои приятели, има едно място в Стария Завет,което, както вярвам, може да създаде огромни трудности за едно по-задълбочено мислене.Това е едно място за този, които чете Стария Завет не без да мисли ,а който чете Стария Завет в неговите взаимовръзки и постоянно се обръща и се връща към него.
„Какво би могло да означава това място? "си казва той. Това място е следното:
към текста >>
По
мисле
те само веднъж, че във всеки час, в който човек живее във физическото тяло, той би имал своето съзнание така, че би знаел със сигурност, какво се намира отвъд смъртта, така както днес знае, че утре сутринта Слънцето ще изгрее и ще се движи по небето: тогава смъртта не би била онова, което ние наричаме смърт, тогава хората, намирайки се във физическото тяло, биха знаели, че смъртта е само едно явление, което води от една форма към друга.
„Познай себе си" стоеше пред входа на гръцкото светилище: най-свещеното изискване към човечеството отправено от гръцкото светилище...но човекът можеше да си даде само отговора: ,Да, когато моята душа остава така свързана с моето тяло, такъв, какъвто съм като земен човек, аз не мога да позная себе си в онази индивидуалност, която може да обича отвъд смъртта. Това аз не мога да сторя! ". Познанието, че човек може да обича като индивидуалност и отвъд смъртта: това беше изгубено за хората. Смъртта не е спирането на дейността на физическото тяло. Това може да бъде казано само от материалиста.
Помислете само веднъж, че във всеки час, в който човек живее във физическото тяло, той би имал своето съзнание така, че би знаел със сигурност, какво се намира отвъд смъртта, така както днес знае, че утре сутринта Слънцето ще изгрее и ще се движи по небето: тогава смъртта не би била онова, което ние наричаме смърт, тогава хората, намирайки се във физическото тяло, биха знаели, че смъртта е само едно явление, което води от една форма към друга.
Под „смърт" също и апостол Павел не разбираше преставането на дейността на физическото тяло, а под „смърт" той разбираше факта, че съзнанието стига само до смъртта, че човекът, доколкото е свързан с физическото тяло в тогавашния земен живот, можеше да разпростре съзнанието в своето физическо тяло само до смъртта. Навсякъде където апостол Павел говори за смъртта можем да прибавим: „Липса на съзнание отвъд смъртта".
към текста >>
11.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не
мисли
м върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас.
Когато живеем през деня, ние знаем например, какво дължим в този ден на Слънцето, как задачата на нашия живот е свързана със слънчевата светлина, но ние не мислим върху това, че така да се каже, през цялото това наслаждение от слънцето, от задоволството, което имаме от слънчевата светлина, несъзнателно знаем и друго: ние знаем съвсем сигурно, че на следващото утро, след като сме почивали през нощта, Слънцето отново ще изгрее за нас.
В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността".
към текста >>
Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато
мисли
м за гарантирането на действителността.
В нашата душа живее една вяра в трайната действителност на мировия ред. Може би ние не винаги си изясняваме това, но ако бъдем запитани, ще отговорим сигурно в смисъла, който се разбира тук. Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността".
Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността.
А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали! Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл.
към текста >>
И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително
мисле
щ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот.
И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали! Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл. Нашите идеали са онова, което вътрешно запалва нашата душа, което прави живота по-ценен за нашата душа в много отношения.
към текста >>
Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние
мисли
м и чувствуваме в един по-висш смисъл.
Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали!
Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл.
Нашите идеали са онова, което вътрешно запалва нашата душа, което прави живота по-ценен за нашата душа в много отношения.
към текста >>
Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре об
мисле
ни основания "Луцифер".
Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията. Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки. И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук.
Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер".
Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота. Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*. /* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос.
към текста >>
Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно
мисле
но благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността.
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди.
Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността.
Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят.
към текста >>
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и
мисли
, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен".
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин.
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен".
Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
Ако човек знае да
мисли
тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко! "
към текста >>
12.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ето защо материалистично
мисле
щите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове. Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени. Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове. Ето защо ние трябва бавно и постепенно да се доверим до Антропософията, за да разширим нашето съждение и да разширим целия наш понятиен и идеен свят.
Ето защо материалистично мислещите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
към текста >>
Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се раз
мисли
м върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние.
Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>
Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и по
мисли
на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне.
Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне.
Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора. Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях. И сега изследваме Акашовата Летопис, първо без да имаме някаква връзка с Христос. И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея.
към текста >>
Ето защо никак не ме учуди, че например Ледбитер, които в действителност не знае нищо за Христос, стигна до най-безс
мисле
ните твърдения за развитието на Земята в своята книга „Човекът откъде и накъде".
Това е наистина една много важна разлика, която правим тук, и въпросът има значение не само за времето след Мистерията на Голгота, но и за времето преди Мистерията на Голгота. Някои наши антропософски приятели ще си спомнят, че в мои минали лекции аз обърнах внимание върху това, че това не е просто една легенда и че Христос в действителност и наистина слезе при мъртвите след смъртта. С това обаче Той направи нещо и за душите, които в миналите времена се бяха обременили с грехове и дългове. Грешката се явява също сега, когато се посветим на Акашовата Летопис и изследваме времето на Земното развитие преди Мистерията на Голгота, без да бъдем проникнати от Христос. Тогава ние ще се сблъскваме с грешки навсякъде в Акашовата Летопис.
Ето защо никак не ме учуди, че например Ледбитер, които в действителност не знае нищо за Христос, стигна до най-безсмислените твърдения за развитието на Земята в своята книга „Човекът откъде и накъде".
Защото само проникването с Христовия импулс прави душата способна да вижда действително нещата такива, каквито са, и които са се подредили в Земното развитие също и преди Мистерията на Голгота, но оставайки във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Да по
мисли
м за края на Земното развитие, нека да по
мисли
м за времето.
Да помислим за края на Земното развитие, нека да помислим за времето.
когато хората ще са завършили техните земни въплъщения. Без съмнение ще настъпи това, че всичко ще бъде изплатено до последната стотинка. Човешките души ще трябва да са изплатили по един определен начин тяхната Карма. Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята. Тогава, в края на Земното развитие хората биха дошли с тяхната изправена Карма, но Земята не би била готова да се развие и да премине по-нататък в бъдещия Юпитер, тогава цялото земно човечество би останало без обиталище без възможността да се развие до Юпитер*/* Според антропософската Духовна Наука нашата планета Земя има седем еволюционни планетарни цикъла.
към текста >>
А сега да по
мисли
м, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света.
То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
към текста >>
Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би
мисли
л само за себе си.
И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата. Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска! ". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено.
Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си.
Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим?
към текста >>
Човекът е член на целия свят и той трябва да
мисли
всеотдайно по отношение на целия свят.
И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата. Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска! ". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си.
Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят.
Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
към текста >>
Така той трябва да
мисли
върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие.
Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска! ". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят.
Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие.
Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
И в момента, когато сме решили да не
мисли
м само за нашия Аз, ние трябва да
мисли
м и за още нещо друго освен за нашия Аз.
Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос.
И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз.
Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Но за какво трябва да
мисли
м?
Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз.
Но за какво трябва да мислим?
Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Трябва да
мисли
м за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим?
Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не
мисли
м за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента, когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим? Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел.
Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята".
към текста >>
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се
мисли
, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели! Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици. Такъв човек трябва да има малко християнско чувство.
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие.
към текста >>
Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на
мисле
не
е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски".
Скъпи мои приятели! Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици. Такъв човек трябва да има малко християнско чувство. Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски".
Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие. За това естествено ние трябва да имаме само интерес.
към текста >>
". Къде обаче Христос е казал, че е възможно някой човек в своето разбиране да
мисли
това или онова, без нещо да знае и да го крещи в света или да го записва в света?
Много неща ще се променят, когато в света дойде истинското схващане за Христос. Всички тези безброй много хора, кои то днес пишат или изпълват хартия с мръсно печатарско мастило, при което бързо питат неща, които не знаят, всичките ще бъдат наясно върху това, че с тези работи те оскверняват Христос в човешката душа. И ще престане извинението: „Да, аз така го вярвах, аз съм го казал с добра вяра". Христос иска не само „добрата вяра", Христос иска да води хората в истината. Самият Той е казал: „Истината ще ви направи свободни!
". Къде обаче Христос е казал, че е възможно някой човек в своето разбиране да мисли това или онова, без нещо да знае и да го крещи в света или да го записва в света?
към текста >>
13.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Нашата душа обаче, след като раз
мисли
за всичко това, може да приеме Христос по следния начин.
Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин.
Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта. С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер. Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие".
към текста >>
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безс
мисли
е, каквото е възкресението на тялото".
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото".
Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос.
към текста >>
Би било ужасно да
мисли
м, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята.
към текста >>
14.
Съдържание
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Хекел и неговите „
Мисли
за вечността".
Фатализмът като крайна степен на детерминизма. „Доказателствата" като дело на Ари- ман. Историята с часовника в стара Прага. За съотношенията между Луцифер и Ариман. Светът на елементарните Същества: Гноми и Сил- фи.
Хекел и неговите „Мисли за вечността".
Мистерията на Голгота в кон текста на необходимостта и свободата.
към текста >>
15.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства,
мисли
и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко.
Общо взето, едва ли има човек, който да не се занимава малко или много с тези въпроси, а в условията на физическия план едва ли има други въпроси, които да вълнуват европейското човечество с такава сила.
Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко.
И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да участвуваме в това събитие по някакъв друг начин? Или бихме могли насочвайки поглед към бъдещето да заявим: Рано или късно неизбежно ще се случи това или онова събитие, за което вярваме, че бихме могли да се превърнем в негови основни действуващи лица! Не трябва ли относно посоченото мъдро ръководство на света да приемем, че онова, което ще се случи в бъдеще, е също необходимо, или казано по друг начин вече предвидено? Но при това положение къде остава нашата свобода? Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
към текста >>
Трябва само да ме следвате в един може би малко странен за Вас ход на
мисли
те.
Мога да си послужа с един много прост пример. Ако човек иска да пристъпи към безкрайността с оглед на своите понятия, явява се нещо, което можем да наречем: едно пълно объркване в понятията. Искам да Ви разясня това с един прост пример.
Трябва само да ме следвате в един може би малко странен за Вас ход на мислите.
Представете си, че написвам на дъската едно след друго числата:
към текста >>
Няма никакво съмнение, че щом навлезем в безкрайното, ние се объркваме в
мисле
не
то: въпросът, който възниква тук, не може да бъде решен сега.
Няма никакво съмнение, че щом навлезем в безкрайното, ние се объркваме в мисленето: въпросът, който възниква тук, не може да бъде решен сега.
Защото, както е вярно това, че вдясно имаме наполовина толкова числа, колкото вляво, така е вярно, че вдясно имаме също толкова числа, колкото вляво.
към текста >>
Не си
мисле
те, че не можете да използувате тези понятия само за неограничената безкрайност, понеже Вие не сте в състояние да ги използувате също и за ограничената безкрайност, тъй кaтo в ограничената безкрайност също се получава едно объркване.
Не си мислете, че не можете да използувате тези понятия само за неограничената безкрайност, понеже Вие не сте в състояние да ги използувате също и за ограничената безкрайност, тъй кaтo в ограничената безкрайност също се получава едно объркване.
към текста >>
Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото по
мисли
, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро един пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху слушателите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус. Това изказване на Maтиac Клаузуиус*2 гласи, че всъщност хората са само бедни грешници и съвсем не могат да знаят много неща и поради тaзи пpичинa следва да се задоволят най-скромно с това, което вече знаят, без да търсят това, което не знаят.
Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
към текста >>
Следователно днес можем да поставим пред нас въпроса и всички следващи размишления следва да отговорят тъкмо на този въпрос: Как се получава така, че когато излезем извън сетивния свят, нашето
мисле
не
се обърква напълно?
Сетивният свят стига да не приличаме на въпросния пастор често ни подсказва, че накъдето да обърнем нашия поглед, веднага след това ние трябва да го обърнем и към другата страна, така че да коригираме едната страна чрез другата. По отношение на онова, което се намира извън сетивния свят, не съществува обаче никаква непосредствена корекция чрез сетивния свят: там съвсем не можем веднага да покажем другия куплет.И поради тази причина тогава се получава следното: човекът философствува съвсем свободно върху нещо и го смята за вярно, понеже то може да бъде доказано строго логически. Но противоположното също може да бъде доказано строго логически.
Следователно днес можем да поставим пред нас въпроса и всички следващи размишления следва да отговорят тъкмо на този въпрос: Как се получава така, че когато излезем извън сетивния свят, нашето мислене се обърква напълно?
На какво се дължи въобще това, че можем да докажем дадено нещо, а също и неговата противоположност? Ние ще открием как това е свързано с факта, че човешкият живот е поставен в средата, в един вид равновесие между две противоположни сили, между ариманическите и луциферическите сили*3.
към текста >>
Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква из
мисли
ца“.
Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали? До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век. Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман.
Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква измислица“.
Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго философски съществуването на Ариман.
към текста >>
Обаче освен това часовникът винаги показвал кога настъпва Слънчево и Лунно затъмнение; той показвал също движението на планетите през небесните съзвездия; той бил толкова добре за
мисле
н, че показвал дори подвижните празници, т.е.
Обаче освен това часовникът винаги показвал кога настъпва Слънчево и Лунно затъмнение; той показвал също движението на планетите през небесните съзвездия; той бил толкова добре замислен, че показвал дори подвижните празници, т.е.
кога в дадената година се пада примерно Великденът. Часовникът бил същевременно и календар. Върху него се отбелязвали датите и празниците от Януари до Декември: тук бил включен, както вече стана дума, и подвижният празник Великден. Чрез един вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата.
към текста >>
Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така: Един неук и прост човек стигнал чрез един особен небесен дар до способността да за
мисли
и да построи този часовник.
Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така: Един неук и прост човек стигнал чрез един особен небесен дар до способността да замисли и да построи този часовник.
Единствено той знаел как може да бъде нагласяван часовникът. Легендата придава голямо значение на това, че майсторът бил напълно обикновен човек, който получил една дарба от небето, или, с други думи, проявил един вид гениалност, която получил направо от духовния свят. Но после станало така, че владетелят поискал този часовник да бъде уникален и да бъде притежание на неговата столица, Прага, като в същото време се постарал никой друг град да не разполага с такъв часовник. Ето защо той заповядал да ослепят гениалния майстор, който го построил, заповядал да му извадят очите. Тогава часовникарят се оттеглил някъде навътре из страната.
към текста >>
Обаче така, както е за
мисле
на, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна.
Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат.
към текста >>
По
мисле
те само с какъв тънък усет е за
мисле
на тази легенда.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда.
И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм.
към текста >>
Или бихме могли да
мисли
м, че ако кочияшът би бил точен, пътниците нямаше да бъдат засегнати от падналата скала, понеже в този случай те щяха да изпреварят момента на срутването, макар и с няколко секунди?
Да, виждате ли, тук сме изправени пред един точно такъв случай. Сега Вие ще попитате: Има ли кочияшът някаква вина за трагедията, или тук е в сила една абсолютна необходимост? Беше ли абсолютно необходимо тези хора да бъдат сполетени от нещастието? И дали мудността на кочияша беше само донякъде вплетена в тази необходимост?
Или бихме могли да мислим, че ако кочияшът би бил точен, пътниците нямаше да бъдат засегнати от падналата скала, понеже в този случай те щяха да изпреварят момента на срутването, макар и с няколко секунди?
към текста >>
Но сега, виждате ли, когато проследяваме събитията на физическото поле, ние стигаме дотам, че обгръщаме тези събития в едни или други
мисли
.
Но сега, виждате ли, когато проследяваме събитията на физическото поле, ние стигаме дотам, че обгръщаме тези събития в едни или други мисли.
И когато проследяваме събитията на физическото поле, ние действително стигаме дотам, че за всяко събитие търсим определена причина, съобразявайки се с причинно-следствените закони. И това не може да става по друг начин. Навсякъде за едно следствие ние търсим съответната причина. Когато нещо е станало, ние винаги търсим причината.Но това означава: ние търсим необходимостта. Нали така, при простия пример, които избрах ако постъпите с нужната педантичност.
към текста >>
Защото, по
мисле
те само, че когато искате да разберете нещо, тогава една мисъл задължително трябва да произтича от друга, т.е.
Този факт обаче е свързан на свой ред с обстоятелството, че нашите понятия са валидни само в условията на физическия свят.
Защото, помислете само, че когато искате да разберете нещо, тогава една мисъл задължително трябва да произтича от друга, т.е.
Вие сте заставени да разбиете едното звено на веригата от другото. Присъщо за природата на понятията е, че едното трябва да произтича от другото. Друг начин няма. Обаче всичко онова, което на физическото поле е нагледно и съобразено с понятията то веднага се променя, щом се издигнем в най-близкия свръхсетивен свят. Там вече нямаме работа с причини и следствия, а със Същества.
към текста >>
Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите
мисли
и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота.
Това, което посочвам тук, отива още по-далеч, скъпи мои приятели. Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение. Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност. Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано.
Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите мисли и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота.
И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безсмислица, тя въобще не е съществувала!
към текста >>
И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безс
мисли
ца, тя въобще не е съществувала!
Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение. Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност. Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано. Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите мисли и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота.
И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безсмислица, тя въобще не е съществувала!
към текста >>
Все някога трябва да се за
мисли
м върху този важен факт.
Обаче на такъв вид доказателства се подчинява само физическият свят. Другите светове въобще не се подчиняват на такива доказателства. Защото, ако бихме могли да докажем, и то от гледна точка на необходимостта, че Мистерията на Голгота е трябвало да се случи на всяка цена, тогава от нашите понятия би трябвало да следва: тя няма нищо общо с едно свободно действие! В този случай Христос би трябвало да слезе от Космоса на Земята защото човешките понятия изискват това от него и в известен смисъл го принуждават. Обаче Мистерията на Голгота е едно свободно действие, което не може да бъде логически доказано.
Все някога трябва да се замислим върху този важен факт.
към текста >>
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото
мисле
не
се обърква напълно.
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно.
Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване.
към текста >>
По
мисле
те само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „
Мисли
за вечността“.
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно.
Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“.
Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
към текста >>
По
мисле
те само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане.
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно. Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития.
Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане.
Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата.
към текста >>
Не е нужно да Ви излагам хода на техните
мисли
, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване.
Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>
Хекел обаче стига до един друг ход на
мисли
те и изразява това в своята книга „
Мисли
за вечността“, която току-що излезе.
Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе.
Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>
16.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено
мисле
не
да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят. Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка. Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг. Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото
мисле
не
, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят.
Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка. Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг. Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на
мисли
те, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим. Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят. Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка.
Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг.
Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите
мисли
, чувства и воля.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля.
Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
към текста >>
По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно за
мисле
н, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена.
По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват.
Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение. А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора.
към текста >>
Спирайки се върху тази народна легенда, аз исках да покажа за колко много неща би могъл да по
мисли
човек в този момент и то не само да по
мисли
, а пред погледа му да възникнат съответни образи едно такова врабче не може да бъде из
мисле
но току-така от човешкия ум естествено, хората са заставали там пред този чуден часовник и са виждали това врабче имагинативно, като една имагинация.
А сега да си представим, че пред този часовник би могъл да застане един точно определен човек.
Спирайки се върху тази народна легенда, аз исках да покажа за колко много неща би могъл да помисли човек в този момент и то не само да помисли, а пред погледа му да възникнат съответни образи едно такова врабче не може да бъде измислено току-така от човешкия ум естествено, хората са заставали там пред този чуден часовник и са виждали това врабче имагинативно, като една имагинация.
Исках само да намекна за това. Но нека да продължим, бих казал, нататък с по-рационалистичен тон. Там пред часовника може да се изправи един точно определен човек, който се намира в такъв момент от своя живот, когато би могъл да се отклони от правилния път и да избърши нещо неморално: В този час смъртта прави знак на богатия, който е станал напълно зависим от своето богатство, прави знак и на суетния; и чрез впечатлението, което получава, въпросният човек би могъл да бъде предпазен от някакво прегрешение, което е можел да извърши.
към текста >>
Тук виждате предпоставките за едно такова
мисле
не
, което лесно може да се обърка.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка.
Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела? Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша.
към текста >>
Обаче както човек навлиза в един вид спекулиране, когато проверява, както в посочения от мен пример, дали двойните числа от дясната страна са също толкова, колкото числата от лявата страна, или пък са само половината от тях както тук човек наблиза в едно объркване на
мисле
не
то, така, скъпи мои приятели, той безусловно навлиза в едно пълно объркване на
мисле
не
то, когато, разглеждайки това, което вече е извършил, би искал да приложи критериите, които идват от въпроса: Какви ще са крайните последици за моята Карма?
Така, скъпи мои приятели, нашето внимание, бих могъл да кажа, се насочва към нещо безкрайно примамливо, безкрайно подвеждащо за цялото човешко познание и за човешките духовни способности. Защото достатъчно е само да насочим поглед върху самите себе си нищо друго не е толкова примамливо за човека, колкото желанието по един или друг повод да се запита „Какво се получи, Какво произлезе от това? “ и чак после да преценява стойността на извършеното от него според „Крайния резултат“.
Обаче както човек навлиза в един вид спекулиране, когато проверява, както в посочения от мен пример, дали двойните числа от дясната страна са също толкова, колкото числата от лявата страна, или пък са само половината от тях както тук човек наблиза в едно объркване на мисленето, така, скъпи мои приятели, той безусловно навлиза в едно пълно объркване на мисленето, когато, разглеждайки това, което вече е извършил, би искал да приложи критериите, които идват от въпроса: Какви ще са крайните последици за моята Карма?
към текста >>
Много поети са ни завещавали истински образци на сублимни галимации и високопарни безс
мисли
ци, обаче аз бих определил Гьотевите галимации като един нов род популярна галимация, понеже тя е съчинена в най-просташки и вулгарен стил...“
„Самият Мефистофел признава, че Фауст бил обсебен от Дявола още преди да сключи договора с него. Ние обаче сме убедени, че той принадлежи не на ада, а на лудницата, с всичко, което е негово, с ръце и крака, с глава и задни части.
Много поети са ни завещавали истински образци на сублимни галимации и високопарни безсмислици, обаче аз бих определил Гьотевите галимации като един нов род популярна галимация, понеже тя е съчинена в най-просташки и вулгарен стил...“
към текста >>
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безс
мисли
ци, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безс
мисли
е, винаги се намира цял легион от глупави литератори и леко
мисле
ни читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
към текста >>
Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала из
мисли
ца, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас.
„Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели.
Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас.
В името на закона.“
към текста >>
Достатъчно е само да раз
мисли
м малко, и ще открием, че това не бива да се допуска.
И ние често стигаме дотам, скъпи мои приятели, че със симпатиите и антипатиите просто замъгляваме обективността на нашите заключения. Но нима поради тази причина симпатията и антипатията са нещо лошо? Нима те са нещо, което трябва да изключим от човешкия живот?
Достатъчно е само да размислим малко, и ще открием, че това не бива да се допуска.
Защото именно след като се задълбочим в Гьотевия „Фауст“, той ни става в известен смисъл симпатичен и тази симпатия все повече и повече нараства. Ние не бива да се лишаваме от възможността да разгръщаме един или друг вид симпатия. Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме един или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме. Според мен у Вас се пробуди едно чувство на антипатия срещу този човек и това чувство на антипатия би могло да бъде донякъде оправдано. Обаче тук отново виждаме, че не бива да вземаме нещата така абсолютно, а да ги разглеждаме в техните взаимни връзки.
към текста >>
Раз
мисле
те само малко върху това, че когато произнасяте едно съждение.
То ни отвежда дотам, че откриваме една двойственост вътре в самите себе си.
Размислете само малко върху това, че когато произнасяте едно съждение.
Вие го произнасяте по определен начин. Вие казвате нека си послужим с един случаен пример, Вие казвате след едно представление, на което сте присъствували в театъра „Райнхард“:“Аз съм очарован...! “ Друг някой казва: „Но това е поквара на цялото изкуство...! “ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания. Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител.
към текста >>
Обаче ако раз
мисли
те върху тези предпоставки, тогава ще си кажете: Да, тези предпоставки са неща, които навремето ние не сме предполагали, че могат да съществуват.
“ Друг някой казва: „Но това е поквара на цялото изкуство...! “ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания. Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител. От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе? То зависи от обстоятелства, които се намират в самите хора, от предпоставките, с които те пристъпват към нещата.
Обаче ако размислите върху тези предпоставки, тогава ще си кажете: Да, тези предпоставки са неща, които навремето ние не сме предполагали, че могат да съществуват.
Във Вашите съждения, когато произнасяте сега, ще се влее, например, да речем нещо, което сте видели, когато сте били на 18 години, или нещо, което сте научили като малко дете.
към текста >>
Всички минали опитности се вливат в душата Ви и се съединяват с цялата субстанция на Вашите
мисли
, миналите опитности винаги разсъждава заедно с Вас.
Всички минали опитности се вливат в душата Ви и се съединяват с цялата субстанция на Вашите мисли, миналите опитности винаги разсъждава заедно с Вас.
към текста >>
Нали така: ако си
мисли
те, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време?
Това е съвсем ясно. Вие не сте в състояние да заличите своето минало. Въпреки това, ако поискате да станете рано сутрин, Вие ще забележите: За тази цел винаги е необходимо едно твърдо решение. Обаче това твърдо решение действително зависи от миналите опитности, които се проявяват в сегашната инкарнация. Разбира се, то зависи и от много други неща.
Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време?
Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане. Познавах един човек, който известно време се движеше из нашите среди и който много добре илюстрира ситуацията: той всъщност никога не искаше да става от леглото. Той казваше: Да, аз просто не съм в състояние да стана сутрин, ако не бъда принуден от някаква външна необходимост: само тя може да ме вдигне от леглото, иначе непрекъснато бих лежал. Този човек признаваше своя недостатък и ужасно страдаше от него.
към текста >>
Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от
мисли
.
На този въпрос не можем да отговорим без помощта на антропософската Духовна наука. Сега ние живеем в Земната епоха*9. Както знаем, Земната епоха беше предхождана от Лунната, от Слънчевата епоха. При Сатурновата епоха прочетете това в „Тайната наука“ планетата не изглеждаше така, както изглежда сега Земята: тази епоха беше съвършено различна.
Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от мисли.
На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там. Да, тези мисли са останали там.
към текста >>
Това са душевни действия,
мисли
, които божествените Духове са оставили там.
При Сатурновата епоха прочетете това в „Тайната наука“ планетата не изглеждаше така, както изглежда сега Земята: тази епоха беше съвършено различна. Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от мисли. На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм.
Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там.
Да, тези мисли са останали там. И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете. Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите мисли след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и мислите на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“ мисли, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
към текста >>
Да, тези
мисли
са останали там.
Ако бихте могли да проверите какво е било състоянието на Сатурн, Вие щяхте да се убедите: там всичко е протъкано от мисли. На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там.
Да, тези мисли са останали там.
И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете. Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите мисли след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и мислите на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“ мисли, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
към текста >>
Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите
мисли
след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и
мисли
те на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“
мисли
, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там. Да, тези мисли са останали там. И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете.
Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите мисли след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и мислите на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“ мисли, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на
мисле
не
“, в продължителни периоди от време... също както
мисли
те от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност.
Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот.
Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата. Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост. Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи. А онова, което става в момента, то е нещо духовно.
към текста >>
Както това, което сега
мисли
те и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност. Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот. Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата.
Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост.
Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи. А онова, което става в момента, то е нещо духовно. С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение.
към текста >>
Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я
мисли
м.
А онова, което става в момента, то е нещо духовно. С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение. Ето сега ние се спираме на една определена мисъл. Сега тази мисъл е вътре в нас.
Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим.
Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
към текста >>
Но щом я
мисли
м, тя остава в нашата душа.
С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение. Ето сега ние се спираме на една определена мисъл. Сега тази мисъл е вътре в нас. Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим.
Но щом я мислим, тя остава в нашата душа.
Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят. А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
Обаче това, което сега представляват в нас
мисли
те, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
Несъмнено, ние бихме могли и да не се спираме на нея, да не я мислим. Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост.
Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а
мисли
те на Боговете.
Но щом я мислим, тя остава в нашата душа. Сега вече тя става част от миналото. В този случай тя започва да действува като една необходимост, като една фина необходимост, естествено, без да представлява онази сгъстена материя, която виждаме навън в природата, понеже ние сме човеци, а не Богове. Ние довеждаме нещата само до там, да съзрем вътре в себе си онази вътрешна природа, която остава там като наша памет, като наши спомени и се проявява под формата на една или друга необходимост. Обаче това, което сега представляват в нас мислите, през следващата Юпитерова, Венерина епоха ще се превърне във външна природа във външен природен свят.
А онова, което днес възприемаме като външна природа, някога е било не друго, а мислите на Боговете.
към текста >>
В миналото те са
мисле
ли така, както ние
мисли
м днес.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н.
В миналото те са мислели така, както ние мислим днес.
И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
И онова, което те са
мисли
ли, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н. В миналото те са мислели така, както ние мислим днес.
И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят.
Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
Това, което Боговете са
мисли
ли през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н. В миналото те са мислели така, както ние мислим днес. И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха.
Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите
мисли
; ние смъкваме един вид
мисли
те долу, в нашия душевен живот.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот.
Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят. И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят.
към текста >>
И онова, което днес ние
мисли
м, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот. Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас.
И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят.
И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят. Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>
И когато живеем по-нататък с други
мисли
, ние задължително се съобразяваме и с предишните наши
мисли
.
Веднага щом излезем извън настоящето и изтласкаме субективното надолу в душевния живот, там то до бива едно самостоятелно битие; естествено, първоначално то остава само там, вътре в нас. Но то получава едно самостоятелно битие.
И когато живеем по-нататък с други мисли, ние задължително се съобразяваме и с предишните наши мисли.
Ние все още им предлагаме, така да се каже, една бременна обвивка, обаче един ден тази обвивка ще се разкъса. Защото в духовния свят нейната стоят различно. Ето защо едно такова събитие, каквото аз разгледах съвсем хипотетично, Вие трябва да го разглеждате и от тази гледна точка. Външно погледнато, скалата се срутва и затрупва една група хора: обаче това е само външният израз на нещо, което става в духовния свят, това е другата част на събитието, която съществува също така обективно, както първото, видимото събитие.
към текста >>
Днес аз се постарах да насоча Вашите
мисли
, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и изкуплението са възможни единствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Нека тук да прекъснем нашите размишления, скъпи мои приятели, за да ги продължим следващата неделя.
Днес аз се постарах да насоча Вашите мисли, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и изкуплението са възможни единствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Ето как изглеждат неща та, за които ще продължим да говорим следващата неделя.
към текста >>
17.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Аз об
мисли
х всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година.
Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци.
Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година.
И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал. Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо об
мисле
но според неговия опит от изтеклата учебна година.
Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал.
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година.
И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Той заявява следното: „През ваканцията аз също об
мисли
х много внимателно всичко онова, което се случи в моя клас през изтеклата година.
Но сега идва редът на третия учител.
Той заявява следното: „През ваканцията аз също обмислих много внимателно всичко онова, което се случи в моя клас през изтеклата година.
Постарах се да проуча още по-добре характерите на моите ученици, направих един вид ретроспекция на онова, което се случи с всеки един от тях.“
към текста >>
Аз просто си по
мисли
х: ето, точно така трябваше да протече работата през учебната година.
„Сега заявява директорът аз разбирам, че Вие също сте си направили изводи за Вашите грешки, както и за Вашите сполуки, така че очаквам да сте изработили един вид учебна програма за следващата година, както и Вашите колеги.“ Тогава учителят казва: „Да, вероятно и аз съм допускал грешки. Но аз наблегнах на друго. Аз изучих още по-добре характерите на моите ученици, както и онова, което се случи с всеки един от тях. Аз не разсъждавах много дали съм допускал някакви грешки, не разсъждавах и върху предимствата на моята работа. Аз не се занимавах с тези неща.
Аз просто си помислих: ето, точно така трябваше да протече работата през учебната година.
И по този начин аз стигнах до нещо, което трябваше да се прояви под формата на необходимост. Моите ученици бяха възпитавани по определен начин, показаха качествата на своите характери. Какви бяха техните характери ето какво се постарах да проуча аз. Естествено, аз също проявих някои от моите характерови черти и чрез взаимодействието между моя характер и характерите на моите ученици се получи това, до което се стигна в крайна сметка. Да, повтаря третият учител, аз не мога да добавя нищо повече.
към текста >>
Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм за
мисли
л; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете. В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно. Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци.
Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>
“ Въпреки това явно безс
мисли
е ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород.
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено. Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород. Нещата трябва да са единни и цялостни!
“ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород.
Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго.
към текста >>
Когато човек
мисли
подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума.
Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане един добър пощенски раздавач. Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки. Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал. Човек съвсем не може да си представи нещата така, сякаш за втория би било полезно, ако той размишлява върху грешките на първия.
Когато човек мисли подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума.
Именно ако не размишлява върху грешките, а се потопи в активно и живо сътрудничество, следвайки всички действия на пощенския раздавач, той ще съумее както се казва, от само себе си да не допуска тези грешки.
към текста >>
Тъкмо по този повод бих желал да си послужа с едно сравнение, като моля да раз
мисли
те върху него до следващия вторник.
Да, ето как изглежда възможно най-доброто укрепване на душевните сили: Да оставим на спокойствие това, което вече е станало, и да го пренесем по един жив начин в бъдещето. В противен случай ние винаги ще се връщаме към миналото по един луциферическо-ариманически начин. Напредък в развитието е възможен само тогава. Когато човек правилно вниква в необходимостта. Защо? Нима това е възможно в сферата на необходимостта?
Тъкмо по този повод бих желал да си послужа с едно сравнение, като моля да размислите върху него до следващия вторник.
Тогава, с помощта на това сравнение, ние ще напреднем още по-нататък в нашата тема.
към текста >>
Моля Ви, скъпи мои приятели, да се за
мисли
те върху това сравнение, да се за
мисли
те върху следното: когато се отказваме да виждаме външния свят, ние виждаме само нашето око и обратно ако искаме да виждаме външния свят, ние трябва да се откажем от желанието да гледаме в нашето собствено око.
Моля Ви, скъпи мои приятели, да се замислите върху това сравнение, да се замислите върху следното: когато се отказваме да виждаме външния свят, ние виждаме само нашето око и обратно ако искаме да виждаме външния свят, ние трябва да се откажем от желанието да гледаме в нашето собствено око.
Замислете се върху това сравнение, защото тъкмо от него ще продължим да говорим следващия вторник от 8 часа и по-точно ще обсъдим както правилното, така и неправилното себепознание, за да се приближим още повече до разрешението на загадката, с която сме се заловили. Обсъждайки този изключително труден въпрос, въпроса за необходимостта и свободата, въпроса за взаимната връзка между човешките действия и мировите процеси, налага се да посочим всички спънки, всички препятствия. И онзи, който вярва, че може да стигне до някакво решение на този въпрос, преди да е вникнал във всички възможни трудности, той се заблуждава твърде много. Да, скъпи мои приятели, следващият вторник ще продължим нататък.
към текста >>
За
мисле
те се върху това сравнение, защото тъкмо от него ще продължим да говорим следващия вторник от 8 часа и по-точно ще обсъдим както правилното, така и неправилното себепознание, за да се приближим още повече до разрешението на загадката, с която сме се заловили.
Моля Ви, скъпи мои приятели, да се замислите върху това сравнение, да се замислите върху следното: когато се отказваме да виждаме външния свят, ние виждаме само нашето око и обратно ако искаме да виждаме външния свят, ние трябва да се откажем от желанието да гледаме в нашето собствено око.
Замислете се върху това сравнение, защото тъкмо от него ще продължим да говорим следващия вторник от 8 часа и по-точно ще обсъдим както правилното, така и неправилното себепознание, за да се приближим още повече до разрешението на загадката, с която сме се заловили.
Обсъждайки този изключително труден въпрос, въпроса за необходимостта и свободата, въпроса за взаимната връзка между човешките действия и мировите процеси, налага се да посочим всички спънки, всички препятствия. И онзи, който вярва, че може да стигне до някакво решение на този въпрос, преди да е вникнал във всички възможни трудности, той се заблуждава твърде много. Да, скъпи мои приятели, следващият вторник ще продължим нататък.
към текста >>
18.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Сега, бих казал, някой може, без много да
мисли
, да заяви: Добре, нека да се опитаме да разберем, че поради определени политически причини в дребния Рим тези римляни се усещаха принудени да започнат своите военни походи срещу Севера забележете, срещу техния Север, срещу всичко онова, което представлява днес Средна Европа.
Когато виждаме бурните процеси и важните събития, които се разиграват днес, ние сме доста склонни веднага да търсим техните причини в най-близо стоящите факти и да очакваме последиците им в най-скоро време. Но чрез едно такова разглеждане ние постъпваме неправилно по отношение на самите факти. Кога то преди време споменах това, аз обърнах внимание върху обстоятелството, че някога, още в началото на Средновековието, римската цивилизация се противопостави на тогавашната Средна Европа.
Сега, бих казал, някой може, без много да мисли, да заяви: Добре, нека да се опитаме да разберем, че поради определени политически причини в дребния Рим тези римляни се усещаха принудени да започнат своите военни походи срещу Севера забележете, срещу техния Север, срещу всичко онова, което представлява днес Средна Европа.
И чак после бихме могли да търсим последствията в лицето на онези събития, които възникнаха в резултат от военните походи.
към текста >>
По
мисле
те само какао би се получило, ако в третия, четвъртия век сл.
Споменавам всичко това, скъпи мои приятели, само за да се убедите колко дълбоки са основанията, вложени в твърдението, на което често ще се спираме в тези лекции: Когато става дума за мировите процеси и за човешките действия, мъдруването и спекулирането не водят доникъде!
Помислете само какао би се получило, ако в третия, четвъртия век сл.
Христос някой римлянин или германец би искал да се заеме с едно мисловно спекулиране относно възможните последици от бойните? Докъе би стигнал той? Доникъде! Необходимо е да осъзнаем, че върху онова, което трябва да стане за да го познаем като нещо, което действително трябва да се случи, решаващо е не мъдруването върху възможните последствия, а нещо съвсем друго; и че в потока на събитията както той протича на физическото поле се влива именно онова, което ние усещаме, че идва от духовните светове: импулси, чиито въздействия, взети поотделно, са от такова естество, че ние изобщо не се нуждаем от мъдруване върху това, което трябва да стане на физическото поле.
към текста >>
По
мисле
те само върху последните ми думи: Когато сме извършили нещо, то вече принадлежи към миналото.
Естествено, Вие бихте повдигнали сериозни възражения против онова, което аз току-що казах, понеже такива сериозни възражения действително съществуват.
Помислете само върху последните ми думи: Когато сме извършили нещо, то вече принадлежи към миналото.
Както казах, ние изграждаме правилно отношение към нашите действия само тогава, когато гледаме на тях с пълна обективност и вече не искаме те да са протекли по някакъв друг начин!
към текста >>
Ако би имала съзнание, тя щеше да вярва (така
мисли
Спиноза, както можете да си спомните от моята „Философия на свободата“), че се движи свободно и доброволно по своя път.“ Така
мисли
Спиноза.
Но, скъпи мои приятели, тук отново възниква една трудност, една такава трудност, която може да се окаже източник на безкрайни недоразумения. Ние вече трябва, бих казал, да навлезем в центъра на проблема за свободата, ако наистина искаме да се справим с тази трудност. Виждате ли, Спиноза, великият Спиноза е казал: „Всъщност в света може да се говори само за необходимост. Свободата общо взето е една илюзия. Защото когато ударим една топка, тя по необходимост тръгва в определена посока.
Ако би имала съзнание, тя щеше да вярва (така мисли Спиноза, както можете да си спомните от моята „Философия на свободата“), че се движи свободно и доброволно по своя път.“ Така мисли Спиноза.
„И става така, че човекът е вплетен в необходимостта и понеже има съзнание за това, което става, той смята, че е свободен.“
към текста >>
Раз
мисли
те ли върху всичко това, Вие ще направите една голяма разлика що се отнася до човешките действия която за съжаление хората не правят.
Размислите ли върху всичко това, Вие ще направите една голяма разлика що се отнася до човешките действия която за съжаление хората не правят.
Защото фактът, че хората не правят тази разлика, има не само теоретическо, но и дълбоко практическо значение. В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални. А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо.
към текста >>
Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е
мисли
л за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал.
Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание. А сега да насочим поглед именно върху Гьотевия гений. Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте.
Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал.
Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси. Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани.
към текста >>
Но все пак рано или късно човек трябва да се за
мисли
върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха. В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето. Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата му не бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пак няма никакво съмнение, че поетична творба, подобна на „Фауст“, така или иначе щеше да възникне, макар и от друг автор. Или ако Гьоте би живял в 14 век, нали така, той положително не би написал никакъв „Фауст“. Всички тези предположения са нереални.
Но все пак рано или късно човек трябва да се за мисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
към текста >>
По
мисле
те само: Вие едва ли бихте настоявали, че сутрин ставате от леглото или че вечер лягате напълно свободно, т.е.
Помислете само: Вие едва ли бихте настоявали, че сутрин ставате от леглото или че вечер лягате напълно свободно, т.е.
когато си поискате. Обикновено човек става от леглото сутрин и ляга да спи вечер. Тук не може да става дума за никаква свобода. Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на живота. И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода.
към текста >>
И тогава ние продължаваме: Не е нужно да
мисли
м сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят.
Сега отново ще се върнем към нашата изходна точка. Виждате ли, ако само бихме умували върху това какви ще са последиците от такива важни събития, каквито са настоящите аз по-рано ги сравних с римско-германските войни, когато умуваме с обикновеното съзнание, ние не стигаме доникъде. Обаче в момента, в който можем да си кажем: Искаме да стигнем до правилното разбиране не чрез умуване, а като се доберем на духовните импулси тогава изобщо не е нужно да умуваме. Тогава ние знаем: тези духовни импулси ще ни доведат до правилното разбиране, стига само да им се доверим, и те ще ни доведат до онези исторически течения, които се простират върху цели столетия, върху цели хилядолетия. Ето кое е важното.
И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят.
Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени. И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси. Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата. Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове. Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с
мисли
те на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Ето кое е важното. И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят. Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени. И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси. Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата.
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>
А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно
мисле
не
, изградено върху истините на антропософията.
Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои. Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие. Те добре знаят, че когато имат правилните намерения, тогава от тези правилни намерения възникват правилните действия. Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения. Само че в тези правилни намерения можем да вникнем единствено по духовен път.
А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно мислене, изградено върху истините на антропософията.
към текста >>
19.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако някой би произнесъл по Ваш адрес думата „Аз“, Вие никога не бихте си по
мисли
ли, че това се отнася за самите Вас.
Ние стигаме до нашето физическо тяло поради това, че можем, естествено, да го разглеждаме външно с нашите сетива, защото всеки друг, който се намира заедно с нас във физическия свят, би постъпил по същия начин и би се съгласил с нас относно съждението: това физическо тяло е тук, то съществува. Следователно в условията на физическия свят физическото тяло може да бъде разглеждано по чисто външен начин. Обаче, както бихме се убедили, макар и след кратък размисъл, етерното тяло далеч не може да бъде разглеждано по съшия начин. То не се поддава на обикновеното физическо наблюдение. Също така не се поддава на обикновено физическо наблюдение и астралното тяло, а още по-малко се поддава на такова наблюдение човешкият Аз, защото онова, което е Азът, не може да бъде разглеждано отвън и никой не може да назове неговото име отвън.
Ако някой би произнесъл по Ваш адрес думата „Аз“, Вие никога не бихте си помислили, че това се отнася за самите Вас.
Само отделният човек може да произнесе думата „аз“ и да я отправи към собствената си личност.
към текста >>
Но, скъпи мои приятели, всеки, който
мисли
нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането.
Сега за нас възниква въпросът: как стои всъщност работата с това, че ние все пак знаем нещо за този Аз, че изобщо стигаме дотам да го назоваваме? Виждате ли, философите често пъти казват: Азът е даден на човека като една непосредствена сигурност. Човекът непосредствено знае, че Азът съществува. Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза единствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре.
Но, скъпи мои приятели, всеки, който мисли нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането.
Тогава, естествено, не би могло да се говори за такъв Аз. Философите дълбоко се заблуждават, като мислят, че в Аза, за който те говорят, съществува нещо действително. Когато се говори за нещо действително съществуващо, тогава се има предвид нещо съвсем друго.
към текста >>
Според тях ще бъде пълно суеверие да се
мисли
, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети.
Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят. Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност. Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм.
Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети.
Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят. Както днес хората често казват „Ах, вие, объркани антропософи, вие говорите, че съществува някакво етерно тяло, но това не е вярно; вие само си въобразявате, че то съществува! “, така по-късно онези, които сега виждат само външната действителност, ще казват на другите, които все още виждат световете съвсем ясно: „Ах, вие, мечтатели, вие вярвате, че навън, в природата, съществуват някакви светове? Нима не знаете, че самите бие внасяте тези светове в природата? “
към текста >>
Все повече и повече наближава времето, когато всичко ще бъде предварително за
мисле
но, всичко ще бъде заповядано и хората ще мислят, че точно така е редно.
Ето как би изглеждал естественият ход на нещата, които се очертават пред нас. И онзи, който знае, че нещо, което трябва да се прояви по-късно, се подготвя от по-рано, той се досеща, естествено, че след бащата Шестата следатлантска епоха вече се подготвя в наши дни. И в крайна сметка човек не се нуждае от на пълно отворени, а само от наполовина отворени очи, за да види как една голяма част от човечеството се стреми към онези тенденции, които аз току-що описах.
Все повече и повече наближава времето, когато всичко ще бъде предварително замислено, всичко ще бъде заповядано и хората ще мислят, че точно така е редно.
Аз вече казах, скъпи мои приятели: Сега се намираме приблизително в първата третина на Петата следатлантска епоха, т.е. в епохата, която все още вярва макар и физиците да носят в себе си идеала на Шестата епоха, че цветовете са нещо действително във външния свят, че зачервеното или побледняло лице има нещо общо с човека... Нека оставим физиците или физиолозите да ни убеждават: ние сънуваме цветовете но в действителност ние съвсем не го вярваме, а вярваме ако живеем природосъобразно, че цветовете наистина украсяват външния свят.
към текста >>
Тази воля се поражда поради обстоятелството, че хората идват все по-близо до правилното
мисле
не
, което е необходимо, за да се разберат антропософските истини.
А по-нататък хората ще се извисят до едно съзнание за това, че човекът отново ще улавя импулсите, напиращи от неговия вътрешен свят. Обаче той ще трябва да ги улавя много по-здраво, отколкото прави това днес. Защото естествената тенденция е тази, че волята все повече ще изгубва своята импулсираща сила. Ето защо тази воля трябва да бъде уловена по-здраво, по-силно.
Тази воля се поражда поради обстоятелството, че хората идват все по-близо до правилното мислене, което е необходимо, за да се разберат антропософските истини.
Онези, които разбират антропософските истини, ще влеят повече сила в своята воля и благодарение на това ще стигнат дотам, че няма да разчитат на една притъпена, на една парализирана воля, а на една действена воля, която свободно разгръща своите действия според решенията на Аза.
към текста >>
И тъкмо когато
мисли
, че е най-буден по отношение на природата, той потъва най-дълбоко в сънуването.
Те няма да стигнат доникъде другаде, освен до сънища и фантазии относно физическото тяло. Че във физическото тяло съществува още нещо, за това естествените науки нямат никакво предчувствие; иначе те задължително би трябвало да говорят за етерното тяло, за астралното тяло и за Аза. Обаче те не искат да обхванат действителния свят; те искат да обхванат само това, което самата природа предлага на сетивата. Днешният физик, днешният физиолог наистина изглежда като някакъв сомнамбул, който се движи в спящо състояние, и когато някой го пробуди с рязък глас а този рязък глас прозвучава тогава, когато се заговори за антропософия, той рухва на земята и в главата му прозвучава мъчителната мисъл: Сега аз се намирам в нищото! Засега той не може да продължи по друг начин, освен като продължи своя сън.
И тъкмо когато мисли, че е най-буден по отношение на природата, той потъва най-дълбоко в сънуването.
И какво ще възникне от всичко това? От това ще възникне следната ситуация: постепенно той ще изгуби всяка възможност да намира във външния свят нещо друго, освен това, което сам може да си представи за него. Постепенно той ще изгуби всяка възможност да си представя не само това, което му предлага видимият физически свят, но също и това, което се крие зад физическия свят. И какво се получава, когато той предостави, така да се каже, човешкото тяло на природоизследователя? Ето, той има пред себе си човека, наблюдава го съвсем точно или пък се оставя на университетските клиники да му внушават какви промени на стъпват, когато това или онова не върви както трябва.
към текста >>
Ето как би трябвало да се изрази съвременният учен и това е напълно логично; той изобщо не достига до каквото и да е с
мисле
но обяснение на физическите процеси, той само бълнува върху тях и фактически е длъжен да отрече волята.
Тя може да бъде обхваната само в Аза... да, както вече казахме, тя може да бъде усетена и непосредствено изживяна само там, в Аза. И ако един природоизследовател, който, общо взето, прекарва времето си в сънуване, би бил напълно откровен, той щеше да се обърне към своята аудитория с думите: Да, когато говорим за човека, ние всъщност трябва да говорим за волята. Но за нас, природоизследователите, това е една пълна глупост. Хипотезата, че съществува воля, е напълно погрешна. Волята чисто и просто не съществува.
Ето как би трябвало да се изрази съвременният учен и това е напълно логично; той изобщо не достига до каквото и да е смислено обяснение на физическите процеси, той само бълнува върху тях и фактически е длъжен да отрече волята.
към текста >>
Но това, за което говоря сега, съвсем не е моя из
мисли
ца, то е една необходимост на
мисле
не
то, която е валидна за днешния етап на естествената наука.
Но това, за което говоря сега, съвсем не е моя измислица, то е една необходимост на мисленето, която е валидна за днешния етап на естествената наука.
Вие виждате, че когато един природоизследовател стига до крайните си умозаключения, фактически той потвърждава това, за което стана дума току-що. Днес взех със себе си известното „Ръководство по физиологична психология в 15 лекции“, които известният професор д-р Циен е изнесъл в Йена „физиологична психология“, т.е. той се опитва да обясни душевно-телесна та същност на човека. В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н. и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята.
към текста >>
Те казват: Волята като такава изобщо не съществува, волята е само някаква митологическа из
мисли
ца.
Когато човек остава повърхностен наблюдател на видимия физически свят, той просто не може да стигне до волята. В този случай волята не може да бъде намерена. Когато човек защитава подобен мироглед, той може да стигне до отричане на волята. Така изглеждат и днешните така наречени монисти. Те отричат волята.
Те казват: Волята като такава изобщо не съществува, волята е само някаква митологическа измислица.
Разбира се, Циен се изразява много по-предпазливо, но въпреки това, Вие виждате, той стига до забележителни резултати, до резултати, които той несъмнено отказва да приеме в тяхната логическа последователност; защото все пак аз бих искал да Ви прочета няколко изречения от неговата последна лекция, за да се убедите: той стига до точни те и логически умозаключения, но въпреки това продължава да кокетира с непризнаването на волята. Защото там той казва: А как стои въпросът с понятието за отговорността? Следователно той не стига до волята. Но прибавя думите: „А как стои въпросът с понятието за отговорността? “
към текста >>
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се за
мисли
м върху техния контраст са религиозни, социални понятия.
„Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени. Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно. Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия.
Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се за
мисли
м върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер.
„Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Но по
мисле
те си: Засега тези хора имат една наука, която ги отвежда до познанието: Да, за всичко онова, което преминава от външното тяло навътре до човешкия Аз, ние не знаем абсолютно нищо.
И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед. Но виждате ли, ако изградим един мироглед според тези разбирания, тогава отпада всяка възможност да се търси отговорност от даден човек за неговите действия. И дотук се стига само защото тези хора не са будни, а сънуват; да, те сънуват външния свят. И те биха се пробудили в онзи миг, когато биха приели в душите си истините на антропософската Духовна наука.
Но помислете си: Засега тези хора имат една наука, която ги отвежда до познанието: Да, за всичко онова, което преминава от външното тяло навътре до човешкия Аз, ние не знаем абсолютно нищо.
Обаче в Аза трябва да живеят първо, естетическите, второ, етичните закони и ако се вгледаме още по-добре, дори логическите закони. Всичко това трябва да живее в Аза. В Аза трябва да живее главно това, което води до волята. Но в тяхната наука липсват каквито и да са импулси на волята. В тяхната наука няма дори и следа от такива неща.
към текста >>
Защото по
мисле
те: ако днес би съществувала само тази наука, хората щяха да казват: Ето, аз намирам едно грозно цвете това е една природна необходимост; после аз намирам един човек, които убива други те, намирам друг човек, който върши благодеяние това също е една природна необходимост.
Всичко това трябва да живее в Аза. В Аза трябва да живее главно това, което води до волята. Но в тяхната наука липсват каквито и да са импулси на волята. В тяхната наука няма дори и следа от такива неща. Следователно необходимо е нещо съвсем друго.
Защото помислете: ако днес би съществувала само тази наука, хората щяха да казват: Ето, аз намирам едно грозно цвете това е една природна необходимост; после аз намирам един човек, които убива други те, намирам друг човек, който върши благодеяние това също е една природна необходимост.
И сега би трябвало да отпадне всичко, което апелира към волята това е напълно естествено! Обаче защо то не отпада?
към текста >>
в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно
мисле
не
, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно
мисле
не
.
Да, скъпи мои приятели, когато хората не забелязват Аза, Когато не допускат неговото съществуване и не се съобразяват с него, те пак стигат до тези неща, но по друг начин. Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин. И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението! Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във волев импулс; т.е.
в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене.
А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на волевите импулси. Религиозните изповедания искат да ни гарантират подобни импулси, само че те не ни позволяват да ги проучим под каквато и да е форма. Те изобщо не искат да подлагаме на каквато и да е обективно проучване онези понятия, които импулсират нашата воля. Всичко това трябва да бъде внесено в човека като нещо външно, като опиянение.
към текста >>
Но раз
мисле
те още веднъж тези неща лесно биха могли да бъдат доказани в наше време: опитайте се поне веднъж, обаче напълно безпристрастно, да се вслушате в начина, по който днес се говори за религиозните импулси.
Но размислете още веднъж тези неща лесно биха могли да бъдат доказани в наше време: опитайте се поне веднъж, обаче напълно безпристрастно, да се вслушате в начина, по който днес се говори за религиозните импулси.
Тук хората се усещат бих казал най-доволни само тогава, когато не им се казва абсолютно нищо, когато не им се казва по какви причини следва да бъде импулсирано това или онова, а просто им се предлагат мъгляви понятия, с които те не могат да размишляват, понятия, с които бих казал те да скочат направо в огъня. Образцовият проповедник днес е този, който влага в душите огън, огън и пак огън, който в максимална степен пречи на хората да размишляват. Ето защо тези обхванати от сомнамбулизъм души идват и казват: „Ние проверихме Евангелията и там не открихме нито следа от това, че в Исус от Назарет ако изобщо допуснем, че е съществувал е живяло някакво извънземно Същество.“
към текста >>
Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо с
мисле
но, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти.
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение.
Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти.
Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша. Аз вече казах: когато днес срещнем един закоравял хекелианец, който извлича от естествените науки само един обикновен монизъм, и произнесем името „Духовна наука“, той просто рухва; да образно казано, той рухва; това е напълно естествено; той веднага попада в нищото, неговото съзнание спира, веднага спира.
към текста >>
Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безс
мисле
ни думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа.
Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука. Ако сега обаче се обърнете към един човек, който не желае да има нищо общо с идеите на Духовната наука, и ако този човек нека да приемем, че той разгръща своята дейност в областта на днешната теология бъде принуден, макар и за миг, да погледне, така да се каже, духовно-научните истини право в очите, тогава той ще изтрезнее по един твърде странен начин както изтрезняват онези, които вече не са пияни, но последиците на алкохолното опиване са все още в кръвта им. Да, този човек ще изпадне в тежък махмурлук. Днес това се забелязва на всяка крачка.
Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа.
Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
към текста >>
Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на
мисле
не
то, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна
мисле
не
то продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в
мисле
не
то, докато чрез
мисле
не
то излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции.
Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията. Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън. Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето. И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си.
към текста >>
И тогава, когато издигаме
мисле
не
то до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции. Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията.
Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън. Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето. И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си. Ето как онова, което трябва преди всичко да оповестим на човечеството, е интимно свързано с вътрешните закони на общо човешката еволюция.
към текста >>
Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на
мисле
не
то.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции. Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател. И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията. Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън.
Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето.
И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си. Ето как онова, което трябва преди всичко да оповестим на човечеството, е интимно свързано с вътрешните закони на общо човешката еволюция.
към текста >>
Този начин на
мисле
не
е крайно погрешен.
И само ако Вие, скъпи мои приятели, се задълбочите в нещата, които днес прозвучаха тук, и вникнете в техните логични връзки, няма да изпаднете в определени грешки, които иначе ще Ви дебнат на всяка крачка. Естествено, ще бъде извънредно трудно да бъдат избегнати някои грешки. Виждате ли, всред нас не прекъснато се срещат отделни хора, които казват: Ето, на света има последователи на това или онова вероизповедание; да предположим, следователно, че даден човек израства всред едно малко или много католическо население и в непосредствена близост до един католически свещеник. Много често нашите приятели вярват, че когато се застъпваме за Христос, когато не отричаме Христос и Мистерията на Голгота, ние бихме могли да спечелим приятелството на този свещеник.
Този начин на мислене е крайно погрешен.
Не възможно е да спечелим такива хора, като ги убеждаваме: ние съвсем не отричаме това, което вие сте длъжни да утвърждавате. Подобен ход на събитията е напълно изключен! Ние бихме могли да се разберем с тези хора, ако например сме в състояние да заявим: Ние отричаме Христос! Тогава те биха отвърнали: Ето, това са хора, които отричат Христос; те не принадлежат към нас; ние оставаме при нашата общност, при нашата църква, която търси Христос по пътя на опиянението! Разбира се, те не казват това, но го вършат.
към текста >>
Същественото тук е, че аз непрекъснато настоявам: тези две основни понятия не бива да се приемат леко
мисле
но!
Сега ние, скъпи мои приятели, отново се натъкваме на една ситуация, при която „свобода“ и „необходимост“ застават, бих казал, по един твърде особен начин пред нас.
Същественото тук е, че аз непрекъснато настоявам: тези две основни понятия не бива да се приемат лекомислено!
Свободата и необходимостта принадлежат към най-важните човешки понятия. Ние трябва да сме наясно: налага се да бъдат съпоставени изключително много факти и подробности, за да стигнем до едно правилно разбиране на понятията свобода и необходимост. Замислете се: от една страна е редно да прозвучи въпросът: Докъде би стигнало днешното човечество, ако то следва единствено природната необходимост?
към текста >>
За
мисле
те се: от една страна е редно да прозвучи въпросът: Докъде би стигнало днешното човечество, ако то следва единствено природната необходимост?
Сега ние, скъпи мои приятели, отново се натъкваме на една ситуация, при която „свобода“ и „необходимост“ застават, бих казал, по един твърде особен начин пред нас. Същественото тук е, че аз непрекъснато настоявам: тези две основни понятия не бива да се приемат лекомислено! Свободата и необходимостта принадлежат към най-важните човешки понятия. Ние трябва да сме наясно: налага се да бъдат съпоставени изключително много факти и подробности, за да стигнем до едно правилно разбиране на понятията свобода и необходимост.
Замислете се: от една страна е редно да прозвучи въпросът: Докъде би стигнало днешното човечество, ако то следва единствено природната необходимост?
към текста >>
Ясното и точно
мисле
не
признава само един отговор: Не!
Нека сега да си представим продължението на нещата: Човекът, когото съм изобразил, умира и след тридесет години ние отново заставаме пред неговия портрет. Нима след тридесет години портретът вече не съдържа прилики, понеже не съвпада с външната действителност? Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не?
Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не!
Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност. Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика. Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>
Единствено сънуващото
мисле
не
изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност.
Нима след тридесет години портретът вече не съдържа прилики, понеже не съвпада с външната действителност? Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не? Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не!
Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност.
Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика. Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>
Това е изискване към сънуващото
мисле
не
, на сънуващата логика.
Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не? Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не! Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност.
Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика.
Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>
Обаче сама по себе си тази дефиниция на истината е една пълна безс
мисли
ца.
Вие виждате, че много неща могат да бъдат превърнати в „необходимост“, ако хората поискат да си служат с тяхната „логика“; особено след като днес дори официалната философия учи: Истината на едно понятие се състои в това, че се опираме на външната действителност във физическия свят.
Обаче сама по себе си тази дефиниция на истината е една пълна безсмислица.
И тази безсмислица се потвърждава, ако си по служим примерно с току-що направеното сравнение. Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед!
към текста >>
И тази безс
мисли
ца се потвърждава, ако си по служим примерно с току-що направеното сравнение.
Вие виждате, че много неща могат да бъдат превърнати в „необходимост“, ако хората поискат да си служат с тяхната „логика“; особено след като днес дори официалната философия учи: Истината на едно понятие се състои в това, че се опираме на външната действителност във физическия свят. Обаче сама по себе си тази дефиниция на истината е една пълна безсмислица.
И тази безсмислица се потвърждава, ако си по служим примерно с току-що направеното сравнение.
Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия.
към текста >>
Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите из
мисле
ни описания, в своето сънуване?
Вие виждате, че много неща могат да бъдат превърнати в „необходимост“, ако хората поискат да си служат с тяхната „логика“; особено след като днес дори официалната философия учи: Истината на едно понятие се състои в това, че се опираме на външната действителност във физическия свят. Обаче сама по себе си тази дефиниция на истината е една пълна безсмислица. И тази безсмислица се потвърждава, ако си по служим примерно с току-що направеното сравнение.
Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване?
Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
към текста >>
Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето
мисле
не
не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия.
Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие. Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е. душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>
Той се изразява така: „
Мисле
не
то се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е.
Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие.
Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е.
душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>
Аз имам само една поредица от представи, казва той,
мисле
не
то се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи.
Да вземем например този часовник. Тук волята е изключена, нали? Аз гледам часовника, но преди това имам представата за него. Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та. Първоначално аз имам една представа за часовника, а представата за движение се присъединява към нея не чрез някаква воля, а чрез двигателната представа.
Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи.
Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко. Скъпи мои приятели, скритата тук логика Вие бихте могли да откриете, Като трансформирате това изречение в едно друго изречение. Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи.
към текста >>
Бихте могли например да кажете следното: Добре,
мисле
не
то се състои в една поредица от представи.
Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи. Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко. Скъпи мои приятели, скритата тук логика Вие бихте могли да откриете, Като трансформирате това изречение в едно друго изречение.
Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи.
Така, аз съм все още тук. А психичният елемент от наблюдаването на една машина също се свежда до една представа, чиято особеност е, че нейното последно звено е представата за една движеща се машина. Тук Вие имате същото положение на нещата. Вие само сте изключили двигателната сила на машината. Вие само сте прибавили представата за движещата се машина към всичко онова, което е било обект на Вашето мислене до този момент.
към текста >>
Вие само сте прибавили представата за движещата се машина към всичко онова, което е било обект на Вашето
мисле
не
до този момент.
Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи. Така, аз съм все още тук. А психичният елемент от наблюдаването на една машина също се свежда до една представа, чиято особеност е, че нейното последно звено е представата за една движеща се машина. Тук Вие имате същото положение на нещата. Вие само сте изключили двигателната сила на машината.
Вие само сте прибавили представата за движещата се машина към всичко онова, което е било обект на Вашето мислене до този момент.
към текста >>
Да, ние сме изправени пред тази мъчителна гледка на неизразими душевни бедствия и те са много по-разпространени в нашия свят, отколкото обикновено си
мисли
м.
Следователно за мнозина това се превръща в идеал: Азът да бъде премахнат, заличен! Но в действителност в този си вид Азът ще бъде премахнат едва през Шестата следатлантска епоха, и то само тогава, когато човечеството започне да се осланя единствено на природата; защото, ако липсват волевите импулси, идващи от средищния център на личността, тогава за Аза ще се говори все по-малко и по-малко. През Петата следатлантска епоха хората все пак имаха задачата да се издигнат до развитието на един Аз; но този Аз би могъл да им се изплъзне, ако те не го търсят с цената на непрекъснати вътрешни усилия. И за съжаление колко много хора срещаме днес, които споделят усещането за едно безсилие на техния Аз; да, нека да не забравяме, че от друга страна, има и хора, които са наясно с тези неща. Колко много човешки същества има днес, които са направо безпомощни и не могат да подхванат нищо, понеже не са в състояние да изпълнят душите си с едни или други конкретни импулси от духовния свят!
Да, ние сме изправени пред тази мъчителна гледка на неизразими душевни бедствия и те са много по-разпространени в нашия свят, отколкото обикновено си мислим.
Защото броят на хората, които бих казал стоят безпомощни пред видимия свят и не съумяват да открият в своята душевна организация необходимите духовни импулси, за да напредват с този Аз през света на явленията, броят на тези хора става все по-голям и по-голям.
към текста >>
Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е
мисли
л?
Когато обсъждаме подобна тема, налага се да говорим за съвсем конкретни неща. За да си спомним за Аза в нашите следващи инкарнации, необходимо е преди това действително да сме проникнали в истинската природа на Аза именно с помощта на антропософията.
Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е мислил?
Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са мислили върху него. И напълно естествено е, че сънуващата логика на така наречения монизъм винаги ще настръхва срещу всичко онова, което би могло да възникне от истинската логика на антропософията.
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са
мисли
ли върху него.
Когато обсъждаме подобна тема, налага се да говорим за съвсем конкретни неща. За да си спомним за Аза в нашите следващи инкарнации, необходимо е преди това действително да сме проникнали в истинската природа на Аза именно с помощта на антропософията. Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е мислил?
Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са мислили върху него.
И напълно естествено е, че сънуващата логика на така наречения монизъм винаги ще настръхва срещу всичко онова, което би могло да възникне от истинската логика на антропософията.
към текста >>
20.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото
мисле
не
, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“
към текста >>
Воля Чувства
Мисли
Воля Чувства Мисли
към текста >>
1. Нервно-сетивната система носител на
мисле
не
то.
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
към текста >>
*6. Не
мисли
мо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
*6. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятието мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
През древните културни епохи, още преди понятието
мисле
не
и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
*6. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятието мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Мъртвият трябва да пресъздава
мисли
те на духовния свят.
Разтварянето на етерното тяло във външния етерен свят. Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа. Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите.
Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят.
Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието.
към текста >>
Мисли
те на обичащите го хора извисяват неговото битие.
Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа. Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят.
Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие.
Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер].
към текста >>
За книгата на Ернст Хекел „
Мисли
за вечността“.
Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер].
За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“.
Значението на саможертвената смърт и съзнанието на хората за това. Мантра: „От смелостта на бойците...“
към текста >>
Възгледи на съвременната наука за
мисле
не
то, чувствата и волята.
Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението. „Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер.
Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята.
„Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм. Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава). Идеалът на духовната наука.
към текста >>
Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите
мисли
на хората.
Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3. Духовно познание: знания за духовните същества.
Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората.
Способността за преценка срещу авторитета чрез помощта на по-висши същества. Пример за правилно познание без издигане към духовното познание: брошурата на Ф. Малинг „Мисловният свят на интелигенцията“. Значението на едно ново разбиране на Мистерията на Голгота за съзнателната душа.
към текста >>
Изживяването на изоставения (болка, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с
мисли
те на изоставения).
Значението на духовната наука за нашата епоха. За заниманието с житейски загадки. Въпроси за съдбата в пример с ранната смърт на близък човек.
Изживяването на изоставения (болка, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с мислите на изоставения).
Укрепване на азовото съзнание чрез ранна насилствена смърт (поради нещастен случай). Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите.
към текста >>
Оживяването на
мисли
те, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта.
Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
към текста >>
Съвременната липса на взаимовръзка на
мисли
те например в брошурата на един теолог (А. В.
Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта. Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В.
Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
към текста >>
Безс
мисли
ето на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта. Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки. Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик).
Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
към текста >>
Необходимостта от радикални
мисли
в действителността и признаване на духовния свят за изграждането на нов житейски ред.
Дискредитиране на окултния изследовател чрез машинации. Трудностите на значими личности при признаването на духовния свят, например в книгата на Жорес „Социализъм и патриотизъм“ (житейските лъжи на Жорес при признаването на Жана д‘Арк) и в „Мисловният свят на интелигенцията“ на Ф. Малинг. Материализмът в медицината и възможностите на духовната наука в тази област. Днешното объркване на естественонаучното и теологичното понятие за душата например при един теолог (А. В. Хунцингер).
Необходимостта от радикални мисли в действителността и признаване на духовния свят за изграждането на нов житейски ред.
към текста >>
22.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В хода на годините сме свикнали да
мисли
м, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
Наш стремеж е, доколкото е възможно, опитвайки се да достигнем до познание, да проникнем в онези светове, които са заключени за обикновеното сетивно-разсъдъчно познание, свързано с физическия план.
В хода на годините сме свикнали да мислим, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
Тъй като се събираме толкова рядко, на тези срещи не е възможно да обяснявам всичко в най-големи подробности. При следващи събирания – които можем да провеждаме на редки интервали, – както и от нашите книги трябва да се разбере, че нещата, които ще бъдат изнасяни, са добре обосновани. Защото наша потребност трябва да е тъкмо при подобни срещи да се учим да разпознаваме важното и същественото за току-що споменатия по-голям действителен свят, който обхваща физическия и духовния свят.
към текста >>
Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безс
мисли
ца.
Няма физическо събитие, което да няма своето духовно значение. И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята. Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми. И тогава тези атоми преминават в други същества. До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света.
Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица.
Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват. Това, което остава от най-малките частици на тялото, независимо от това как ние, като тела, сме съединени със земята, е топлината. Най-накрая целият ни организъм по един или друг начин, в по-кратък или по-дълъг период, се превръща в топлина.
към текста >>
Безкрайно величествено е това, което човекът изживява, което изобщо му дава възможността да вижда,
мисли
и разбира между смъртта и раждането: как оставя тялото си, как го предава на планетата, която напуска.
Какво е това преживяване? За това можем да си изградим представа, ако вземем под внимание опита си на физическия план. Преживяване е, казваме, когато изживяваме някакво усещане, каквото досега не сме имали, и се учим да го разбираме. Така даваме на душата си нещо, което тя досега не е имала, едно ново понятие, една нова представа. Сега си представете едно малко преживяване да прерасне в голямо такова.
Безкрайно величествено е това, което човекът изживява, което изобщо му дава възможността да вижда, мисли и разбира между смъртта и раждането: как оставя тялото си, как го предава на планетата, която напуска.
Това е величествено изживяване, което не може да се сравни с никое изживяване в земното битие. Стойността на дадено преживяване се състои в това, че в душата си имаме нещо, което остава като резултат, като последица от преживяването. Така че можем да попитаме: какво остава като резултат, като последица от преживяването на напускането на физическото тяло от цялото ни човешко същество?
към текста >>
По
мисле
те само какво всъщност означава това.
Помислете само какво всъщност означава това.
Когато наблюдаваме смъртта от физическата страна на битието, тя ни изглежда като края на това битие, като нещо, което за физическото наблюдение се явява като небитието. Погледнато от другата страна, смъртта като такава се явява най-величественото нещо, което може да се изправи пред човешката душа. Защото то означава, че човекът винаги може да има усещането за победа на духовното битие над физическото. И докато ние тук, във физическия живот, никога не можем да имаме представа за нашето раждане – никой човек няма представа за своето раждане, никой човек не може да знае нещо за рождението си от земната си опитност, – и така, колкото малко тук, във физическия живот, можем да наблюдаваме нещо, свързано с нашето раждане, толкова сигурно можем да видим, ако сме напълно съзнателни след смъртта, събитието на нашата смърт. Но в това събитие няма нищо мъчително и тягостно, там то е най-великото, най-великолепното, най-красивото, което можем да имаме пред душата си.
към текста >>
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да
мисли
м всичко, което можем да
мисли
м по време на физическото си битие.
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да мислим всичко, което можем да мислим по време на физическото си битие.
Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло. Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили.
към текста >>
Така че можем да виждаме всичките си
мисли
, които носим в себе си, като на едно голямо табло.
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да мислим всичко, което можем да мислим по време на физическото си битие.
Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло.
Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили. Ние виждаме мислите.
към текста >>
Нашите
мисли
, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал.
Докато носим етерното си тяло, след като сме се отделили от физическото тяло, все още можем да мислим всичко, което можем да мислим по време на физическото си битие. Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло.
Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал.
Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили. Ние виждаме мислите. Не ги изваждаме от основите, свързани с физическото тяло, а ги виждаме и разглеждаме като панорама на живота, който сме изживели.
към текста >>
Ние виждаме
мисли
те.
Така че можем да виждаме всичките си мисли, които носим в себе си, като на едно голямо табло. Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили.
Ние виждаме мислите.
Не ги изваждаме от основите, свързани с физическото тяло, а ги виждаме и разглеждаме като панорама на живота, който сме изживели.
към текста >>
Една от тайните на смъртта е, че това, което сме имали като
мисли
, когато сме живели, го виждаме в панорама, докато носим етерното си тяло, че го свързваме извън себе си със света, наблюдаваме го, така да се каже, втъкано в света, че след смъртта то принадлежи на нашия свят, не на нашия Аз.
После отделяме етерното тяло. Но това етерно тяло, от което се освобождаваме, остава видимо в по-нататъшния ни живот след смъртта. То се съединява с целия Универсум, но това, което се случва с него, остава видимо за нас, ние го виждаме.
Една от тайните на смъртта е, че това, което сме имали като мисли, когато сме живели, го виждаме в панорама, докато носим етерното си тяло, че го свързваме извън себе си със света, наблюдаваме го, така да се каже, втъкано в света, че след смъртта то принадлежи на нашия свят, не на нашия Аз.
Наистина преживяването е такова, сякаш това, което действа и живее като етерно тяло по време на живота, просто заживява навън в етерния свят.
към текста >>
Да по
мисли
м за момент, че ако човек е подтикнат по определен начин да обърне внимание на това морално впечатление от цвета, на този душевен живот в цвета, тогава ще се появи и нещо особено.
Да помислим за момент, че ако човек е подтикнат по определен начин да обърне внимание на това морално впечатление от цвета, на този душевен живот в цвета, тогава ще се появи и нещо особено.
Това трябва да се забележи, когато е необходимо да се полага цветът върху някаква повърхност, тоест когато се рисува, или когато изобщо се предават цветове, които първо трябва да възникнат от мисълта. Когато имаме работа с истинска живопис, работим от душевното въздействие на цвета. Случаят не е такъв, когато художникът използва модел и просто рисува модела; това се случва тогава, когато художникът знае кога да нанася червено, тъй като е извикал това душевно впечатление. На друга повърхност се нанася синьо, защото се призовава съответното душевно впечатление. Това е начинът, по който е възникнала цялата живопис в Дорнахската сграда.
към текста >>
Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с
мисле
не
то.
Мъртвите не се намират в този свят, в него са само техните оставени етерни тела. По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз.
Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето.
След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта.
към текста >>
След смъртта губим всичко, свързано с нашето
мисле
не
, което сме събрали във физическото си тяло.
Мъртвите не се намират в този свят, в него са само техните оставени етерни тела. По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето.
След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло.
Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни.
към текста >>
След смъртта мъртвият вижда своите
мисли
не по начина, по който вижда
мисли
те, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят.
След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта.
към текста >>
Мъртвият вижда
мисли
те си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света.
Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света.
Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него.
към текста >>
Мисли
те са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта.
Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света.
Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта.
Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло.
към текста >>
Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че
мисли
те застават пред нас в картината и навлизат в него.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта.
Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него.
Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите. След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат. Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот.
към текста >>
Тук, във физическия свят, изживяваме
мисли
те така, че ги вземаме от нас самите.
Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло.
Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите.
След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат. Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света.
към текста >>
След смъртта изживяваме
мисли
те така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат.
Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите.
След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат.
Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове.
към текста >>
Докато смятаме
мисли
те за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно.
Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите. След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат. Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот.
Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно.
Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове. Той е нещо съвсем друго. Той е нещо напълно различно затова, защото нашите мисли представляват същества извън нас самите.
към текста >>
Той е нещо напълно различно затова, защото нашите
мисли
представляват същества извън нас самите.
Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове. Той е нещо съвсем друго.
Той е нещо напълно различно затова, защото нашите мисли представляват същества извън нас самите.
към текста >>
Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява
мисли
те, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо.
Но всичко това е бърз процес.
Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява мислите, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо.
Само когато човек усвои способността да вижда мислите заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит. Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите мисли.
към текста >>
Само когато човек усвои способността да вижда
мисли
те заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит.
Но всичко това е бърз процес. Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява мислите, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо.
Само когато човек усвои способността да вижда мислите заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит.
Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите мисли.
към текста >>
Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите
мисли
.
Но всичко това е бърз процес. Следователно мъртвият има способността свръхсетивно да изживява мислите, които ние тук изживяваме само вътрешно, невидимо. Само когато човек усвои способността да вижда мислите заедно с него, само тогава той ще може да споделя неговия опит.
Поради това той, като мъртвец, като така наречен мъртвец, притежава специфичната способност да съизживява също и нашите мисли.
към текста >>
Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим
мисли
те за него.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена.
Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него.
Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н. Мъртвият, както казах, вижда мислите. Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване.
към текста >>
Ние
мисли
м за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена. Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него.
Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н.
Мъртвият, както казах, вижда мислите. Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна.
към текста >>
Мъртвият, както казах, вижда
мисли
те.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена. Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него. Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н.
Мъртвият, както казах, вижда мислите.
Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна. Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли.
към текста >>
Той вижда също така нашите
мисли
, а също така може много бързо да различи
мисли
те, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези
мисли
, които човек
мисли
в душата, която се намира в тяло.
Това се получава в частност при един случай, за който също бих искал да спомена. Когато някой, когото сме обичали, ни е напуснал, в душата си ние продължаваме да носим мислите за него. Ние мислим за това, което сме преживели заедно, което сме чувствали заедно и т.н. Мъртвият, както казах, вижда мислите.
Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло.
Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна. Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли. Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява.
към текста >>
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее
мисли
за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези
мисли
.
Мъртвият, както казах, вижда мислите. Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна.
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли.
Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява. Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
към текста >>
Всички
мисли
, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли. Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява. Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият.
Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях.
към текста >>
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават
мисли
те, които живеят при хората, останали във физическия свят.
Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване. Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят.
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят.
Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите. Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план.
към текста >>
Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и
мисли
те на живите.
Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях.
Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите.
Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите. Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план. За тях това е един особен свят. Тук физическият свят би могъл да се изживее така, че там да остане само това, което възниква в минералното, животинското, растителното и в човешкото царство.
към текста >>
И това е точно нещото, което в
мисли
те на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите.
Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят.
И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите.
Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план. За тях това е един особен свят. Тук физическият свят би могъл да се изживее така, че там да остане само това, което възниква в минералното, животинското, растителното и в човешкото царство. Тогава например нямаше да има никакво изкуство. Изкуството ще трябва да се добави към всичко това, от което всъщност се нуждаем.
към текста >>
Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават
мисли
те на обичащите ги живеещи, останали на физическия план.
Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите.
Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план.
За тях това е един особен свят. Тук физическият свят би могъл да се изживее така, че там да остане само това, което възниква в минералното, животинското, растителното и в човешкото царство. Тогава например нямаше да има никакво изкуство. Изкуството ще трябва да се добави към всичко това, от което всъщност се нуждаем. То е обаче това, за което човекът – който изобщо вижда душевно развитието на човечеството – знае, че то не трябва да отсъства от света, въпреки че природата щеше да бъде съвършена, както всъщност е, дори ако не съществуваше изкуство.
към текста >>
Онова, което се вижда като
мисли
, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия.
Тогава например нямаше да има никакво изкуство. Изкуството ще трябва да се добави към всичко това, от което всъщност се нуждаем. То е обаче това, за което човекът – който изобщо вижда душевно развитието на човечеството – знае, че то не трябва да отсъства от света, въпреки че природата щеше да бъде съвършена, както всъщност е, дори ако не съществуваше изкуство. Мъртвият би могъл да живее така, както и човекът би могъл да живее в празния и мъртъв природен свят, в един свят без изкуство. Така би могъл да живее мъртвият, ако се случи така, че след смъртта си всеки мъртъв бива забравен от любимите си хора.
Онова, което се вижда като мисли, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия.
То обаче е това, което въздига и украсява битието на мъртвия. То може да се сравни с изкуството във физическия свят, но сравнението не е съвсем точно, защото за мъртвите това, в един много по-висш смисъл, представлява много по-голямо въздигане и украсяване, отколкото въздигането и украсяването на физическия свят чрез изкуството.
към текста >>
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме
мисли
те си с
мисли
те на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите. Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите.
към текста >>
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с
мисли
, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите.
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите.
Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите.
към текста >>
Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той
мисли
, че тези представи и понятия са общочовешки.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде.
Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки.
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство.
към текста >>
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се
мисли
и по-различно от него.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки.
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него.
Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство. Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не
мисли
като него, е глупак.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки. Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него.
Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак.
Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство. Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
Такъв човек всъщност
мисли
винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки. Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек.
Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат.
Всичко това обаче е празно фантазьорство. Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безс
мисле
на е тъкмо една такава представа.
Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек. Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат. Всичко това обаче е празно фантазьорство.
Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
По
мисле
те само, колко слепи всъщност са хората днес, когато трябва външно, на физическо ниво да се убеждават, че съществува развитие на човешкия род.
Разбира се, в никоя външна история няма да откриете факта, за който споменах. Въпреки това всеки в нашата материалистическа епоха би могъл да се убеди, че виждането на духовното като факт е изчезнало едва преди няколко века. Този, който отиде в музея и разгледа картината на рая от Майстер Бертрам, ще открие безспорно доказателство, представено на физическо ниво, че не чак в толкова далечни времена хората чрез едно, както казваме, атавистично ясновидство са можели да виждат в духовния свят и да имат познания за тайните му по начин, различен от този, по който ги имаме днес.
Помислете само, колко слепи всъщност са хората днес, когато трябва външно, на физическо ниво да се убеждават, че съществува развитие на човешкия род.
към текста >>
Когато днес
мисли
телят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието.
Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“. И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
към текста >>
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите
мисли
тели от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието. Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
към текста >>
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на
мисле
не
и усещане е налице даден физически процес и че
мисле
не
то и усещането са свързани с мозъка.
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка.
Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката.
към текста >>
Той показва отделните процеси, които отговарят на
мисле
не
то и усещанията.
Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега.
Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията.
Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той. Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука.
към текста >>
Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както
мисли
те и усещанията!
Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той. Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука.
Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията!
“
към текста >>
Това е свързано с факта, че
мисли
те се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън.
Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън.
Чувствата и волята остават с нас. И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина. Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло.
към текста >>
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от
мисли
.
Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо. Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли.
към текста >>
“ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с
мисли
те, които живеят, които не просто
мисли
м.
Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш!
“ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим.
Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят. Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време.
към текста >>
Човек всъщност не вярва колко безс
мисле
но мислят хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс.
Следва обаче да се коригира твърде много от ширещото се като понятия и представи в настоящето.
Човек всъщност не вярва колко безсмислено мислят хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс.
Хората дават дефиниции, за които са убедени твърдо, че са верни, че не могат да бъдат опровергани. Духовната наука обаче има задачата първо да провери това, в което хората са убедени твърдо, понеже за тях то е напълно логично. Например когато в нашата материалистическа епоха попитат някого: „Какво представлява истинското понятие? “, ще му отговорят приблизително следното: „Истинско понятие е, когато си изграждам вътрешен образ за даден предмет, който действително съществува в света.“ Това значи, че днес всеки ще дефинира: „Истината се състои в единството на образа, който човек си изгражда мисловно, с външното битие.“ Сега, когато се изследва дадено понятие, много лесно може да се докаже, че истинското понятие изобщо няма нищо общо с това, което обикновено се нарича така. Лесно може да се докаже, че битието се движи в съвсем друга посока от образа, който човек си е формирал като понятие.
към текста >>
Но нашето
мисле
не
е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него! Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността. Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят. Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят.
Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>
И
мисли
като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество.
Да се размишлява за нещо с вярно чувство, с верни представи, представлява първоначални стъпки към духовната наука.
И мисли като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество.
Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука. И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие. Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност! Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Той я нарича „
Мисли
за вечността“.
Наистина може да е тежко на душата, когато тъкмо в настоящите тежки времена видим книга като тази на Ернст Хекел7, която се появи наскоро.
Той я нарича „Мисли за вечността“.
Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това.
към текста >>
Тези „
Мисли
за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война.
Наистина може да е тежко на душата, когато тъкмо в настоящите тежки времена видим книга като тази на Ернст Хекел7, която се появи наскоро. Той я нарича „Мисли за вечността“. Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето.
Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война.
Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това. Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд? Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот?
към текста >>
Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че
мисли
те за вечност и безкрайност представляват един абсурд?
Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война? Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това.
Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд?
Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот? “
към текста >>
Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до
мисли
за вечността от съвсем друг вид, до противоположни
мисли
за вечността, до
мисли
за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
С обикновените науки може да се докаже едно или друго. С помощта на обикновените науки може да се конструира отлична апаратура, която повишава жизнения стандарт и допринася за напредъка на човешката култура, но също така и най-ужасяваща апаратура за унищожение. Благодарение на нея може да се докаже както дадено нещо, така и нещо съвсем противоположно. Но за да се проникне действително в света, в който живее вечното, е необходима духовната наука.
към текста >>
23.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
С оглед на факта, че наблюдаваме полетата, върху които портата на смъртта се отваря за безбройни жертви, и с оглед на
мисли
те, че твърде много наши приятели изоставят физическия план, днес може би ще направим добре, ако обърнем внимание на това, което се казва за света, в който човек навлиза, когато прекрачи портата на смъртта.
С оглед на факта, че наблюдаваме полетата, върху които портата на смъртта се отваря за безбройни жертви, и с оглед на мислите, че твърде много наши приятели изоставят физическия план, днес може би ще направим добре, ако обърнем внимание на това, което се казва за света, в който човек навлиза, когато прекрачи портата на смъртта.
От тази гледна точка – знаете, че има много, много гледни точки, от които можем да подходим при нашите разглеждания – ще разгледаме живота между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Това е удобна, но също така и ужасяващо безс
мисле
на философия.
Това е удобна, но също така и ужасяващо безсмислена философия.
Във всеки случай този, който опита да я приложи в конкретния живот, ще види, че тази „Като-че-ли философия“ е малко пригодна като метод. И човек като Фриц Маутнер13, написал философия на езика и свеждащ всичко до езика, би трябвало да се разглежда тъкмо от гледната точка на тази „Като-че-ли философия“, че човек като него като че ли също би могъл да има дух. Ако обаче се направи такъв опит, този метод се оказва непригоден. Не може да се каже, че той може да се разглежда така, като че ли няма дух; този метод не може да се приложи. Там, където не присъства дух, методът не работи.
към текста >>
След като знаем, че
мисли
те се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва
мисле
не
то с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята.
След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва.
към текста >>
“ Но по
мисле
те какво огромно значение трябва да има това за моралния живот, ако някой иска да приеме, че човекът има само физическо тяло.
Изследвал е много мозъци на престъпници. Той има едно много забележително изказване за мозъка на престъпника, че при престъпниците – при по-голямата част от тях – задният дял на мозъка, покриващ малкия мозък, е недоразвит, той е толкова малък, колкото при маймуната. При маймуната е характерно тъкмо това, че нейният тилен лоб също е малък. Разбира се, много удобно е да се каже: „Аха, това е рецидив в маймунската природа, когато човекът е престъпник. Той е роден с твърде малък тилен лоб!
“ Но помислете какво огромно значение трябва да има това за моралния живот, ако някой иска да приеме, че човекът има само физическо тяло.
Тогава той трябва да каже: „Какво ми говорите за отговорност, какво ми говорите, че искате да издигнете нравствено хората чрез това или онова възпитание? Всичко това е глупост: онези, които са родени с твърде малък тилен лоб, стават престъпници, стават такива по необходимост.“ Ако материализмът беше верен, щеше да е вярно и това: ние бесим хората не поради факта, че са убили някого, а защото имат твърде малък тилен лоб! Би трябвало само да го признаем: не можем да живеем в света, ако не го признаем. В този смисъл материалисти не можем да бъдем, ако не приемем: хората ги бесят, защото имат твърде малък тилен лоб. Нещо различно би представлявало само забулване на истината.
към текста >>
Като при това
мисли
, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично.
Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка. И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него. Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за духовния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин. Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното!
към текста >>
Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се
мисли
само етерно.
Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава. Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“.
Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно.
Той трябва да се възприема отвътре. Когато се рисува Луцифер, ако се рисува според Библията, би трябвало да се рисува етерното за гръбначния мозък, а горе нещо, което също е етерно, а не физическо, а именно човешка глава. Това, изразено в картината, би могло да бъде учението за нещата, които имаме днес.
към текста >>
По
мисле
те, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси.
Тези знаци на времето са сериозни и сериозност се открива, когато размишляваме за много от нещата, които ни заобикалят.
Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси.
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
към текста >>
Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да
мисли
м за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
Помислете, ние говорим за това, което трябва да очертае нашия път с един сериозен принцип: търсене на общото във всички човешки души20 от всички народности и раси. Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено?
Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали. Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност. И вече свързани с него, ние трябва да разглеждаме кармата, която, бих казал, ни е отредена.
към текста >>
По
мисле
те само, когато разглеждате днешните световни събития, че в смисъла на тези велики световни събития ние не сме поставени толкова зле.
Помислете само, когато разглеждате днешните световни събития, че в смисъла на тези велики световни събития ние не сме поставени толкова зле.
Кармата доведе до това, че нашето движение беше първоначално част от общото Теософско движение. Много по-рано тази война показа това, което тя показва днес на немците. Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова духовно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят. Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи.
към текста >>
24.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Също така обаче във връзка с физическото тяло трябва да се научим да
мисли
м различно, ако искаме да разберем правилно какво ни очаква след преминаването през портата на смъртта.
Когато стигнем до етерното тяло, то вече изобщо не е достъпно за физическото сетивно наблюдение. Но това тяло става особено важно, когато човекът премине през портата на смъртта. Това се случва през първите дни след прекрачването на прага. Тогава етерното тяло е от особено значение.
Също така обаче във връзка с физическото тяло трябва да се научим да мислим различно, ако искаме да разберем правилно какво ни очаква след преминаването през портата на смъртта.
Тъй като това може да се наблюдава още във физическия свят, знаете, че при преминаването през портата на смъртта човекът отхвърля, както се казва, своето физическо тяло. То се отдава посредством гниене или изгаряне – двата процеса се различават само по своето времетраене – на земния елемент. Може да Ви се струва, че физическото тяло повече не съществува за този, който е преминал през портата на смъртта. Но това не е така. Ние можем да отдадем на земята от нашето физическо тяло само това, което произхожда от земята.
към текста >>
И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го
мисли
те във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас.
И къде отиват тези свръхсетивни сили, които проникват нашето физическо тяло и от които за сетивното наблюдение, както току-що описах, е достъпна само външната страна, къде отиват тези свръхсетивни сили, след като преминем през портата на смъртта? От нашето физическо тяло, от това най-прекрасно творение, което изобщо съществува в света като такова, от нашето физическо тяло, както казах, на земята се отдава само това, което земята му е дала. Останалото – къде е то, когато преминем през портата на смъртта? Другата част се оттегля от това, което потъва в земята чрез гниене или изгаряне. Тази част се приема от цялата Вселена.
И когато всичко, което можете да си представите в обкръжението на земята, включително и планетите и неподвижните звезди, когато всичко това го мислите във възможно най-духовна форма, по този начин, в тази духовна мисъл ще имате мястото, където се намира духовната част от нас.
Защото от това духовно се отделя само една част, която живее в топлината, и тя остава в земята. Топлината, нашата вътрешна топлина, личната ни топлина се отделя и остава в земята. Но всичко онова, което е духовно във физическото тяло, се понася навън в цялото мирово пространство, в целия Космос.
към текста >>
Виждате ли, в този случай трябва да ни стане ясно, че за един действително духовен свят трябва да се
мисли
по съвсем различен начин от този, по който се
мисли
тук, във физическо-сетивния свят.
Виждате ли, в този случай трябва да ни стане ясно, че за един действително духовен свят трябва да се мисли по съвсем различен начин от този, по който се мисли тук, във физическо-сетивния свят.
Ако човек иска да остане по удобен начин сам с понятията, които има тук за физическо-сетивния свят, тогава няма как да разбере духовното по правилен начин. Защото най-важното след смъртта е да се види моментът на умирането от другата страна. По този начин се разпалва нашето азово съзнание от другата страна. Тук, във физическия свят, имаме едната страна на азовото съзнание. След смъртта имаме другата страна на азовото съзнание.
към текста >>
Докато сме
мисли
ли за него!
Когато се изследва какво всъщност представлява тази житейска картина, трябва да се каже: в нея е вплетено всичко, което сме преживели в живота. Но преживяно как?
Докато сме мислили за него!
Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина. Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него. Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли. Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас.
към текста >>
Така че всичко, което,
мисле
йки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина.
Когато се изследва какво всъщност представлява тази житейска картина, трябва да се каже: в нея е вплетено всичко, което сме преживели в живота. Но преживяно как? Докато сме мислили за него!
Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина.
Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него. Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли. Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас. Изживявали сме всичко това вътрешно.
към текста >>
Докато сме разговаряли, сме обменяли
мисли
.
Но преживяно как? Докато сме мислили за него! Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина. Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него.
Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли.
Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас. Изживявали сме всичко това вътрешно. Така съпреживяваме всичко това, когато живеем с друг човек. Той живее и ние живеем. И така изживяваме нещо, свързано с него.
към текста >>
По
мисле
те за момента, когато преди десет или двадесет години сте изживели нещо с някого.
Така съпреживяваме всичко това, когато живеем с друг човек. Той живее и ние живеем. И така изживяваме нещо, свързано с него. Това, което изживяваме, се явява сега в тази етерна житейска картина. То е същото, за което си спомняме.
Помислете за момента, когато преди десет или двадесет години сте изживели нещо с някого.
Спомнете си за изживяното, но споменът да не е като спомените от обикновения живот, които все повече избледняват и изчезват. Спомнете си за това по такъв начин, че споменът във Вас да е толкова жив, колкото в момента, в който приятелят Ви е стоял пред Вас по време на изживяването. В обикновения живот често сме полуспящи. Това, което сме преживели сърдечно, постепенно отслабва и излинява. Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на живота.
към текста >>
Ние имаме
мисли
и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят.
Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите. Той живее и действа в него. Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите. В това, което изживяваме, се показва само външната страна, защото в самото изживяване действат боговете. И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света.
Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят.
И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир. Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят. Това е разтърсваща мисъл! Всяка наша крачка през света представлява крачка на външния израз на събитие, свързано с боговете, и е част от мрежата, която боговете употребяват в своя миров план, която те са ни оставили, докато преминем през портата на смъртта, за да я изтеглят после от нас и да я включат във Вселената. Тези наши човешки съдби са същевременно божествени дела, и начинът, по който се явяват на нас, хората, носи само външен характер.
към текста >>
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да
мисли
м, че можем да чувстваме?
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да мислим, че можем да чувстваме?
След нашата смърт то принадлежи на света! Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света. Докато по време на живота си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло. Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме.
към текста >>
Казвате на някого – при добрите
мисли
и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
То ни остава затова, защото е проникнато от всичко, което е само земно-човешко и което то не може да премахне от себе си веднага. Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример.
Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо. Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна.
към текста >>
Сега по
мисле
те: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна.
Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред. Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред. В отхвърлянето на етерното тяло имаме една картина, на която имаме целия живот едновременно. Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното.
към текста >>
Действията на нашите
мисли
, на нашите дела изживяваме в обратен ред.
Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна. Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред.
Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред. В отхвърлянето на етерното тяло имаме една картина, на която имаме целия живот едновременно. Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното. Тогава то отпада от нас и с това отпадане на астралното тяло за нас настъпва едно ново състояние.
към текста >>
По
мисле
те само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта.
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта.
Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен.
към текста >>
По
мисле
те само за следното.
Докато се случва всичко това, на земята се подготвя нещото, което представлява нашата наследствена линия. Така, както след смъртта предаваме на земята само това, което произлиза от земята, също така приемаме от родители, баби и дядовци само това, което е земно в нас. И това, което в нас е земно, представлява само външното, то е само външният израз на земното. Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас.
Помислете само за следното.
Ние използваме нашата глава. Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на духовното в нея, за да можем изобщо да живеем. Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
към текста >>
Вие получавате представа за опитността на душата след смъртта, когато по
мисли
те, че не виждате това, а само го обхващате и обхващайки го, постепенно си изграждате един образ.
Човек я усеща, знае, че това е тя. Но сега той трябва да отдаде цялата си същност на това, което се явява като първо впечатление, като абстрактно впечатление. Тук, на земята, трябва да оставим другите хора да упражняват върху нас своето влияние. Там трябва да отдадем цялата си същност, трябва да си оформим образа, имагинацията. Имагинативно това, което човек може да вижда, трябва да се оформи постепенно.
Вие получавате представа за опитността на душата след смъртта, когато помислите, че не виждате това, а само го обхващате и обхващайки го, постепенно си изграждате един образ.
Вие си изграждате образа. Така трябва дейно, вътрешно дейно да си изградите образа на душата, която срещате. Така да се каже, Вие знаете: сега срещам една душа. Тя няма все още духовна форма! Коя душа е това?
към текста >>
Това те правят чрез своите
мисли
за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене.
Другояче е с душите, които са все още тук, във физическия свят, следователно тези, които все още живеят, след като сме умрели. Те вече имат образа за нас тук, на земята. Ние ги виждаме отгоре и няма нужда първо да изграждаме образ; те ни виждат като образ. И в образа тези души могат да втъкат това, което после може да бъде като стопляща духовна храна за мъртвия.
Това те правят чрез своите мисли за него, чрез своята продължаваща любов към него, чрез спомена за него или – както знаем като представители на духовната наука – чрез четене.
към текста >>
По
мисле
те, какво би означавало, ако духовната наука изчезне днес и няма хора, които да могат да разберат всичко това, което ще се подготви в духовния свят чрез тази саможертвена смърт!
Помислете, какво би означавало, ако духовната наука изчезне днес и няма хора, които да могат да разберат всичко това, което ще се подготви в духовния свят чрез тази саможертвена смърт!
Всички тези сили ще станат собственост на други духовни същества, които ще ги употребят за нещо, различно от това, за което трябва да се използват съгласно божествения план за правилно развитие.
към текста >>
25.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Хората са нямали нужда да обменят дълго време
мисли
и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо.
век и съвременните хора. Хората от по-ранните столетия не са подхождали едни към други с такава липса на интерес, както често това се случва днес. Днес се нуждаем от известно време, когато срещнем някого, за да се сприятелим. Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха.
Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо.
Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек. Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава. Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи.
към текста >>
По
мисле
те как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи.
Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо. Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек. Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава. Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава.
Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи.
Печатарското изкуство, способствало толкова много досега и което ще продължава да способства установяването на безличните отношения, принадлежи на петата следатлантска културна епоха. И съвременните условия са такива, че принципно връзки, които са установени спонтанно, не биха могли да са от полза. И в тези модерни условия хората могат да се обръщат едни към други по един все по-безличен начин.
към текста >>
По
мисле
те колко по-малко карма са били натрупали хората в по-ранните времена на земното развитие!
Помислете колко по-малко карма са били натрупали хората в по-ранните времена на земното развитие!
Всеки път, когато се инкарнираме, се изгражда нова карма. Първоначално хората е трябвало да влизат във взаимоотношения на земята, без по-рано да са били заедно, и да създават нови връзки. Но постепенно, благодарение на факта, че се инкарнират отново и отново, влизат в такива взаимоотношения, че по правило ние не срещаме човек, с когото да не сме били в някаква връзка в една или друга по-ранна инкарнация. Благодарение на едно или друго, което сме направили в предишни инкарнации, встъпваме в отношение с хора. Изглежда „случайно“, че срещаме даден човек.
към текста >>
По
мисле
те колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия.
Помислете колко често се случва днес, когато двама души се срещнат и единият предизвика у другия мигновена антипатия – последният не харесва първия – и как после всичко, което двамата правят, е оцветено от тази антипатия.
Като следствие от това много често една кармична връзка бива напълно унищожена, поема в напълно погрешна посока и трябва да се чака до следващата инкарнация, когато тези двама души отново ще се срещнат. Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. На това много често не се обръща внимание. Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителен ефект упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии. Това е ужасяващо.
към текста >>
Групите е трябвало да имат общи догми, общи религиозни закони, всеобщи
мисли
.
Още нещо трябва да настъпи в тази пета следатлантска епоха, когато съзнателната душа истински се разгърне. Докато индивидуализмът в хората се развива все повече и повече, в тях трябва да настъпи определено опустяване, едно правилно опустяване на религиозния живот, когато този религиозен живот няма да се съгласува с петата следатлантска епоха, а ще остане такъв, какъвто е бил правилен за четвъртата следатлантска епоха. В четвъртата следатлантска епоха, понеже хората са били ориентирани към груповия живот, е трябвало да възникнат груповите религии.
Групите е трябвало да имат общи догми, общи религиозни закони, всеобщи мисли.
Но тъй като индивидуализирането чрез съзнателната душа през петата следатлантска епоха нараства все повече, става така, че това, което произхожда от груповите религии, вече няма да намира достъп до сърцето, до индивидуалната същност на отделните души. И хората просто няма да разбират това, което произлиза от груповите религии. В четвъртата следатлантска епоха хората още са можели да изучават Христос в група, но в петата следатлантска епоха Христос вече действително навлиза в отделната душа. В несъзнаваното или в подсъзнанието ние всички вече носим Христос в себе си. Но трябва да намерим начин да го разберем.
към текста >>
По
мисле
те само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно!
В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. В четвъртата следатлантска епоха човекът е имал здравия разсъдък като природен дар. Днес той трябва да се придобие, да се развие. Вярата в авторитета възпрепятства това. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета.
Помислете само, колко безпомощен изглежда човекът в сравнение с лишеното от ум животно!
Животното се ръководи от толкова много инстинкти, които дори действат в него по здравословен начин, лечебно, ако е налице заболяване, докато съвременното човечество се бори срещу трезвата преценка в това отношение и се подчинява изцяло на авторитета. Съвременното човечество има твърде малко желание да придобие действителни познания за здравословните условия на живот. Макар и да е вярно, че в това отношение са направени похвални усилия в различни сдружения и институции. Тези усилия трябва да станат още по-интензивни, но преди всичко трябва да се разбере как все повече се приближаваме към вярата в авторитета, как се изграждат цели теории, които впоследствие се оказват основа за укрепване на вярата в авторитета.
към текста >>
Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на
мисле
не
, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието.
Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период.
Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка. И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука. И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
към текста >>
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно
мисле
не
, мисловна независимост.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост.
Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа. И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото
мисле
не
, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост. Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период.
Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си
мисле
не
.
Специално внимание трябва да се обърне на факта, че духовната наука не само ни учи, но чрез нея изграждаме способност за преценка, което значи, че ни дава възможност да развием свободно мислене, мисловна независимост. Духовната наука не ни прави експерти по медицина, но тя ни прави способни да преценяваме нещата, които чрез медицината навлизат в обществения живот, разбира се, само ако правилно навлизаме в духовната наука. Разбере ли се това, което имам предвид сега с тези думи, тогава ще се проумеят много от лечебните сили на петия следатлантски период. Защото се съдържа много, много в това, което имам предвид, когато казвам, че духовната наука преобразува човешкото мислене, така че човекът става способен да разгърне силата за разбиране от своята душа.
И по този начин той действително ще е в състояние да разгърне свободното си мислене.
към текста >>
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните
мисли
в образна, в имагинативна форма.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма.
В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях.
към текста >>
Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е из
мисли
ца, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите.
От гледна точка на хората, живеещи тук, на земята, е правилно да се каже: с Мистерията на Голгота Христос встъпва в земния живот и от този момент Той остава в земния живот. И от тази гледна точка можем да чувстваме като късмет за земния живот, че Христос е встъпил в него.
Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е измислица, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите.
В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях.
към текста >>
И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение
мисли
те, които можем да имаме за техния свят.
Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят.
И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета.
към текста >>
Те могат да ни помагат само тогава, когато
мисли
м за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят.
Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат. И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага.
към текста >>
Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и
мисле
йки за тях, те ни помагат.
Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ.
Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат.
И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях. Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага. Ние се нуждаем от него, трябва да знаем за него, да го възприемаме чрез знанието. Това е третото, което трябва да настъпи за петия следатлантски период.
към текста >>
Само по
мисле
те колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове.
В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове.
Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание. Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап.
към текста >>
Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на
мисли
те, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят
мисли
, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките
мисли
.
В този смисъл тези три конкретни социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на Голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос. Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс.
Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
към текста >>
Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в
мисли
те си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика. Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха. Днес исках да Ви говоря за това. Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град.
Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
към текста >>
26.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите
мисли
, прониква и протича в нея с
мисли
те си.
Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло. Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно.
В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си.
Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта. Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>
Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с
мисли
те за останалия на земята.
Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта.
Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>
Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как
мисли
подсъзнанието.
От другата страна, от духовната страна събитието не изглежда случайно. Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от духовната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот? – във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване. И такова заздравяване се получава чрез факта, че краят на физическия живот за човека настъпва не отвътре, а отвън. Ние трябва да сме наясно с това, че връзките, които осъществяваме с околния свят посредством мисловните сили, действащи в душата, не са единствените.
Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как мисли подсъзнанието.
Често съм обръщал внимание на факта, че мисловният живот не престава до прага на съзнанието, а че продължава в подсъзнанието или, би могло да се каже, в свръхсъзнанието. Само че човек не може да реализира това, което това всеобхватно съзнание може да означава за него. Бихме могли да попитаме всеки човек: „Защо тази сутрин с Вас не се е случил този или онзи инцидент? “ Никой не е застрахован от една или друга злополука. Понякога можем да направим връзка между нещата, но в повечето случаи не осъзнаваме взаимовръзките.
към текста >>
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от
мисли
и спомени за земния живот.
По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот.
Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот. Това, което възприемаме като представи преди смъртта, след нея се преобразува в способности.
към текста >>
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите
мисли
, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта.
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия.
Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли. Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Мъртвият е в нашите
мисли
, той вижда нашите
мисли
.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта. Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето.
Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли.
Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в
мисли
или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или
мисли
м за духовните светове, тогава мъртвият е с тези
мисли
, които тук отправяме към него чрез духовната наука.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта. Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли.
Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука.
И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят. Следователно благодарение на факта, че духовната наука представлява нещо живо, можем да отправим жизнена сила, която може да даде на мъртвия, който е свързан с нас, истинска животворна храна.
към текста >>
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с
мисли
, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от
мисли
, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че
мисли
те на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават.
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
към текста >>
Хората, разбира се, се гордеят със своето
мисле
не
.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
към текста >>
Често този или онзи гимназиален учител се
мисли
за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици!
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици!
Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез
мисли
те, които се пораждат от духовно-научното познание.
И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон.
Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание.
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира
мисли
те си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание.
Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите
мисли
.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с
мисли
те.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите.
Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити. Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
към текста >>
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат
мисли
, свързани с духовната наука.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука.
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42. Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят. И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
Мисли
те, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество.
Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
Защото това са такива
мисли
, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>
И сега бих искал да Ви покажа как светът се отнася към нещата, които се откриват чрез духовната наука, и как той приема становището, което неизбежно ще доведе до това, което охарактеризирах като изсушаване на
мисли
те, като липса на взаимовръзка между тях.
И сега бих искал да Ви покажа как светът се отнася към нещата, които се откриват чрез духовната наука, и как той приема становището, което неизбежно ще доведе до това, което охарактеризирах като изсушаване на мислите, като липса на взаимовръзка между тях.
Съответно в други области ще се покаже друго. Особено онези, които са лидери в една или друга област, работят директно чрез високомерното си отхвърляне на връзката с духовния свят, както тя се предава от духовната наука, работят за реализиране на тази безнадеждна ситуация, ставаща вече все по-очевидна днес, именно по отношение на мисловния свят. Нека Ви посоча един пример.
към текста >>
Човек вярва, че чрез своите
мисли
ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори.
Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света. Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена. И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена.
Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори.
Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие. Предвид това тъй огромно зло най-доброто за него е да се самоубие.“
към текста >>
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да
мисли
логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на
мисли
те, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между
мисли
те, които се намират в това описание на царството Божие.
За нашия религиозен човек всичко това са невъзможни пътища. Затова той се обръща към пътя, който, разбира се, смята като единствения християнски път. И той казва: „Човек трябва да се отвърне от земята и да се насочи към царството Божие.“ Сега следва описание на това царство Божие.
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие.
След това този човек, както мнозина наши съвременници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората. Защото днес човек може да си спечели най-въодушевеното одобрение, когато говори много за неща, които хората нямат нужда да разбират. Всичко останало е глупост, може да се каже на хората. И тогава те слушат как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това. Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
към текста >>
Накрая, ако човек все още е завладян от безс
мисли
ето, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие. След това този човек, както мнозина наши съвременници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората. Защото днес човек може да си спечели най-въодушевеното одобрение, когато говори много за неща, които хората нямат нужда да разбират. Всичко останало е глупост, може да се каже на хората. И тогава те слушат как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това.
Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
към текста >>
и ... В действителност дух и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема
мисли
те му по този начин!
и ... В действителност дух и любов са едно.“ В действителност всичко може да се приеме за едно, ако човек приема мислите му по този начин!
„Защото любовта е най-висшата форма на духовния живот.“
към текста >>
Тук имате най-ужасяващата несвързаност на
мисле
не
то!
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото!
Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето!
Всичко се основава на това, че Бог е любов. Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
към текста >>
Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано
мисле
не
.
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов. Бог е дух, сам Бог е любов, дух и любов са едно. Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух.
Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене.
Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост. Дори най-висшата философия не може да я достигне. Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към духа, любовта – това е Бог. Затова Бог е личност.“
към текста >>
Виждате докъде стигат хора, които са попаднали напълно под властта на това, което може да се нарече липса на взаимовръзки в
мисле
не
то.
И така нататък.
Виждате докъде стигат хора, които са попаднали напълно под властта на това, което може да се нарече липса на взаимовръзки в мисленето.
И това ще стане всеобщо явление, ако в своето високомерие хората се възпротивяват срещу оживяването на мисловния свят чрез приемане на духовната наука.
към текста >>
За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безс
мисле
но е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Хубаво изречение е това, което искам също да приведа.
За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
към текста >>
Но човекът, за когото Ви разказвам, този човек „може да
мисли
“.
Това е началото на всичко, което ще дойде още, само началото. Трябва да го имаме предвид, както и казаното преди две седмици52.
Но човекът, за когото Ви разказвам, този човек „може да мисли“.
Той упреква Буда, че желае да помогне на хората да отхвърлят битието. Упреква Платон, че желае да помогне на хората да отхвърлят материята. Упреква мистиката, че желае да помогне на хората да отхвърлят индивидуалността, тъй като по този начин личността би се унищожила, човекът би се издигнал от своето физическо тяло, в което той трябва да остане между раждането и смъртта, както смята нашият религиозен човек. Тези религии на спасението нямат стойност. Но какво поражда религията на християнството, както той я разбира, когато тя упражнява истинската любов, тоест това, което той нарича любов?
към текста >>
Но че страда от липса на взаимовръзки в
мисле
не
то, това може да се види, когато се четат болезнени изречения като тези.
И ето, понякога идват такива хора, за които може да се каже: „Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си.“54 Това обаче е нещо, което може би за този религиозен човек би могло да се яви като откровение. Виждаме, че той може да разглежда живота, може да извлича опитности от живота.
Но че страда от липса на взаимовръзки в мисленето, това може да се види, когато се четат болезнени изречения като тези.
Той се възпротивява на това, че човек става мистик, защото иска да преодолее индивидуалността, докато в същото време трябва да остане в природата чрез ограничението на физическото си тяло. Не бива да не признаваме житейските ограничения: „В рамките на земния живот55 те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
към текста >>
Това казва един човек със здрав разум, толкова далеч е стигнал с
мисле
не
то, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
Това казва един човек със здрав разум, толкова далеч е стигнал с мисленето, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят. Това не означава нищо друго освен: към луната ти не можеш и не бива да полетиш! – Така са съгласувани тук „можеш“ и „бива“! В такива детайли човек трябва да съзира цялата корумпираност на подобно мислене.
към текста >>
В такива детайли човек трябва да съзира цялата корумпираност на подобно
мисле
не
.
Това казва един човек със здрав разум, толкова далеч е стигнал с мисленето, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“. В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят. Това не означава нищо друго освен: към луната ти не можеш и не бива да полетиш! – Така са съгласувани тук „можеш“ и „бива“!
В такива детайли човек трябва да съзира цялата корумпираност на подобно мислене.
към текста >>
Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безс
мисли
ето.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството.
Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието.
Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина.
към текста >>
Безс
мисли
ето е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието.
Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага.
И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството.
към текста >>
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за
мисле
не
, за нещастие, се разпространява по света.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе.
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света.
Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
27.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И този, който само малко по
мисли
какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на
мисле
не
то, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>
И тъй като
мисли
и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се
мисли
и чувства от тези на останалото човечество.
Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите. И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество.
И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>
Ясни и точни
мисли
за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас.
Както казах, нещата се забулват и не винаги показват своя истински облик. Това, което трябва да внесем в душата си като оздравително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят.
Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас.
Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно. Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия. Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
“ Да се
мисли
така е погрешно.
Както казах, нещата се забулват и не винаги показват своя истински облик. Това, което трябва да внесем в душата си като оздравително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят. Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас. Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят!
“ Да се мисли така е погрешно.
Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия. Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни
мисли
, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни
мисли
тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни
мисли
ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия.
Това, което трябва да внесем в душата си като оздравително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят. Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас. Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно.
Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия.
Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни
мисли
в загатнатата посока.
Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас. Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно. Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия.
Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока.
към текста >>
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни
мисли
, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
А действието на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо. С това се казва нещо от много голямо значение и аз бих искал да изясня малко повече тъкмо този проблем.
към текста >>
Като наистина
мисле
що същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси.
Като наистина мислещо същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси.
При това обаче тази култура е изпълнена с прекалено много идеали. Затова се основават сдружения, общества, които си изработват програми, чрез които трябва да се изразяват едни или други идеали! Всичко това се замисля изключително добре, толкова добре, че човек може да си каже: хората, които от всички кръгове и слоеве на обществото работят в малки или големи сдружения под влиянието на тези или онези идеали, от своята гледна точка се стремят към доброто и техните възгледи заслужават уважение. Но тези хора живеят най-често под възпиращото действие на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес. Ние казваме: най-важното!
към текста >>
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното
мисле
не
и с външното възприятие и изживяване.
Практическият материализъм, материализмът, който навлиза в етичния и социален живот, в религиозните чувства на хората, той е този, който в хода на 19-то столетие довежда човечеството до криза. И тези от споменатите окултни общества, които са знаели нещо за това, от средата на 19. век са давали указания как човек да се справи с този материализъм. Определени кръгове, които са имали духовно-научно схващане – все още не във формата, в която ние се опитваме да се стремим в пълна скромност, – следователно онези, които са имали завещано или несвоевременно духовно знание за развитието на човечеството, са се питали: как да се справим с това, което настъпва в човечеството като зло чрез материализма? И те си казвали: ще се справим, ако дадем на човека доказателство, че в нашето обкръжение са налични също духовни факти и духовни истини така, както са налични сетивни факти.
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване.
И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът. Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
към текста >>
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи,
мисли
, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени.
към текста >>
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни
мисли
– не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден.
Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука.
към текста >>
За такива хора, които са отдали
мисле
не
то, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко.
За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“
към текста >>
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни
мисли
и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес.
към текста >>
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът
мисли
, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение.
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма. Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
към текста >>
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е не
мисли
мо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти.
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти.
Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти. Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
към текста >>
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез
мисли
те, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
Сега по
мисле
те, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга.
След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време. Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма. Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение. В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62.
Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга.
Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството. В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват.
към текста >>
В нейната душа и в нейните
мисли
определено място не играе роля.
Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството. В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват.
В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля.
Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество. То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма.
към текста >>
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на
мисле
не
на настоящето, който
мисли
само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
към текста >>
И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – по
мисле
те само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни
мисли
, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия.
И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия.
Ние живеем, така да се каже, в атмосфера, която изисква силно разгръщане на сили, силно себесъхранение. И това са дълбоките причини, защо често изпадаме в отчаяние, защо един или друг човек, може би поради факта, че се задълбочава в антропософията, не се справя особено добре с живота. Но когато имаме ясното съзнание за това колко огромно е това, в което сме поставени в цялата връзка с човечеството, и как то днес се проявява като нещо съвсем малко, защото сме още в началото, можем също да намерим тези сили, тогава можем наистина да ги намерим. Всичко величествено в развитието на човечеството започва с едно малко начало.
към текста >>
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото
мисле
не
на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа.
към текста >>
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в
мисле
щия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини.
Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука.
към текста >>
И в тази книжчица той изказва интересни
мисли
.
Един човек, считан в определени кръгове за изключителен теолог, както професор, какъвто е бил по-рано, така и пастор, написва една книжчица69, в която преразказва религиозни лекции.
И в тази книжчица той изказва интересни мисли.
Надникнем ли в душата на един значителен човек от настоящето – да, не мога да го кажа иначе, – понякога сме поразени от това, което може да се представи като мисловна форма от такъв значителен човек днес! Например още в първата лекция този известен и значим човек говори, че трябва да се захванем с естествена наука и да отхвърлим естествения човек. Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука.
към текста >>
Може да се улови още един забележителен принцип: по
мисле
те, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той.
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази. Защото последните страници, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка. Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите.
Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той.
„Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката. Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия! Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>
Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на
мисле
щите хора.“
Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката. Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия!
Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се за
мисли
м, хората ни се представят по забележителен начин.
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин.
За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
към текста >>
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива
мисли
за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание.
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
към текста >>
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите
мисли
на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме
мисли
те, които могат да са плодотворни.
По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни.
И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
към текста >>
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на
мисле
не
то и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на
мисле
не
!
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
към текста >>
Мъжът обаче в действителност не може да
мисли
.
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства.
Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче. Защото какво трябва да правим с него ние, теолозите? Ние не можем да го изследваме.“
към текста >>
Той не може да
мисли
!
Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят.
Той не може да мисли!
Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче. Защото какво трябва да правим с него ние, теолозите? Ние не можем да го изследваме.“
към текста >>
Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на
мисли
те, която е налице днес.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази.
Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде
мисле
не
то за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива
мисли
, които също са насочени към духовния свят.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
В противен случай
мисли
те, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни
мисли
, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт.
Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
към текста >>
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими
мисли
в човешкия живот.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
към текста >>
Значими
мисли
– нашето време трябва отново да придобие
мисли
, – способни да се намесят в действителността!
Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността!
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
към текста >>
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в
мисли
те на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в
мисле
не
то.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма.
към текста >>
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с
мисле
не
то, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма. За всички тези неща, които представляват определени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19. век, трябва да се преодоляват.
към текста >>
И сега следващите изречения: „Това значи74 – казва той, като с това приключва своята лекция, – че всичко досегашно трябва да се направи по друг начин, то трябва да се преос
мисли
.“
Там имаше нервноболни. И видях цялата група от нервноболни, когато отиваха на обяд. На мен ми се стори, че най-болният от всички е всъщност известният ръководител на лудницата! Но сега нашият човек, нашият теолог е радикален, той казва: „Съдържанието на живота трябва да стане друго. Не бива никой повече просто да се радва на своето здраве.“ и т.н.
И сега следващите изречения: „Това значи74 – казва той, като с това приключва своята лекция, – че всичко досегашно трябва да се направи по друг начин, то трябва да се преосмисли.“
към текста >>
По
мисле
те, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се ос
мисли
по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Това е реформа на живота!
Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси.
към текста >>
Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат ос
мисле
ни – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече!
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече!
Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното.
към текста >>
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на
мисле
не
то и усещането.
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят.
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането.
Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
към текста >>
Това е кармата на тази неефикасност на
мисле
не
то и усещането!
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането.
Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането!
На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре.
към текста >>
За съжаление днес хората живеят прекалено безс
мисле
но!
Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме.
За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено!
Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78.
към текста >>
28.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Те се отличават от обикновените
мисли
чрез това, че в обикновените, ежедневни
мисли
взема участие само човешката глава като инструмент за преработка, докато в имагинациите ние участваме почти с целия си организъм, но особено с нашия етерен организъм.
Така че този елементарен свят може да се нарече също и имагинативен свят. За обикновения човешки живот нещата стоят така, че при нормални условия човекът не може да осъзнае своите имагинативни възприятия от елементарния свят. Това обаче не означава, че тези имагинации не са налице или че ние в някакъв момент в спящо или будно състояние не влизаме във връзка с елементарния свят и не получаваме имагинации от него. Тези имагинации се надигат в нас наистина постоянно, но остават незабелязани. И точно така, както чрез очите или ушите възприемаме светлинни и цветови усещания, както и звукови възприятия, точно така ние постоянно имаме впечатления от елементарния свят, които пораждат имагинации в нашето етерно тяло.
Те се отличават от обикновените мисли чрез това, че в обикновените, ежедневни мисли взема участие само човешката глава като инструмент за преработка, докато в имагинациите ние участваме почти с целия си организъм, но особено с нашия етерен организъм.
В нашия етерен организъм постоянно протичат тези, можем да ги наречем, несъзнателни имагинации, които стават съзнателни само при школувано окултно обучение.
към текста >>
Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите
мисли
и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно.
Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса.
Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
Не
мисле
те обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин.
Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него. Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер. По този начин се предизвиква това, което можем да наречем смекчаване на нашите силно диференцирани чувства във физическия земен живот, които изпитваме към един или друг човек. За мъртвия настъпва в голяма степен един вид общочовешка любов.
Не мислете обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин.
Той го вижда, само че може да го проследи до неговите корени, да съзре неговите взаимовръзки.
към текста >>
По
мисле
те за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили?
Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически
мисли
имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
29.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но не трябва да се
мисли
, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят.
Този елементарен свят, както вече отбелязах, е възприемаем чрез имагинативното познание. В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни духове. Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко време, за няколко дни. После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло. То се отделя като втори труп.
Но не трябва да се мисли, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят.
Това не е така, а във всеки случай то се разпада в елементарния свят, но това разпадане, това постепенно изчезване не означава, че то не е възприемаемо за същества, които могат да възприемат имагинативно. Така че това елементарно тяло, това етерно тяло е постоянно възприемаемо за този, който сам е преминал през портата на смъртта. Човекът го отхвърля и продължава да живее между смъртта и ново раждане, но той остава в постоянна връзка с това отхвърлено етерно тяло. Не става така, както с физическото тяло, с което човек изгубва връзка, когато го отхвърли. При елементарното тяло е обратното: човекът запазва връзката си и тази връзка, която той има със своето елементарно тяло, със своето етерно тяло, може да продължи да действа надолу и във физическия свят.
към текста >>
И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и
мисли
по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични.
И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите
мисли
, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят.
към текста >>
И човек би трябвало да
мисли
, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм.
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система.
към текста >>
За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя
мисли
те, които биха могли да идват от Гьоте.
Простете ми, ако на това място – знаете, че правя това не с удоволствие и особено рядко – включа нещо твърде лично. Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша преди десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение.
За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте.
Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години.
към текста >>
Там условията на
мисле
не
, на наблюдение са много по-различни!
Насочвате очи към всички посоки около Вас. В духовния свят не е така. Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение. В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството. Следователно от околното пространство гледате към всичко.
Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни!
И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни. Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване. Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или болка в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас. Така, когато от обкръжаващата среда погледнете към определено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас.
към текста >>
И във вътрешността на
мисле
не
то условията са съвсем различни.
В духовния свят не е така. Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение. В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството. Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни!
И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни.
Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване. Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или болка в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас. Така, когато от обкръжаващата среда погледнете към определено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас. Сега се опитвате да отстраните това, което се открива!
към текста >>
Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят
мисли
към него или му прочитат нещо и т.н.
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа. Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани. И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива! Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата. По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа.
Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>
По
мисле
те какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване!
Накрая искам да отбележа още нещо.
Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване!
Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане. Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
към текста >>
И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от
мисли
те на духовната наука.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин.
И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука.
Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що. В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически. И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>
30.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„
Мисли
за вечността“: „Вечност.
7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена.
„Мисли за вечността“: „Вечност.
Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж. предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
към текста >>
Мисли
за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена. „Мисли за вечността“: „Вечност.
Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
към текста >>
51. глупаво и безс
мисле
но е: пак там, стр. 151.
51. глупаво и безсмислено е: пак там, стр. 151.
към текста >>
31.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
публикация "Раз
мисли
по време на войната" (включена в Събр. Съч.
№ 121, вж. бел. 172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад. Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г.
публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч.
№ 24, срв. бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист. След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия.
към текста >>
32.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По
мисле
те само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи!
И ето че днес навред по света витаят странни оценки. Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание.
Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи!
И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка. Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни. Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение. И може да се каже, че големият грях на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те. Днес ние повече от всякога сме свидетели как "Със думи водят спорове най-сложни, система с думи можем да градим*2.
към текста >>
Всъщност професор Шелен също
мисли
не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да
мисли
една такава личност.
Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане. Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот. Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност.
Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
към текста >>
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно об
мисле
но между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства).
към текста >>
В противен случай се преценява крайно леко
мисле
но, а при преценката леко
мисли
ето е онова, което все повече отдалечава човека от истината.
Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество". Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени?
В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината.
Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго. Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света. Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
към текста >>
Срещу факта, че леко
мисли
ето при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго.
Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество". Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени? В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината.
Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго.
Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света. Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
към текста >>
Тогава кралят раз
мисли
л понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне цар Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков.
Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали. И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен. И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен.
Тогава кралят размислил понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне цар Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков.
Затова той писал до царя и получил от него отговор, чиито съществени моменти искам да Ви прочета дословно.
към текста >>
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно, легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бял свят, колкото изкусно и фино да са били за
мисле
ни."
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно, легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бял свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
към текста >>
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвус
мисле
но се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
Нали все пак съществува писмото до М.
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
към текста >>
И никак не би било лесно да убедиш един
мисле
щ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо.
Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>
Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безс
мисли
ца би било да се твърди такова нещо.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред. По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия.
Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо.
Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща.
към текста >>
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно
мисле
щ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им.
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им.
От само себе си се разбира, че казваното в крепостта всъщност не засяга околността, тъй като то поначало изобщо не се отнася за нея. При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа. Глайхен-Русвурм пише:
към текста >>
При малко по-тактично
мисле
не
всеки ще схване какво искам да кажа.
Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им. От само себе си се разбира, че казваното в крепостта всъщност не засяга околността, тъй като то поначало изобщо не се отнася за нея.
При малко по-тактично мислене всеки ще схване какво искам да кажа.
Глайхен-Русвурм пише:
към текста >>
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били за
мисле
ни."
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
към текста >>
Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си
мисли
.
Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си мисли.
На мен не ми е необходимо да застъпвам едно или друго мнение. Окултистът свиква да вижда и да представя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват. Тези възражения са ми познати, но аз знам също така колко недалновидно е те да се правят и колко малко правещият ги има понятие как стоят нещата в действителност и какво място заемат въпросите за различната вината.
към текста >>
33.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се
мисли
.
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли.
Той с право беше убеден в собственото си миролюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха мир."
към текста >>
А сега по
мисле
те какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност?
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план.
А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност?
Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока. На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
към текста >>
По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го
мисли
м.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието.
По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим.
Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>
Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безс
мисли
ца, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп.
Познаващият обстоятелствата е в състояние да нарече "панславизъм" онази духовна общност, която пронизва, ако мога така да се изразя, славянските души по току-що изложения начин.
Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безсмислица, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп.
Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите.
към текста >>
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо
мисле
не
, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо
мисле
не
.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност.
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене.
И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското
мисле
не
.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене.
И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало
мисли
, те са били привнесени от британското
мисле
не
.
Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо
мисле
не
.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското
мисле
не
е главният учител през по-ново време.
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век.
На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо
мисле
не
се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят
мисли
те си напълно в духа на въпросното политическо
мисле
не
.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена.
към текста >>
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо
мисле
не
би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо
мисле
не
да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо
мисле
не
и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Защото този похват за изграждане на
мисли
при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период.
Защото този похват за изграждане на мисли при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период.
Там му е мястото, там подлежи на формиране. А от хората, за които стана дума, той е бил подет по правилен начин. Следователно в единия случай ние имаме това, което се проявява чрез разум, чрез мъдрост, чрез политически морал, а в другия онова, което не само в душите, но и в кръвта е заложено дълбоко като народностен елемент на бъдещето.
към текста >>
Защото кали това са реално съществуващи сили: от една страна талантът за такова
мисле
не
, а от друга съответен народностен елемент на бъдещето.
И трябва да бъдем наясно, че разказваното от мен тук не е просто плод на моята мъдрост през целия XIX век то е било виждано от хората, които са се интересували от тези неща, по същия начин, както Ви го изложих сега. В онези западни братства, за които специално Ви разказвах, е съществувало съвсем точно познание за описваното, както и за взаимовръзката на тези неща с еволюционното течение на Петия след атлантски период и с прехода към Шестия следатлантски период. А някои са проявявали желание ще видим доколко в добрия и доколко в лошия смисъл да използват съответните сили.
Защото кали това са реално съществуващи сили: от една страна талантът за такова мислене, а от друга съответен народностен елемент на бъдещето.
към текста >>
Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо
мисле
не
за Петия следатлантски период.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин.
Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период.
Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент. Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера,
мисли
те им се оформят в нея.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера.
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея.
Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
Случва се
мисли
те на най-умните хора да приемат доста особени форми.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея.
Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми.
Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
По въпроса всеки може да
мисли
каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени!
По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни
мисли
, той може да пише и следното:
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на
мисли
те си в определена посока.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора. Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части.
Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока.
Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере
мисли
, изказани на едно или друго място.
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място.
Безспорна е необходимостта поне веднъж основно да се проникнем от изискването, което трябва да се постави към живота, какъвто ни се разкрива днес да се култивира не ентусиазмът на невниманието, а тъй да се каже ентусиазмът на вниманието.
към текста >>
34.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Такива
мисли
широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви?
Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безс
мисле
н, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина.
Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение.
към текста >>
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безс
мисли
ето, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
към текста >>
Напълно
мисли
мо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина. И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това. Чрез упражняване тези хора се бяха научили да изпадат в състояние, при което страданието, нуждата, завистта заглъхваше; те се връщаха от молитва облекчени, утешени и окуражени."
към текста >>
И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безс
мисли
ци относно причините за войната, каквито се чуват днес.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес.
Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа. Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно.
към текста >>
Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободо
мисле
щи хора.
Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен.
Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора.
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление. Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие.
към текста >>
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо
мисле
не
, английски мисловни форми за начина на държавното управление.
Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен. Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора.
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление.
Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи.
към текста >>
Мисли
моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила!
Ето Ви едно страхотно, реално, едно бих казал доведено до крайност, до абсурд противоречие!
Мисли моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила!
На палачите, разпънали Христос на кръста, Вие, християните, дължите разигралата се на Голгота мистерия! Нима би било оправдано да се защитават Юда и палачите, макар да е вярно, че смисълът на Земната история се дължи на тях? Възможно ли е на един такъв въпрос да се отговори толкова просто? Човек не се ли натъква на противоречия, които съществуват и представляват ужасна орисия?
към текста >>
Раз
мисле
те над това, което изложих сега пред Вас!
Размислете над това, което изложих сега пред Вас!
Утре ще продължим тези разсъждения. В самия край Ви разказах това само за да можете да се замислите, че не е толкова лесно да се каже: от две противоречащи си неща аз приемам едното, а другото отхвърлям. Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си мислел денят.*74
към текста >>
В самия край Ви разказах това само за да можете да се за
мисли
те, че не е толкова лесно да се каже: от две противоречащи си неща аз приемам едното, а другото отхвърлям.
Размислете над това, което изложих сега пред Вас! Утре ще продължим тези разсъждения.
В самия край Ви разказах това само за да можете да се замислите, че не е толкова лесно да се каже: от две противоречащи си неща аз приемам едното, а другото отхвърлям.
Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си мислел денят.*74
към текста >>
Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си
мисле
л денят.*74
Размислете над това, което изложих сега пред Вас! Утре ще продължим тези разсъждения. В самия край Ви разказах това само за да можете да се замислите, че не е толкова лесно да се каже: от две противоречащи си неща аз приемам едното, а другото отхвърлям.
Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си мислел денят.*74
към текста >>
35.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Леко
мисле
но е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата.
Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават пред нас. Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси. Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции.
Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата.
Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси. Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице определена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството. От такъв род е противоположността, съществуваща между Запада и Изтока на европейската култура и аз вече изтъкнах какво се е получило на запад и какво битува на изток като народностен елемент на бъдещето. Това са реално съществуващи сили.
към текста >>
Знам, че хората са си по
мисли
ли какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Раз
мисли
по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени
мисли
, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на
мисли
, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос.
Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли. А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези
мисли
.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос. Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли.
А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива
мисли
, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос. Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече. Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли.
А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите
мисли
, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели.
Но подобни уроци ще получат и някои лица от периферията. Доста неща биха могли да приемат друг вид, ако човек по-малко допускаше да бъде замайван от оценките, подложени от мен на разискване. Защото това, което Ви казвам, е безспорна истина. Не едно решение явно се крие в това, че на отделни места оценката бива насочвана в току-що споменатото русло. Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, посредством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин?
Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите мисли, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели.
Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо мислене на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
към текста >>
Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо
мисле
не
на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
Доста неща биха могли да приемат друг вид, ако човек по-малко допускаше да бъде замайван от оценките, подложени от мен на разискване. Защото това, което Ви казвам, е безспорна истина. Не едно решение явно се крие в това, че на отделни места оценката бива насочвана в току-що споменатото русло. Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, посредством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин? Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите мисли, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели.
Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо мислене на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
към текста >>
Вижте, би могло да се постави въпросът как въобще е възможно толкова леко
мисле
но, както често се постъпва, да се създава взаимовръзка между събитията примерно от 24 и 25 Юли 1914 г.
Вижте, би могло да се постави въпросът как въобще е възможно толкова лекомислено, както често се постъпва, да се създава взаимовръзка между събитията примерно от 24 и 25 Юли 1914 г.
и ония през следващите дни. Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война. Още нещо е трябвало да бъде добавено, нещо друго трябва от десетилетия да е било подготвяно. Нужно е обаче наличието на поглед и съсредоточаване на вниманието върху някои отминали неща. На господата, които, без да се церемонят, дават оценки за многото книги, както Ви посочих с пример, бих дал съвет не само да четат по начина, по който често се чете, ами да четат така, че да забелязват какви неща собствено се разиграват.
към текста >>
Вие нима да повярвате колко невероятно леко
мисле
но е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война.
Вижте, би могло да се постави въпросът как въобще е възможно толкова лекомислено, както често се постъпва, да се създава взаимовръзка между събитията примерно от 24 и 25 Юли 1914 г. и ония през следващите дни.
Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война.
Още нещо е трябвало да бъде добавено, нещо друго трябва от десетилетия да е било подготвяно. Нужно е обаче наличието на поглед и съсредоточаване на вниманието върху някои отминали неща. На господата, които, без да се церемонят, дават оценки за многото книги, както Ви посочих с пример, бих дал съвет не само да четат по начина, по който често се чете, ами да четат така, че да забелязват какви неща собствено се разиграват. А освен туй, както може би знаете, някои работи изискват умението да бъдат огледани най-внимателно. На първо време направо ще рискувам да бъда недоразбран, струпвайки всевъзможни неща, които не се поддават просто така на доказване.
към текста >>
И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвус
мисле
но е играла две роли?
Нека в наличните репортажи бъдат препрочетени разговорите, водени през Юли 1914 г., като се следи как са протичали тези разговори. Понякога в обикновеното ежедневие по изражението на лицето също може да се установи нещо, което допълва голите думи. При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е предназначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи. Освен туй съобщенията за подобни неизказаности най-често са формулирани по-добре от съобщенията за думите.
И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвусмислено е играла две роли?
По време на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено. Защо той играе ролята, в която явно не слуша другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
към текста >>
Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безс
мисле
н.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници".
Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>
36.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако не беше безс
мисли
ца, щеше да бъде много хубаво да имаме например вечна пролет, непрекъснато цъфтящи растения, непрестанно никнещ и избуяващ живот.
Ако не беше безсмислица, щеше да бъде много хубаво да имаме например вечна пролет, непрекъснато цъфтящи растения, непрестанно никнещ и избуяващ живот.
Може да се постави и въпросът: Защо творците на света не са направили така, че да имаме непрестанно никнещ и избуяващ живот? Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102. Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят.
към текста >>
С това бих искал да Ви покажа колко важно е
мисли
те да се отправят в правилна посока, издирването да става по правилен начин.
Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим. За опознаване на обективността е необходимо посевът действително да се провери и да се види за какво всъщност става дума. И ако в случая се процедира обективно, тогава всичко може би ще бъде полезно и за сеяча. Той навярно ще може дори да извлече доста голяма полза, ако му бъде изяснена връзката между реколта и посев.
С това бих искал да Ви покажа колко важно е мислите да се отправят в правилна посока, издирването да става по правилен начин.
към текста >>
Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безс
мисли
ца е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност.
Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Човек направо би по
мисли
л, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция. Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят.
Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат.
Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета!
към текста >>
Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се
мисли
нито за сеитба, нито за жетва.
Може би ще предпочетат да продължат немотията си като просяци. Ала тогава никой няма да се поколебае да ги хвърли в затвора заради скитничество и бездомничество. И в какво все пак се крие тяхното престъпление? В нищо друго, освен дето не могат да намерят някой, който би им дал работа, колкото и усърдно да я търсят. Пък и кой би могъл да ги наеме?
Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се мисли нито за сеитба, нито за жетва.
Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-преди е изисквало по няколкостотин ръце.
към текста >>
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж из
мисле
н човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна.
към текста >>
Как е възможно някому да се натяква, че следвало да бъде по-деликатен, понеже англичанинът трябвало да
мисли
еди как си?
Как е възможно някому да се натяква, че следвало да бъде по-деликатен, понеже англичанинът трябвало да мисли еди как си?
Въпросът изобщо не опира до това, ами става дума, че някои неща в сегашния ни живот се дължат на определени причини и че тези причини трябва да се търсят на вярното място. Не е довод някой поради това, че е англичанин да защитава импулсите в потомците на онези, които някога са прокуждали селяните от дома, имота и земята им, за да развъждат стада овце там, наместо да оставят нивите такива, каквито са си. Въпросът е човек поне малко да се запознае с причинно-следствените закони и да се вгледа в реалните дадености на света, а не да приказва, че еди коя си нация била виновна за едно или друго.
към текста >>
Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се
мисли
за съвземане от многовековните страдания и горчивини.
От XIII-XIV век насам виждаме как република Венеция в известен смисъл се противопоставя на всичко идващо от север. Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия.
Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини.
Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение. И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>
Това било един толкова добре за
мисле
н, кажи-речи грандиозен атентат като никой друг по-преди в световната история.
Защото точно пет години по-късно бе скроена онази потайна работа, която дава възможност да се проучи по-прецизно алхимията на куршумите, използвани за атентата в Сараево. Невъзможно е било този атентат през Юни 1914 г. да не сполучи! Защото ако тези куршуми не улучели, други щели да го сторят! Тогава действително било подсигурено втория път да се успее, ако първият опит пропадне.
Това било един толкова добре замислен, кажи-речи грандиозен атентат като никой друг по-преди в световната история.
към текста >>
Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и
мисли
паралелно.
Задълбочи ли се в нещата, които споменаваме тук по желание на нашите приятели, човек неминуемо ще успее да вникне, така да се каже, в алхимията на тези куршуми. На този въпрос ще се върна отново. Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите. Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия.
Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и мисли паралелно.
Десетилетия наред съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров. По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му предлага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
към текста >>
37.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е из
мисле
н – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е из
мисле
н -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия.
От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия.
Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>
Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само из
мисле
но, кое то е само дар на разума.
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия. Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс. Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора?
Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума.
Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея. Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират. Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Те знаят, че трябва да се
мисли
за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има
мисли
, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните
мисли
, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е из
мисли
ца, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>
Човек лесно би могъл да по
мисли
, че правя някаква политическа пропаганда, което, разбира се, ми е безкрайно далечно.
Що се отнася до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих искал най-напред да оставя друг да обрисува какво от същността му излиза наяве за всеки, който умее да насочи вниманието си към нея.
Човек лесно би могъл да помисли, че правя някаква политическа пропаганда, което, разбира се, ми е безкрайно далечно.
Ето защо направих справка у Кардучи*123 великия италиански поет от по-ново време, който беше голям познавач на Данте. Зад Кардучи и тази именно е причината да се позова на него стои също онова, което в Италия се нарича massonier и което е свързано с всичките окултни братства, към които вече на сочих вниманието Ви. Затова теоретичните занимания на Кардучи с реални неща от живота се характеризират до известна степен с такова задълбочено познание. Не твърдя, че това задълбочено познание той е излагал навред на показ, нито че е бил своего рода окултист, но в онова, което казва, все пак се крият неща, достигнали до него по какви ли не тайнствени канали.
към текста >>
На него дължал смелостта и свежестта на възгледите си, известна прямота и решително отстояване на за
мисле
ното от него.
И тъй, Кардучи казва*124, че в Данте си взаимодействали три елемента и само чрез взаимодействието на тези три елемента Дантевата същност могла да стане онова, което била. Първо, посредством някои брънки на потеклото му това бил староетруският елемент. От него Данте получил нещото, което му разкрило свръхсетивните светове, той му давал способността да говори толкова задълбочено за свръхсетивните светове. На второ място у него бил заложен романският елемент, който му позволявал да има правилно отношение към съвременния живот и да изхожда от някои правни понятия. А третият елемент в Данте казва Кардучи бил германският.
На него дължал смелостта и свежестта на възгледите си, известна прямота и решително отстояване на замисленото от него.
От тези три елемента Кардучи съставя душевността на Данте.
към текста >>
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се
мисли
за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век. При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро.
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
към текста >>
38.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после раз
мисли
как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
" в съзвучие със старата рецепта „Това няма значение евреинът без друго ще отиде на кладата! " Защото в много, много преценки не се съдържа нищо друго освен някаква антипатия по чиято оправданост или неоправданост несъмнено може да се спори срещу всичко на света, носещо името германско. Ще използвам думите си съвсем премерено.
към текста >>
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че
мисле
не
то на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин.
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа.
към текста >>
Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са не
мисли
ми без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава. В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа. За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло.
Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се
мисли
за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
към текста >>
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да
мисли
каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години.
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>
Да се казва „Германия" си е просто недо
мисли
е на живеещите в периферията.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание.
Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията.
Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>
Големите, сериозно об
мисле
ни планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция.
Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия.
То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
към текста >>
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше леко
мисле
ната, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни.
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на
мисле
не
то и става реалност..."
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..."
към текста >>
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на
мисле
не
то и става реалност."
„Сега вече пред тяхното своеволие се поставя здрава бариера.
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност."
към текста >>
Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безс
мисли
ца е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг. Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина? Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения. Ред но е да се има предвид, че ако Централна.
Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
към текста >>
И тогава здраво
мисле
щите, които действително искат каквото казват, трябва отново и отново да бъдат закриляни даже ако под влияние на омразата и на разни други чувства могат да бъдат отъждествявани с онези, дето причиняват една или друга беда.
Човек не бива да се оставя да бъде заблуждавай с приказки, не бива да се оставя да бъде подвеждан с илюзии, а трябва да е наясно какво искат хората.
И тогава здравомислещите, които действително искат каквото казват, трябва отново и отново да бъдат закриляни даже ако под влияние на омразата и на разни други чувства могат да бъдат отъждествявани с онези, дето причиняват една или друга беда.
Човек трябва да ги закриля и да осъзнава колко несправедливо е да се заявява, че англичаните били извършили това или онова, че англичаните били виновни за едно или друго. Такава преценка не е разумна, ала също така неразумно е, когато някой англичанин се почувства засегнат, щом се изкарват наяве примерно неща като тия, как вито въз основа на факти бяха споменати току-що. Ето защо човек е длъжен да се вслушва, когато бих казал с пръст се посочват някои неща, заложени в комплекса от причини. Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че предшественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно):
към текста >>
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали
мисли
, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела.
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела.
Забравил бил, че се говорело за славянството и че руска раса няма. Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
към текста >>
И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се по
мисли
кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия.
Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко.
И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия.
И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания.
към текста >>
Ето Ви преценката на един здраво
мисле
щ човек, който е имал поглед върху обстановката в Европа преди настъпване на последната причина покушението.
Ето Ви преценката на един здравомислещ човек, който е имал поглед върху обстановката в Европа преди настъпване на последната причина покушението.
Всеки знаеше, че подбуждани от Русия балканските държави ще бъдат принудени да воюват срещу Австрия. Ето защо, ако имаше налице желание войната да бъде избягната, най-добре щеше да бъде да се започне именно оттук, като се направи опит въпросът да се локализира, за което и външно съществуваха най-благоприятни изгледи.
към текста >>
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално
мисле
не
.
При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано. Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене.
И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо
мисле
не
, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много.
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
По
мисле
те само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение.
Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>
И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се раз
мисли
, ала не беше,из
мисле
но по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата.
И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>
Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил не
мисли
м; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното
мисле
не
в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа. Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано.
Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
към текста >>
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се по
мисли
за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция. И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално
мисле
не
и същевременно за систематизиране.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране.
Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър. По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света. И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
Тук обаче ще спада също презирането на неща, за които днес се говорят само недо
мисли
я.
Второ, онова, което наричаме сили на възникването и изчезването, сили на раждането и смъртта, по някакъв начин ще бъде прозряно от хората. Нужно ще бъде само хората по-напред да съзреят морално за това.
Тук обаче ще спада също презирането на неща, за които днес се говорят само недомислия.
Обръщал съм внимание и съм казвал: Хората се питат как се повишава раждаемостта, когато броят на ражданията намалява. Но те говорят единствено недомислия, защото не знаят нищо по въпроса и защото по начина, по който той бива обсъждан, положително няма да се постигне онова, за което се говори.
към текста >>
Но те говорят единствено недо
мисли
я, защото не знаят нищо по въпроса и защото по начина, по който той бива обсъждан, положително няма да се постигне онова, за което се говори.
Второ, онова, което наричаме сили на възникването и изчезването, сили на раждането и смъртта, по някакъв начин ще бъде прозряно от хората. Нужно ще бъде само хората по-напред да съзреят морално за това. Тук обаче ще спада също презирането на неща, за които днес се говорят само недомислия. Обръщал съм внимание и съм казвал: Хората се питат как се повишава раждаемостта, когато броят на ражданията намалява.
Но те говорят единствено недомислия, защото не знаят нищо по въпроса и защото по начина, по който той бива обсъждан, положително няма да се постигне онова, за което се говори.
към текста >>
Трето, в недалечно бъдеще ще настъпи пълен поврат в
мисле
не
то по отношение на боледуването и здравето.
Трето, в недалечно бъдеще ще настъпи пълен поврат в мисленето по отношение на боледуването и здравето.
Медицината ще се проникне от онова, което може да бъде обхванато в Духа, защото човек ще се научи да познава болестта като резултат на духовни причини.
към текста >>
Вижда се, колко трезво
мисли
лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
Понеже там е налице една абсолютно определена задача спрямо Съзнаващата Душа от Петия следатлантски период, там и някои начини на
мисле
не
имат народностен характер не е нужно те да бъдат начините на
мисле
не
на отделните хора, но имат народностен характер -, за които в Централна Европа изобщо липсва пространство.
Понеже там е налице една абсолютно определена задача спрямо Съзнаващата Душа от Петия следатлантски период, там и някои начини на мислене имат народностен характер не е нужно те да бъдат начините на мислене на отделните хора, но имат народностен характер -, за които в Централна Европа изобщо липсва пространство.
Ще Ви дам един пример за това.
към текста >>
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат
мисли
те му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
към текста >>
Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са
мисли
те, които му се удава да изгради.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради.
Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек.
към текста >>
Невероятно лесно е човек да се убеди каква безс
мисли
ца е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв!
Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат. Защото, ако нямаше достатъчно основание, те не биха могли да бъдат написани. Единствено с ругатни по отношение на журналистиката също не се стига далече. Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас!
Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв!
към текста >>
39.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Най-добра представа за миналото се получава, когато човек се за
мисли
, че всичко настъпило на света, след като гнозисът бил изкоренен докрай, е било нищожно в сравнение с величието на гностическата представа за Христос.
Пред очите на гностика, пред неговия духовен взор се откривала перспектива към духовни светове. Той по чудесен начин си представял вертикално разслоения свят на духовните Йерархии. Как Христос е слязъл през света на духовните Йерархии, за да се въплъти в обвивката на един смъртен всичко това е вълнувало душата на гностика. И тази душа искала да добие представа как Христос е дошъл от духовните висоти и е бил приет на земята.
Най-добра представа за миналото се получава, когато човек се замисли, че всичко настъпило на света, след като гнозисът бил изкоренен докрай, е било нищожно в сравнение с величието на гностическата представа за Христос.
Намиращото се зад Евангелията като същинска мистерийна мъдрост има необятни размери, то е по-голямо от онова, което цялото по-сетнишно богословие било в състояние да извлече от Евангелията. За да разбере колко нищожно и незначително в сравнение с гнозиса е днешното схващане за Христовото Същество, човек трябва да вникне в представата на стария гнозис за Христос. Достатъчно е само да припомни в душата си тази картина и ще се види легнал в прахта пред величавата представа за Христовото Същество, пристигаща от космически височини, от космически ширини, от космически далнини и въплъщаваща се в едно човешко тяло.
към текста >>
И за добри християни все още смятали себе си онези, които говорели, че старият гнозис бил ориенталска из
мисли
ца, която трябвало да се изкорени за доброто на западните люде.
Едната страна на Христовото отношение към Исус се състои в това, че Христос е дошъл на този свят по време, когато мъдростта, която е можела да го разбере, която е искала да го разбере, вече била изкоренена.
И за добри християни все още смятали себе си онези, които говорели, че старият гнозис бил ориенталска измислица, която трябвало да се изкорени за доброто на западните люде.
В действителност това не било нищо друго освен безсилието на времето, което не било в състояние да съчетае земните представи с не бесните. Човек трябва да има усет за трагичното, ако желае да разбере развитието на човечеството.
към текста >>
40.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тъй като според мен не е маловажно изложените там
мисли
да ни станат известни, днес бих искал да представя съвсем накратко какво бе казано миналия четвъртък по една точка.
Повечето от Вас присъстваха миналия четвъртък на нашите разсъждения в Базел*179.
Тъй като според мен не е маловажно изложените там мисли да ни станат известни, днес бих искал да представя съвсем накратко какво бе казано миналия четвъртък по една точка.
към текста >>
Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно за
мисле
но в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък.
Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество.
Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите. При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото. И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус. Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>
Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били за
мисле
ни ведно с космическото положение на звездите.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък. Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество.
Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите.
При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото. И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус. Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>
Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични по
мисли
да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него.
Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние. Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят.
Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него.
Повече от три години той не бивало да царува. След три години Балдур почувствал как наближава краят на царския му сан. Но тогава според тези стари възгледи той вече бил зрял да влезе в допир с външния свят. Преди туй имал задачата да управлява, управлението обаче трябвало да става единствено в съгласие с намере-нията на духовния свят. А после той трябвало да стане нещо друго трябвало да се озове сред външния свят.
към текста >>
Вие навярно си
мисли
те, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто.
Така обаче стоят нещата не само в рамките на този пример, където става дума за отклонения във физическото и душевното състояние на човека, но и по отношение на извършващото се в социалния живот. Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и лоши, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин.
Вие навярно си мислите, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто.
Добре ми е известно как дори в нашите редове се гледа недостатъчно сериозно на тези неща и как точно спрямо тези неща се отправят какви ли не филистерски упреци; ала в наше време явно не може да бъде другояче.
към текста >>
Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към
мисле
не
то, да участва с понятия в онова, за което става въпрос.
Това личи наистина съвсем ясно във външния живот на хората, но какво става, когато на хората се въздейства чрез подсъзнателното? Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности. За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние.
Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос.
И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания. Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
към текста >>
41.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с
мисле
не
то, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано. Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството.
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>
Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се
мисли
за взаимовръзките, само че не да се
мисли
надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се
мисли
прямо и истинно.
И тъй, възприемчивостта на усещането за Исус тръгнала от Ютландия, от Дания.
Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно.
Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
към текста >>
Мнозина обичат да мъдруват, но правилното
мисле
не
се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
И тъй, възприемчивостта на усещането за Исус тръгнала от Ютландия, от Дания. Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно.
Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
към текста >>
Мировото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си
мисли
м, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва.
През тези дни, след като изложих всичко това, човек би могъл да си постави следния въпрос и онези сред Вас, които са си поставили този въпрос, сигурно са усетили в душата си нещо вярно. А ако днес още не сте си го поставили, можете да се постараете в бъдеще да си поставите именно такива въпроси; защото те се появяват навред, щом се създаде предпоставка истината да се търси не само в това, което се казва, но и в това, което се върши.
Мировото слово, чието рождение празнуваме в Коледното тайнство, ние разбираме правилно само тогава, когато си го представяме възможно най-всеобхватно, когато си мислим, че то действително вибрира и се носи във всичко, което става, което се случва.
И ако човек има смирението и всеотдайността да се почувства втъкан в всемирния процес, той открива и съществуващите там взаимовръзки.
към текста >>
През тези дни Вашата душа би могла да си по
мисли
: Ние узнахме, че в гнозиса се е съдържала една величава представа за Христос, на юг тя изчезнала, без да смогне никак си да се придвижи до Севера.
Какъв въпрос можеше да си постави душата?
През тези дни Вашата душа би могла да си помисли: Ние узнахме, че в гнозиса се е съдържала една величава представа за Христос, на юг тя изчезнала, без да смогне никак си да се придвижи до Севера.
Насреща и се задала представата за Иcyc, която обаче, като усещане, е продължение на ютландските Мистерии. Ето това видяхме.
към текста >>
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани леко
мисли
е и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител.
Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това?
към текста >>
Разгърнете някой от днешните учебници по история, за който всяка свръхсетивна взаимовръзка е безс
мисли
ца и където грижливо са положени усилия да бъдат признати само физическите взаимовръзки, и Вие ще установите стремеж да бъде представена тъкмо Майя.
Грижливото разкриване на съвсем очевидни факти, при което непрекъснато се изпада в заблуда. Защото по принцип, щом човек се стреми да разкрива съвсем очевидни факти, той се озовава в Майя. А Майя е заблуда. Ето защо на историческата наука, която се стреми да елиминира всичко духовно, и се налага да се занимава е Майя и да повежда право към нея. Опитате ли се с днешния семинарен метод, с метода на днешните исторически институти да разкриете истината, като отхвърлите всичко духовно и изтъкнете само извършващото се във физическия план, сиреч очевидния факт, Вие ще се натъкнете непосредствено на Майя и никога не ще съумеете да схванете историята.
Разгърнете някой от днешните учебници по история, за който всяка свръхсетивна взаимовръзка е безсмислица и където грижливо са положени усилия да бъдат признати само физическите взаимовръзки, и Вие ще установите стремеж да бъде представена тъкмо Майя.
Но Майя е заблуда. Предстои Ви следователно да изпаднете в заблуда и Вие го правите. Веднага щом повярвате на историята, която се пише днес, Вие се натъквате на Майя и изпадате в заблуда.
към текста >>
Тогава Добрия Герхард отвърнал приблизително следното: Наричат ме Добрия Герхард, защото хората са леко
мисле
ни.
Градските съветници, сред които само един бил предпочетен, може би пооклюмали нос, на това обаче няма да отделяме специално внимание кайзерът всеки случай отвел съветника, на когото в Кьолн викали "Добрия Герхард",в друга стая и запитал: Защо те наричат Добрия Герхард? Налагало се да постави този въпрос, понеже Ангелът му бил подсказал, че донякъде от него зависело да разбере защо на този мъж му викат "Добрия Герхард"; нали в крайна сметка с негова помощ щял да бъде оздравен.
Тогава Добрия Герхард отвърнал приблизително следното: Наричат ме Добрия Герхард, защото хората са лекомислени.
Не съм извършил нищо особено. Ала стореното от мен, което наистина е незначително, за което не искам да ти разказвам и няма да ти разказвам, се разчу и понеже на хората им е потребно да си измислят думи за всичко, наричат ме Добрия Герхард. Не, не, възразил кайзерът, не може да бъде толкова просто, а за мен и за цялото ми властване е извънредно важно да знам защо те викат Добрия Герхард. На Добрия Герхард не му се щяло да разкрие това, ала кайзерът ставал все по-настойчив, тъй че накрая Добрия Герхард рекъл: Тогава да ти разкажа защо ме викат Добрия Герхард,но ти не бива да го разгласяваш, защото в това наистина не виждам нищо особено.
към текста >>
Мисле
х да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията.
Аз съм обикновен търговец, винаги съм бил обикновен търговец и един ден се стегнах за път. Отпърво пребродих николко области по суша, сетне поех с кораб, стигнах чак до Ориента и закупих множество ценни платове и ценни предмети, всевъзможни неща на добра цена.
Мислех да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията.
Подир туй по необходимост продължих пътуването с параход, ала неблагоприятен вятър ни отнесе в морето. Изобщо не знаехме къде сме, тъй че отклонен от вятъра аз се озовах в открито море ведно с не много на брой спътници и с драгоценните си предмети и платове. Стигнахме до един бряг,на който се издигаше планина. Изпратихме съгледвач да се изкачи на планината и да види какво има отвъд нея, защото бяхме просто захвърлени на брега. От планината съгледвачът видял на отвъдната страна просторно селище, явно голям търговски град.
към текста >>
Това е не
мисли
мо.
Търговецът, сиреч Добрия Герхард бил подслонен и подир няколко дни езичникът, когото бил срещнал,на минал и огледал стоката, намерил я извънредно ценна и казал: Макар в града да има достатъчно богати люде, тук ни един не притежава толкоз много пари, че да може да купи толкоз много.
Това е немислимо.
Тук аз съм единственият, който има някаква равноценност за тази стока. Ако ми дадеш всичката си стока, аз мога да ти предложа нещо равностойно, но аз съм единственият, който го има. Човекът от Кьолн естествено пожелал да види нещото и описал всичко това на кайзера. Ами тогава ела у дома и аз ще ти покажа, че имам равностойна стока, която действително е разменима за твоите изключително скъпи стоки, събирани като драгоценности от цял свят.
към текста >>
Езическият вожд бил много развълнуван и си по
мисли
л: Християните наистина не са чак такива мерзавци.
Но когато той взел годеницата си от Норвегия, в морето ги сполетяла беда и цялата компания била отнесена навътре. Принц Вилхелм бил напълно откъснат от другите, те не знаели къде е по-паднал и го смятали за изчезнал. Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз. Тях значи искал да му продаде езическият вожд за неговата ориенталска стока. Много сълзи изплакал Герхард, ала не заради стоката,а напротив защото в замяна на стоката си щял да получи такава драгоценност и с чиста съвест приел сделката.
Езическият вожд бил много развълнуван и си помислил: Християните наистина не са чак такива мерзавци.
Даже му приготвил един кораб с всички нужни провизии, тъй че можел да превози през морето своите младежи и старци, кралската щерка и девиците и се сбогувал силно развълнуван, казвайки му: Отсега нататък в твоя чест ще се отнасям много добронамерено към всички задържани от мен християни.
към текста >>
Затова съвсем безс
мисле
но е,дето ме наричат Добрия Герхард, ако в думите трябва да се съдържа смисъл.
Това е, което за жалост се разчу около мен, казал Добрия Герхард на Ото Червенобрадия, и тази е причината хората да ме наричат Добрия Герхард. Но преценката, дали извършеното от мен е добро или не е добро, не е работа на хората, нито на самия мен.
Затова съвсем безсмислено е,дето ме наричат Добрия Герхард, ако в думите трябва да се съдържа смисъл.
към текста >>
42.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той е безс
мисли
ца,пълна безс
мисли
ца, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната.
Вземете един пример, изхождайки от казаното преди николко дни от мен тук: че при описанието на народите ние си имаме работа с индивидуалности, които не бива да се сравняват с индивидуалността на,даден човек, живеещ тук във физическия план и следващ своето развитие между смъртта и едно ново раждане. Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек. А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост. Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години.
Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната.
За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197. Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица. Чисто празнословие е например да се говори за "келтската душа и латинския дух"*198. Като аналогия такова нещо може да допадне, но реалност с него не се визира.
към текста >>
Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безс
мисли
ца.
Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек. А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост. Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната. За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197.
Но да се говори в някакъв друг смисъл, примерно в смисъла, както го правят днес мнозина дори сред журналистите за които може единствено да се каже: нека им бъде простено, защото те не знаят какво говорят -, та да се говори за народната душа в такъв смисъл е именно пълна безсмислица.
Чисто празнословие е например да се говори за "келтската душа и латинския дух"*198. Като аналогия такова нещо може да допадне, но реалност с него не се визира.
към текста >>
Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безс
мисле
ни понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия.
Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода.
Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси. Това съответства на Петия следатлантски период.
към текста >>
Има странни начини на
мисле
не
, абсолютно своенравни начини на
мисле
не
.
Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит. Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото. Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно.
Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене.
Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна.
към текста >>
Напразно нашите велики
мисли
тели щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях.
Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>
"Напразно нашите велики
мисли
тели щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Ето ги вижданията, скъпи мои приятели!
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
към текста >>
"Напразно нашите велики
мисли
тели щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
към текста >>
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безс
мисле
ни претексти, а ако не са най-безс
мисле
ни претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа.
към текста >>
43.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И нека не се смята, че
мисли
те, че твърденията не са обективна сила!
Ето защо, ако човек вижда какво се твърди тъкмо през годините, когато човечеството преживява това, кое то днес наричат война, тогава той не бива да възразява, че то се твърдяло само от вестници и други подобни. От значение са последиците. Нещата оставят своята ярка следа. Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината.
И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила!
Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела. Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела. Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела.
към текста >>
За бъдещето много по-важни са
мисли
те на хората, отколкото техните дела.
Нещата оставят своята ярка следа. Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината. И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела.
За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела.
Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела. Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела. А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
към текста >>
Защото с течение на времето
мисли
те се превръщат в дела.
Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината. И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела.
Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела.
Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела. А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
към текста >>
Днес ние живеем от
мисли
те на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела.
И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела. Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела.
Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела.
А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
към текста >>
А нашите
мисли
, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела. Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела. Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела.
А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето.
към текста >>
Когато работата придобила такива размери, китайците не из
мисли
ли друг изход, освен да подложат на конфискация докарваните товари с опиум.
Когато работата придобила такива размери, китайците не измислили друг изход, освен да подложат на конфискация докарваните товари с опиум.
В Кантон, където най-често пристигали товарите с опиум, те из пратили един способен китаец, един енергичен мъж на име Лин, който конфискувал пристигащите сандъци с опиум. Като служител в консулството в Китай англичаните също имали един много способен мъж капитан Елиът който бил енергичен и веднъж дори му се удало да пробие с военен кораб китайската блокада.
към текста >>
Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични
мисли
, чувства и желания.
Вярно е, че днес такова твърдение често се среща.
Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера. Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224. Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек.
към текста >>
Това естествено е най-голямата безс
мисли
ца, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито
мисли
,чувства и желания съществуват във физическата сфера.
Вярно е, че днес такова твърдение често се среща. Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера.
Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224. Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек.
към текста >>
Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за
мисли
, чувства и желания така, както при отделния човек.
Вярно е, че днес такова твърдение често се среща. Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания. Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера. Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224.
Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек.
към текста >>
44.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за
мисли
те, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
Вчера направих опит да представя едно историческо събитие и да покажа, че едно такова историческо събитие не бива да се тълкува от морално гледище и че онова, което лежи в основата на историческата необходимост, не може да се преценява с еснафско притворство или "моралинно", ако река да си послужа още веднъж с този израз на Ницше.
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
към текста >>
Днес ние сме изпаднали в такова катастрофическо настроение затуй, защото валидност придоби точно обратното и защото човечеството се готви противоположният начин на
мисле
не
постепенно да изкристализира от възгледите на сегашната епоха просто като правилен.
Едва през Шестия следатлантски период сред хората може донякъде да се утвърди онази отговорност, която се изразява в това, че завършеното от него всеки се чувства отговорен не само пред себе си, но и пред цялото човечество.
Днес ние сме изпаднали в такова катастрофическо настроение затуй, защото валидност придоби точно обратното и защото човечеството се готви противоположният начин на мислене постепенно да изкристализира от възгледите на сегашната епоха просто като правилен.
към текста >>
Тези представи не бива да ги извличаме от хипотези, а още по-малко от из
мисли
ци, но ако се стремим към духовна наука, ние вече сме в състояние да си създадем известни представи за тях.
Това почива на една дълбока взаимовръзка в цялото естествено битие. Ние постепенно трябва да си създадем някакви представи за това.
Тези представи не бива да ги извличаме от хипотези, а още по-малко от измислици, но ако се стремим към духовна наука, ние вече сме в състояние да си създадем известни представи за тях.
Ние разполагаме например с истината, че развитието на човечеството и на свързания с него свят е минало през Сатурн, Слънцето и Луната, та чак до Земното битие, и знаем, че Земното ни битие се е предхождало от Лунно битие. Това аз отчасти съм го описал, но досега според мен повече физически, отколкото откъм субстанциалностите на самото Лунно битие. От дадените от мен описания можете да видите, че това Лунно битие е било напълно физическо, че то поне в известни развойни стадии е било толкова физическо, колкото и нашето Земно битие. Макар минералното царство да не е било налице, Лунното битие е било физическо. Физическите образувания са се намирали в други условия, то обаче е било физическо.
към текста >>
От всичко това следва (и ако пораз
мисли
те, сами ще откриете взаимовръзката), че пред човечеството,извисило се над предишните атавистични познания за взаимовръзки от подобен род, днес стои задачата с помощта на придобитото друго съзнание да се стреми действително към истината.
Сега у Вас може би напира въпросът: Какво следва от всичко това?
От всичко това следва (и ако поразмислите, сами ще откриете взаимовръзката), че пред човечеството,извисило се над предишните атавистични познания за взаимовръзки от подобен род, днес стои задачата с помощта на придобитото друго съзнание да се стреми действително към истината.
Другояче не става. Взаимовръзката със старите атавистични познания е прекъсната точно защото човечеството е трябвало да се освободи и да даде възможност за все по-пълна изява на съзнанието на Аза. Затова ние виждаме как угасват взаимовръзките, които за старото атавистично съзнание все още са били напълно обозрими и които намират израз в някои митове. Ето защо аз Ви изложих взаимовръзката на един такъв мит като този за Балдур с велики, всеобхватни явления в развитието на човечеството.
към текста >>
Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбоко
мисле
ни истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности.
Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбокомислени истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности.
Митът за Балдур например дава добра представа за градацията на отровното, както и за много други неща. Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе. Защото всяко нещо се различава по своята величина.
към текста >>
Нека по
мисли
м само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано война.
Нека помислим само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано война.
И нека да помислим по-точно на какво ли не повярваха хората. Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на стремежа към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите. Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо.
към текста >>
И нека да по
мисли
м по-точно на какво ли не повярваха хората.
Нека помислим само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано война.
И нека да помислим по-точно на какво ли не повярваха хората.
Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на стремежа към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите. Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо.
към текста >>
сме
мисли
ли за статуквото, когато отказахме да признаем въстаналите южни щати и настоявахме за целостта на съюза?
Да не би ние да сме съблюдавали статуквото, когато прогонвахме индианците? Или при обявяване на Декларацията за независимостта през 1776 г.? Нима му оказахме уважение, когато се възпротивихме срещу претърсването на американски кораби и насилственото привличане на американски моряци отстрана на Великобритания в годините преди 1812? Нима през 1861 г.
сме мислили за статуквото, когато отказахме да признаем въстаналите южни щати и настоявахме за целостта на съюза?
Нима по време на войната ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото?
към текста >>
Постарайте се
мисле
но да се поставите в положението на германците!
Американци, забравете условията, при които живеете вие лично!
Постарайте се мислено да се поставите в положението на германците!
И тогава си задайте въпроса, какво щяхте да сте сторили при същите тези обстоятелства! "
към текста >>
45.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Раз
мисли
но време на войната.
*22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges.
Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната.
За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961). Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
към текста >>
Bismarck, "Gedan ken und Erinnerungen" (
Мисли
и спомени), глава 23: Версай.
*136. Относно основаването на Германския райх и по въпроса за кайзерската титла срв.
Bismarck, "Gedan ken und Erinnerungen" (Мисли и спомени), глава 23: Версай.
Популярно издание, Щутгарт, 1915, т. П, стр. 146 сл.
към текста >>
Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Раз
мисли
за парламентарната реформа), 1859, "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на жената), 1869.
*151. John Stuart Mill (1806-1873).
Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Размисли за парламентарната реформа), 1859, "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на жената), 1869.
към текста >>
Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на
мисли
те като резултат от германския идеализъм по отношение на нашето съдбоносно време) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.
*153. По този въпрос срв.
Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на мислите като резултат от германския идеализъм по отношение на нашето съдбоносно време) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.
№ 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).
към текста >>
*215. "Vom Menschenratsel": Изречено и неизречено в
мисли
те, вижданията и стремленията на редица германски и австрийски личности, Събр. Съч.
*215. "Vom Menschenratsel": Изречено и неизречено в мислите, вижданията и стремленията на редица германски и австрийски личности, Събр. Съч.
№ 20 (Събрани съчинения, Дорнах, 1957).
към текста >>
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се
мисли
за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
*219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения.
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
към текста >>
46.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Безс
мисле
ността на въпроса за виновниците за войната.
Съвременността като време за изпитания. Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия. Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в драмите-мистерии, като образ на борбата на народите.
Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната.
Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука.
към текста >>
Значението на днешните ни
мисли
и чувства за бъдещето.
Размяната на писма между Ренан и Щраус. Възможността за Средна Европа да излезе извън пределите на националното. В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот. Казаното в 1870г. За тенденциите в Русия към придвижване на Запад.
Значението на днешните ни мисли и чувства за бъдещето.
към текста >>
начение на нашите
мисли
за работата на третата Йерархия над развитието на Земята.
начение на нашите мисли за работата на третата Йерархия над развитието на Земята.
Формирането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата. Поява на знание за духовното в кармата на Бертрам. Безпомощността на съвременната медицина. К.Е. фон Баер и Ернст Хекел. Тайните интриги на свободните зидари и панславистите.
към текста >>
Откъснатото от действителността съвременно
мисле
не
.
Потребност на съвременния човек от Антропософията. Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература. Недоразумения при четенето и.
Откъснатото от действителността съвременно мислене.
Лео Кьонигсбергер. Стремежа на хората към удобство. Внасяне на личния елемент в антропософското движение. Е. Бамлер, Макс Зейлинг, Макс Хайндел. Необходимост от два подхода.
към текста >>
Мисле
не
, чувство и воля.
Мислене, чувство и воля.
Общуването ни с умрелите. Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени. Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма.
към текста >>
Последствия от откъснатото от живота
мисле
не
!
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята. Значението на 1879 година. Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката. Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин.
Последствия от откъснатото от живота мислене!
Уилсън като непрактичен теоретик.
към текста >>
Двете основни
мисли
в ръководителите на англосаксонската раса.
Въпросът за виновниците за войната и диктатът на победителите.
Двете основни мисли в ръководителите на англосаксонската раса.
Двата пътя на английската политика. Непрактичността на мисленето на "практиците". Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се война. Германският император. Решението на Молтке.
към текста >>
Непрактичността на
мисле
не
то на "практиците".
Въпросът за виновниците за войната и диктатът на победителите. Двете основни мисли в ръководителите на англосаксонската раса. Двата пътя на английската политика.
Непрактичността на мисленето на "практиците".
Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се война. Германският император. Решението на Молтке. Неговите мемоари. Важните моменти преди началото на войната.
към текста >>
47.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
След това имах намерение да премина към млад, малко известен
мисли
тел.
Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен.
След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител.
Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия. Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната. Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
към текста >>
Сърцето може да ти се пръсне ако се за
мисли
ш, какви сили си противостоят една на друга; но именно в тези дни, когато предстоящите решения като неизвестна стоят пред питащия поглед на хората, може да се обърне внимание на нещо друго, имащо изключително значение.
Именно сега са дните, когато на изток и запад се вземат най-важни решения по острието на бръснача.
Сърцето може да ти се пръсне ако се замислиш, какви сили си противостоят една на друга; но именно в тези дни, когато предстоящите решения като неизвестна стоят пред питащия поглед на хората, може да се обърне внимание на нещо друго, имащо изключително значение.
към текста >>
Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на
мисле
не
, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана.
Работата днес не е в пророческите изказвания. Затова няма да спорим с тези, които казват: още е съмнително, за кого ще е крайната победа.
Но една победа, важна победа, съзвучна с духовния начин на мислене, чието значение е неугасимо за бъдещите времена, вече е удържана.
Що за победа е това? Тя беше постигната преди началото на войната. Тази победа може да бъде охарактеризирана със следните думи: не е ли била Средна Европа дълги години свързана с Изтока? Става дума не за народа, живеещ на изток в Европа. Добре сме осведомени за този народ, и който иска да знае истината за ролята на този народ в общото развитие на народите, нека прочете цикъла лекции "Мисиите на отделните народностни души във връзка със северно-германската митология /бележка 8/ Той е друго нещо, този народ на изток, а съвсем друго – трилистникът стоящ начело на противниците на германската духовност: царизмът, руският милитаризъм, получил шамар, и свикналият да лъже панславизъм.
към текста >>
Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се
мисли
.
В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост. Точно същата работа.
Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли.
Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра. Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране. В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението".
към текста >>
Да се научим да
мисли
м е също една от задачите на Теософията.
В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост. Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли.
Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията.
Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра. Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране. В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението". Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа.
към текста >>
За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да
мисли
м така.
Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната.
За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така.
На нас ни подхожда друго. Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила. Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини! Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната.
към текста >>
Знам, че така
мисли
не само той.
Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа. Това е обективен окултен факт. Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза.
Знам, че така мисли не само той.
Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква. С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение.
към текста >>
Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безс
мисле
на, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията.
Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване.
И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение. Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>
Мисли
те, които, като дълбока убеденост, могат да се съхранят в душите на антропософите, с особена сила ще звучат навън; и това е необходимо, за да бъдат действени думите, с които започваме нашите сбирки.
Мислите, които, като дълбока убеденост, могат да се съхранят в душите на антропософите, с особена сила ще звучат навън; и това е необходимо, за да бъдат действени думите, с които започваме нашите сбирки.
Сред сражаващите се има вече такива, които имат в себе си правилни мисли и чувства.
към текста >>
Сред сражаващите се има вече такива, които имат в себе си правилни
мисли
и чувства.
Мислите, които, като дълбока убеденост, могат да се съхранят в душите на антропософите, с особена сила ще звучат навън; и това е необходимо, за да бъдат действени думите, с които започваме нашите сбирки.
Сред сражаващите се има вече такива, които имат в себе си правилни мисли и чувства.
към текста >>
Целта на днешната ми лекция е, това, което
мисле
но усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията.
Скъпи мои приятели!
Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията.
Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски
мисли
, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни
мисли
, със светли правилни чувства.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията. Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение.
Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства.
Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
Понякога нощем се моля, много от антропософите да изпращат в света такива пълни с излъчваща светлина
мисли
-сили; и ако съзнателно насочим към това силите на нашата воля, ще имаме възможност да изпълним обкръжението си с истинско служене на любовта.
Понякога нощем се моля, много от антропософите да изпращат в света такива пълни с излъчваща светлина мисли-сили; и ако съзнателно насочим към това силите на нашата воля, ще имаме възможност да изпълним обкръжението си с истинско служене на любовта.
Да бъдем внимателни, да не пропуснем възможността дейно да внесем в света любовта, живееща в нашите сърца. Където и да се намираме, нашата карма ще постави пред нас изискванията, за изпълнението на които сме предназначени.
към текста >>
Същите
мисли
и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата.
Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта.
Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
Такива са
мисли
те и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта.
Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на
мисли
те това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното.
Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
И
мисли
те им към света духовен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
48.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите
мисли
за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия.
Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
И да се
мисли
, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се
мисли
, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Мисли
се за това, кой народ е особено виновен за тази война.
Какво искам да кажа с това? Ако сега гледаме към ставащото във външния свят, виждаме – искам сега съвсем да се изключа от ставащите мъчителни събития, – че хора от различни националности стоят един срещу друг, нали така? Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг.
Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война.
Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план.
към текста >>
Мисли
се примерно така, както с пълно право се
мисли
при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства.
Какво искам да кажа с това? Ако сега гледаме към ставащото във външния свят, виждаме – искам сега съвсем да се изключа от ставащите мъчителни събития, – че хора от различни националности стоят един срещу друг, нали така? Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война.
Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства.
Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък.
към текста >>
Трябва да се
мисли
не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите.
Ние се опитахме да охарактеризираме своеобразието на всяка от тези културни епохи. Ние се опитахме по този път да стигнем до разбирането на времето, в което живеем, и на тези импулси, които още живеят от миналото в нашето време, в пета културна епоха. И си изяснихме, че в никакъв случай тези характеристики не могат да бъдат възприети като схеми, че, например, никак не можем да си представим, че характерното за дадената епоха в един определен район, действа по цялата повърхност на Земята. Едни райони се развиват, други територии остават встрани. Те не изостават, те си остават с предишните сили, така че по-късно, в друга културна епоха, да вкарат съответно тези стари сили в руслото на продължаващата еволюция.
Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите.
Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи. Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили. Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр.
към текста >>
Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа;
мисле
ли са, че чрез азиатската йога и пр.
Трябва да се мисли не за сравнителната ценност, а само за своеобразието на особеностите. Как биха могли хората да не обърнат внимание на дълбоките разлики в духовната култура, да кажем, на европейските и азиатските народи. Как би могла да не бъде забелязана диференциацията в цвета на външната повърхност на кожата! Когато разглеждаме европейско-американската същност и азиатската същност – ние съвсем изключваме въпроса за сравнителната ценност – трябва да видим, че азиатските народи са запазили определени импулси от предшестващите културни периоди, докато европейско-американските народи са се откъснали от тези импулси. Само на не напълно здрав душевен живот може да импонира това, което като източна мистика, е съхранено от древни времена, когато човечеството е било принудено да живее с низшите ясновидски сили.
Въпреки това такъв нездрав душевен живот по различни начини е обхващал Европа; мислели са, че чрез азиатската йога и пр.
ще намерят пътя към духовния свят. Тази тенденция не е нищо друго, освен резултат от нездрав душевен живот. Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха. Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието.
към текста >>
Абстрактното
мисле
не
, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея.
Здравият душевен живот трябва да се гради на преобразуването в духовен живот, в духовно познание на преживяванията на петата следатлантска културна епоха, а не на оживяване в човечеството на това, което е много интересно да се научи, тъй да се каже, естественонаучно, но което не трябва да бъде възраждано за европейската част от човечеството, тъй като то би привлякло към връщане на времена, които не съответстват на нашата епоха. Но ще дойдат други времена от развитието на Земята, последващи времена. В тези последващи епохи тези остарели сили ще бъдат отново свързани с вървящите напред сили на развитието. Дотогава те трябва да се пазят някъде, за да бъдат готови да се съединят с вървящите напред сили на развитието. Шестата културна епоха ще следва след петата.
Абстрактното мислене, породено от чисто научно-теоретичното възприемане на света, неизбежно оценява шестата културна епоха по-високо от петата, тъй като тя следва след нея.
Но ние трябва да си изясним, че има времена на подем и времена на спад. Съвсем ясно трябва да ни стане, че шестата епоха, която следва след петата неизбежно ще бъде епоха на спад, че това, което се развие в петата следатлантска култура, ще бъде зачатък за времето на седмата следатлантска култура. Фактите трябва да се разглеждат живо, а не абстрактно-теоретически, когато шестата културна епоха се разглежда като по-съвършена от шетата, само защото следва след нея.
към текста >>
По
мисле
те, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха.
Колко далеч е тя всъщност, от този импулс на пронизване на индивидуалността с дух! Искам да кажа: от гледна точка на изследванията е крайно интересно да се наблюдава, как конфуцианството е запазило своята религия Тао, как изобщо азиатските религии са съхранили своите най-древни форми, най-абстрактни форми, тези форми, които са така удобни за теоретичните понятия, но които са вкостенени за индивидуалното преживяване, които не допускат личното, индивидуално преживяване, защото това лично индивидуално преживяване трябва да бъде консервирано дотогава, когато достигнатото така ще се просмука в човешката култура, че то ще може да бъде възприето. В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито. Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се. И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент.
Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха.
Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога.
към текста >>
По
мисле
те сериозно, в истински духовнонаучен смисъл.
Искам да кажа: от гледна точка на изследванията е крайно интересно да се наблюдава, как конфуцианството е запазило своята религия Тао, как изобщо азиатските религии са съхранили своите най-древни форми, най-абстрактни форми, тези форми, които са така удобни за теоретичните понятия, но които са вкостенени за индивидуалното преживяване, които не допускат личното, индивидуално преживяване, защото това лично индивидуално преживяване трябва да бъде консервирано дотогава, когато достигнатото така ще се просмука в човешката култура, че то ще може да бъде възприето. В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито. Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се. И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха.
Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл.
Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение.
към текста >>
За
мисле
те се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази борба на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното.
Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от духовната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от живота, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното духовно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи. Тогава ние получаваме обективен критерий, получаваме възможност да се издигнем над личните стремежи, над националните преживявания. И това е свойствено на средноевропейското преживяване, това средноевропейско усещане действително дава на човек възможност да се издигне над тяснонационалното.
Замислете се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази борба на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното.
към текста >>
Колко нелепо е да се
мисли
, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили.
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано.
Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили.
Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция. Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили. Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
Да се
мисли
, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се
мисли
, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
Но това е написано в 1870 година! И изобщо не е имало година, когато това да не би могло да бъде написано. Колко нелепо е да се мисли, че не трябва да се търсят източниците на това, което става сега, във формиращи се от десетилетия сили. Тези думи са написани в 1870 година, по време на войната на Германия с Франция.
Да се мисли, че съвременните събитията би могло и да ги няма, и да се мисли, че не всички импулси са идвали от Изток, това е, меко казано, неисторично, това е игнориране на действително действащи сили.
Това е недопустимо, и духовната наука трябва да възпрепятства хората и журналистите също, отново и отново да съдят за събитията така, сякаш предпоставката за това, което става сега, се е появила едва преди 5 или 6 месеца! Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука.
към текста >>
Абсолютна абстракция е да се
мисли
, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция.
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук. Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж. Тези думи трябва да звучат от съотношението между чувства и възприятия, тъй като навсякъде, където се събират хора, възниква обща човешка аура, и изхождайки от нея трябва да се говори за духовния живот – това най-накрая трябва да се разбере. По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното. И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват.
Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция.
Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното. Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин.
към текста >>
Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се
мисли
, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното.
По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното. И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция. Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети.
Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното.
Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин. Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука. В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг. Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време.
към текста >>
Бих искал веднъж да по
мисли
те за тази страна на живота.
И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция. Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното.
Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота.
Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин. Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука. В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг. Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време. На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас.
към текста >>
На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно
мисле
не
, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас.
Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин. Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука. В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг. Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време.
На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас.
Тъй като аз говоря от сърцето си, говоря и от вашите сърца, доколкото ми се удава. Искам да служа на духовнонаучния импулс, който изисква този, който поне малко вижда в духовния свят, да изключва себе си и да изговаря това, което живее в дълбините на душите на тези, които са негови слушатели. В известен смисъл може да се каже, че това, което се казва в един или друг преглед, израства от дълбините на душите на слушателите.
към текста >>
По
мисле
те над това!
Помислете над това!
Духовната наука трябва да я приемаме като нещо, което живее и не се превръща в абстрактно знание. Абстрактното знание предизвиква в нас високомерие, което така лесно се утвърждава в изкуството на словесното убеждение. Духовното иска просто да бъде съобщено. И това, което ви съобщих, би искало да бъде съобщено даже ако тук нямаше ни един, който би повярвал и на една моя дума. Ако подхождаме към човека с намерението да го убедим, със стремежа той да приеме нашето мнение, ние не живеем в истински духовното.
към текста >>
Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни
мисли
; тези духовни
мисли
са сили.
Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от кръв, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството.
Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни мисли; тези духовни мисли са сили.
И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа. Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени преждевременно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали. И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж. Ако определени души, осъзнавайки духовното, издигнат своето съзнание до царството на духовете, от нашия кървав хоризонт ще се издигне за бъдещото развитие на човечеството хоризонта на светлината.
към текста >>
И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят
мисли
, издигащи се към хоризонтите на духа.
Отново и отново трябва да бъде казано: това, което сега преживяваме сред реки от кръв, за човечеството ще бъде само това, което и трябва да бъде, когато нещо действително ново се извършва и се проявява в културата, проявява се в човечеството. Но това ново ще даде кълнове тогава, когато ще има хора, от чиито души ще се издигнат духовни мисли; тези духовни мисли са сили.
И в атмосферата, която се появява когато свърши сумракът на войната и отново ще грее слънцето на мира, трябва да се влеят мисли, издигащи се към хоризонтите на духа.
Тогава тези, чиито души гледат сега надолу, които са били принудени преждевременно да оставят телата си по бойните полета, ще знаят в името на какво собствено са паднали. И антропософът трябва да си каже, че само тогава преживява нашето време в истинската духовност, ако той преживява като жива, тази особеност на духовнонаучния стремеж. Ако определени души, осъзнавайки духовното, издигнат своето съзнание до царството на духовете, от нашия кървав хоризонт ще се издигне за бъдещото развитие на човечеството хоризонта на светлината.
към текста >>
Днес отново ще прекараме пред душите си
мисли
те, които ни съединяват с най-сериозните събития от нашите дни:
Утре, обсъждайки една специална тема, ще продължим този разговор.
Днес отново ще прекараме пред душите си мислите, които ни съединяват с най-сериозните събития от нашите дни:
към текста >>
И
мисли
те им към света духовен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
49.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното
мисле
не
да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
Казвам, че лесно мога да разбера ако някой стигне до такива изводи. С други думи: лесно мога да си представя, че от всичко казано вчера, включая някои други забележки, някой, под влияние на всевъзможни емоции и чувства, ще изпадне в такава грешка. Така може да стане, особено по отношение на такива въпроси, – на това ви и обърнах внимание, – че нещо, което се говори на едно място, на друго води до неправилно разбиране. И, собствено, не защото то е оцветено в съответствие с потребностите на дадената местност или определената група хора, а защото се възприема без необходимата обективност и се завладява от всякакви национални амбиции и страсти. Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се чувстваме дълбоко обидени.
Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
към текста >>
Който ще
мисли
така, както току що ви казах, той ще остане във властта на теоретичното, на абстрактното съждение.
Който ще мисли така, както току що ви казах, той ще остане във властта на теоретичното, на абстрактното съждение.
И какво би било в този случай конкретното, изпълнено с преживяване съждение? Как би звучало то? То би звучало така: ако е справедливо това, което беше казано, – ние вървим към времето, когато тези които иска да следват задачите на своята културна епоха, не смеят повече да остават в тяснонационалните преживявания. Петата културна епоха, в цялото и своеобразие, е предназначена именно за това, принадлежащите към нея личности, по специфичен начин да враснат в чувството за национално, и след това отново, като личности да го надрастат /да се освободят от него/; шестата и седмата културни епохи ще бъдат такива, че тези, които ще искат да останат в тяснонационалното, ще изостанат от задачите на човечеството. За това и ни е необходим духовнонаучният мироглед, за да се измъкне човечеството от тяснонационалните преживявания, от преживяванията, които не са общочовешки.
към текста >>
По
мисле
те, какво потресаващо впечатление прави на този, който достига до това познание, външният съюз между народи, яростно сражаващи се в духовния свят.
Помислете, какво потресаващо впечатление прави на този, който достига до това познание, външният съюз между народи, яростно сражаващи се в духовния свят.
Тези неща, разбира се, не трябва да прераснат във всеобемащи твърдения, – в това число и заключителния извод, че в духовния свят всичко е противоположно на фактите от физическия свят. Трябва да бъде изследван всеки отделен случай. Но в дадения случай ние получаваме това потресаващо впечатление. Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит. Как се променя картината, когато можеш да погледнеш зад кулисите на ежедневния живот!
към текста >>
Но самопознанието съвсем не е така лесно, и това принадлежи към най-големите заблуди, в които може да се изпадне в обикновения живот, ако се
мисли
, че самопознанието, с което трябва да започне всяко истинско познание, може да бъде лесно.
Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука. Това трябва да стане възприятие: за да се проникне до тайните на света, трябва напълно да се скъса с безплодното наблюдение само на външната майя, появило се в резултат на блестящото и триумфално развитие на естествознанието. Но този блясък и триумф в бъдеще трябва да бъде разсеян от духовната наука. За истинско вживяване на духовната наука в душите на хората е необходима преди всичко добра воля за действително съединяване на душата с духовните светове. Това трябва да изхожда от самопознанието.
Но самопознанието съвсем не е така лесно, и това принадлежи към най-големите заблуди, в които може да се изпадне в обикновения живот, ако се мисли, че самопознанието, с което трябва да започне всяко истинско познание, може да бъде лесно.
към текста >>
По
мисли
х си: какво несимпатично, неприятно лице!
Даже по отношение на най-външното то не е толкова лесно. Пред мен има книга; тя случайно – както сега казваме – кармически, отново ми попадна в ръцете тези дни. Книгата е "Анализ на чувствата и усещанията" на един съвременен философ, на бивш професор по философия от Виенския университет. Авторът на книгата съобщава много интересни признания за самия себе си. Той казва: веднъж на младини, вървейки по улицата, видях отразено в огледало лицето си в профил и не се познах.
Помислих си: какво несимпатично, неприятно лице!
– Така че виждате, даже до такава степен, в познанието на своя чисто външен облик, ние не се познаваме толкова много. Този достоен човек казва съвсем открито: той среща много несимпатично, отблъскващо лице, и прави откритието, че това е собственото му лице. Толкова малко е познавал той своята външност. Виждате, че даже чисто външно не е толкова просто да познаете самия себе си и при това можете да бъдете и професор в университета, както става явно от приведения пример. Името на професора е Ернст Мах /бележка 34/.
към текста >>
По
мисли
х си: какъв типичен школски даскал.
Виждате, че даже чисто външно не е толкова просто да познаете самия себе си и при това можете да бъдете и професор в университета, както става явно от приведения пример. Името на професора е Ернст Мах /бележка 34/. Професорът прави още едно признание и е съвсем искрен. Той казва: веднъж, уморен се връщах от пътуване и влязох в омнибуса. Едновременно в омнибуса влезе и друг.
Помислих си: какъв типичен школски даскал.
И това, това бях аз самият. Той видял себе си в огледалото. Този достоен човек е знаел, как изглежда типичният учител, той е видял такъв да влиза, но не е могъл да съедини този образ със самия себе си, не е знаел, че той изглежда така. И завършва своя разказ с думите: познавах типичния облик по-добре от своя собствен.
към текста >>
Много лесно се
мисли
: Аз се познавам, аз знам какво искам!
Познанието за душата, познанието за това, какво собствено представляваме в своята душевна същност, е доста по-сложно от познанието за външния ни облик. Но без самопознанието не можем да се придвижим по пътя към инициацията. Невярната представа за самия себе си принадлежи към най-разпространените заблуди и, като правило, ние не знаем какво става в дълбините на нашата душа.
Много лесно се мисли: Аз се познавам, аз знам какво искам!
Съставят за себе си определена представа, но колко далеч са от действителността! В дълбочина, в душата това изглежда често съвсем различно, отколкото в областта, където действат представите. Ще приведа някои примери, които често се случват в живота. Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко. Причината за тези мъчения може да бъде вроденият стремеж към жестокост.
към текста >>
Тъй като човек е сложно, комплицирано същество, най-голяма заблуда е да се
мисли
, че това човешко същество в нещо е просто.
Но често тази любов беше само завеса, простираща се над догматичните раздори. Често любовта, като маска, прикрива най-жесток егоизъм. Особено, ако се наслаждават, правейки нещо добро, правейки това, което носи наслада на правещия го и фалшифицирайки го, наричат това любов; и се оправдават за това, в което никога няма да се признаят, и това остава в дълбините на подсъзнанието. Да, когато се спускаме в дълбините на човешкото същество, ние действително се гмуркаме в бездна. Истински човек може да познае себе си, само вживявайки се в тайните на духовното битие, вниквайки във великите закони на битието.
Тъй като човек е сложно, комплицирано същество, най-голяма заблуда е да се мисли, че това човешко същество в нещо е просто.
Бих казал, че всички тайни на света са обединени за създаването на човека. Но това трябва да бъде правилно разбрано.
към текста >>
Да си представим, че човек чрез обучение или по друг път добива известна степен на ясновиждане, и пред него се изправят изумителни образи, които той може да фиксира, така че околните са възхитени от с
мисле
ната връзка на този човек с духовния свят.
Повърхностното отношение към самопознанието се прекратява още щом приближим до духовните тайни на човешкото битие.
Да си представим, че човек чрез обучение или по друг път добива известна степен на ясновиждане, и пред него се изправят изумителни образи, които той може да фиксира, така че околните са възхитени от смислената връзка на този човек с духовния свят.
Тази връзка несъмнено съществува, но трябва да се разбира връзката на човека с духовния свят в целия и обем, трябва да се вижда, какво действително може да бъде тя.
към текста >>
Ние
мисли
м, че човекът е умрял, защото е паднал във водата; в действителност той е паднал във водата защото вече е бил мъртъв.
Човек върви надолу по брега на реката, пада във водата и се дави. Ние отиваме при него и го намираме удавен, а на мястото, където е паднал, виждаме камък и с пълно право решаваме, че той се е спънал в камъка, паднал е в реката и се е удавил. Ако не предприемем нищо друго, ще си останем с това убеждение. Но тук, по отношение на физическите факти, тази логика може да се окаже погрешна. Дисекцията на трупа може да открие, че това е бил удар и вследствие на удара той е паднал във водата, тоест, че причината и следствието в действителност са били обратни на това, което е било видимо външно.
Ние мислим, че човекът е умрял, защото е паднал във водата; в действителност той е паднал във водата защото вече е бил мъртъв.
Логиката на фактите тук е била лъжлива. По такъв начин, ние често попадаме на тясно с логиката на външната майя.
към текста >>
По
мисле
те за хилядите и хилядите, които навън, по огромните полета на трагичните събития на нашата епоха, преминават портата на смъртта с неизползвани сили на етерното тяло.
Така се пресичат духовните и физическите въздействия. Не са минали времената, когато би трябвало, при физически събития да вдигаме поглед към духовните светове. Тези времена не са отминали. Ние започваме да разбираме някои неща чрез нашата духовна наука. В много неща са ни нужни помагащите сили на тези, които си заминават от физическия живот с неизползвани етерни сили.
Помислете за хилядите и хилядите, които навън, по огромните полета на трагичните събития на нашата епоха, преминават портата на смъртта с неизползвани сили на етерното тяло.
Това са все духовни сили, които още дълго са можели да бъдат дейни, ако хората са останали да живеят на Земята. Физиката вече знае, че никоя сила не изчезва, не се губи. В по-висш смисъл, това е законът за запазване на енергията, но за духовния свят. Силите, които има етерното тяло, за да обезпечи живота на физическото тяло от раждането до смъртта в течение на 80-90 години не се губят, ако човек рано премине портата на смъртта. Силите са налице.
към текста >>
И
мисли
те им към света духовен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
50.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Задължава ни да съединим и укрепим нашите пълни с любов
мисли
, нашите най-вътрешни, любовно съединяващи ни движения на душите /импулси/.
Във връзка със страшните събития от наши дни, през портата на смъртта преминаха вече много души на хора, свързани с нашето движение. Както в течение на военните години вече съм казвал тук, именно преживяното с тези души потвърди, че душите, изтръгнати чрез смъртта от редиците на сражаващите се, продължават да живеят в това, което изисква от тях нашето сурово време. Те остават свързани с Духа на своя народ, те продължават войната с оръжието на Духа. Но именно това, скъпи мои приятели, ни задължава пред тях.
Задължава ни да съединим и укрепим нашите пълни с любов мисли, нашите най-вътрешни, любовно съединяващи ни движения на душите /импулси/.
Когато бурните събития останат назад, – в които, в добрия смисъл на думата са въвлечени тези души, даже ако вече са преминали през портата на смъртта – или ако изобщо настъпи подходящото време, ще имаме възможност да почетем с погребално тържество нашите скъпи починали.
към текста >>
Има дълбок смисъл в съпоставянето на
мисли
за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта. Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот.
Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/.
Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека. Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята. И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в
мисли
те, чувствата и преживяванията свързани с него.
По силата на историческите събития в наши дни хилядократно се сблъскваме със смъртта, а последния път плътно се приближи и до нашите редици. Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в живота. Починалият се разделя с живота на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери.
Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него.
Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай.
към текста >>
Умрелите остават да живеят в тези чувства, преживявания и
мисли
, които им изпращат насреща останалите да живеят.
Той се е запазил до наши дни: в деня за поменаване на всички умрели при католиците, в погребалните тържества при евангелистите, в една или друга форма, повече или по-малко индивидуално, погребалните церемонии се запазват и в наше време. Тези погребални церемонии са неволно отдаване на дан от материалистичната епоха към духовния свят. Макар материализмът така да е оглозгал човешките души, че те извършват тези обреди, собствено, безсъзнателно; но и обладаните от материализъм души ги преживяват със сърдечна топлина.
Умрелите остават да живеят в тези чувства, преживявания и мисли, които им изпращат насреща останалите да живеят.
Да помислим по-дълбоко за проблема на смъртта и ние, към които смъртта дойде толкова близо.
към текста >>
Да по
мисли
м по-дълбоко за проблема на смъртта и ние, към които смъртта дойде толкова близо.
Той се е запазил до наши дни: в деня за поменаване на всички умрели при католиците, в погребалните тържества при евангелистите, в една или друга форма, повече или по-малко индивидуално, погребалните церемонии се запазват и в наше време. Тези погребални церемонии са неволно отдаване на дан от материалистичната епоха към духовния свят. Макар материализмът така да е оглозгал човешките души, че те извършват тези обреди, собствено, безсъзнателно; но и обладаните от материализъм души ги преживяват със сърдечна топлина. Умрелите остават да живеят в тези чувства, преживявания и мисли, които им изпращат насреща останалите да живеят.
Да помислим по-дълбоко за проблема на смъртта и ние, към които смъртта дойде толкова близо.
към текста >>
На нас вече не ни помагат – както при спомени за още жив човек –
мисли
те за това, че този спомен може да бъде укрепен от нова среща.
Когато душата, преминала през портата на смъртта, е била още с нас, тя е пораждала образ; той ни се е излъчвал отвън, трябвало е само с това, което го има в нашата душа, да му вървим насреща. Когато починалият си е заминал от нас, ние сме поставени пред необходимостта понятието, представата за него, образът му да може да влезе в нашата душа, сам да влее това, което сме съхранили от този образ, в нашата външна човешка обвивка.
На нас вече не ни помагат – както при спомени за още жив човек – мислите за това, че този спомен може да бъде укрепен от нова среща.
Това е радикална промяна. От този момент чак до края на нашия живот тук на Земята ние сме ограничени от своя спомен за тази душа.
към текста >>
И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички
мисли
, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас.
И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята. Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло.
към текста >>
Но сега ти знаеш: това, което изплува, са постъпилите в тебе представи,
мисли
, всичките приети от други същества, живеещи заедно с теб в духовния свят.
Думите трябва да звучат по съвсем друг начин, когато се говори за тези неща, тъй като в духовния свят всичко е съвсем друго. И за да се изрази това образно, и в същото време повече от образно, ще кажем: когато същество от духовния свят се спуска за въплътяване в сетивния свят, то трябва да се закрепи в този свят, за да се научи постепенно да живее в него, – и детето се учи на това – да се научи да гледа чрез физическите сетивни органи извън себе си, да възприема света отвън. Когато едно същество, през портата на смъртта или по друг начин встъпва от света на сетивата в света на духа, то трябва да привикне да си казва: ти си Аз, но Аз, който не живее в света изолирано, който вътрешно през цялото време нещо преживява, – както се преживяват представите при спомен, сякаш изплуващи от дълбините на душата.
Но сега ти знаеш: това, което изплува, са постъпилите в тебе представи, мисли, всичките приети от други същества, живеещи заедно с теб в духовния свят.
Както от външния сетивен свят идват към нас впечатления от съществата от сетивния свят, така в нашия вътрешен свят постъпват представи и възприятия от съществата, живеещи в духовния свят. Но ние знаем, че тези представи и възприятия, встъпващи в нас от нашите вътрешни дълбини, са докосвания на духовните същества, намиращи се заедно с нас. Когато сме в духовния свят, тогава в нас се надига представа, представа за същество, което обичаме, същество, подтикващо ни да извършим едно или друго в духовния свят. Откъде произлиза тази представа, как става така, че тя встъпва в нас, както тук на Земята изплува споменът? Това значи: друго същество, същество от духовния свят, се е приближило към нас.
към текста >>
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат
мисли
те и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Всички те живеят в мен.
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като
мисли
и възприятия, душевно действат Ангелите.
Но това просветващо срещу нас, това, което в този свят чувства и ни въздейства, е пронизано с облагородената до човечност животинска природа. Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят.
Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите.
Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека.
към текста >>
Това са
мисли
за нещо, което вече го няма, именно затова са и спомени.
Когато човешка душа ни оставя, защото преминава портата на смъртта, тогава, в рамките на нашето съзнание, ние запазваме нейния образ в спомена. Всичко, което ни е скъпо в починалия, ние го съхраняваме в душата си. Това е различен спомен, от тези, които обикновено имаме във външния живот. Що за спомени са това?
Това са мисли за нещо, което вече го няма, именно затова са и спомени.
Това, за което си спомняме, го няма тук, то не става в миговете, когато си спомняме. Това, което е съдържание на моите представи-спомени, сега не действа. Когато си спомняме за душа, която е била свързана с нас и е преминала през портата на смъртта, ние живеем в мисли за този починал; но самият той, починалият, е тук, в непосредствена близост, той е реално същество в духовния свят. Следователно това не е само представа-спомен; макар и да се явява изображение на спомена, това съответства на реално духовно същество. Вътре в нас живее представата, а навън, в духовния свят живее мъртвият.
към текста >>
Когато си спомняме за душа, която е била свързана с нас и е преминала през портата на смъртта, ние живеем в
мисли
за този починал; но самият той, починалият, е тук, в непосредствена близост, той е реално същество в духовния свят.
Това е различен спомен, от тези, които обикновено имаме във външния живот. Що за спомени са това? Това са мисли за нещо, което вече го няма, именно затова са и спомени. Това, за което си спомняме, го няма тук, то не става в миговете, когато си спомняме. Това, което е съдържание на моите представи-спомени, сега не действа.
Когато си спомняме за душа, която е била свързана с нас и е преминала през портата на смъртта, ние живеем в мисли за този починал; но самият той, починалият, е тук, в непосредствена близост, той е реално същество в духовния свят.
Следователно това не е само представа-спомен; макар и да се явява изображение на спомена, това съответства на реално духовно същество. Вътре в нас живее представата, а навън, в духовния свят живее мъртвият. Съществото е тук, и представата за него е тук, в нас, когато с почит гледаме след починалия, когато в изпълнени с преданост мисли възстановяваме това, което е бил той за нас. В нашето будно съзнание навлиза имагинацията, образът на мъртвия. Той е тук.
към текста >>
Съществото е тук, и представата за него е тук, в нас, когато с почит гледаме след починалия, когато в изпълнени с преданост
мисли
възстановяваме това, което е бил той за нас.
Това, за което си спомняме, го няма тук, то не става в миговете, когато си спомняме. Това, което е съдържание на моите представи-спомени, сега не действа. Когато си спомняме за душа, която е била свързана с нас и е преминала през портата на смъртта, ние живеем в мисли за този починал; но самият той, починалият, е тук, в непосредствена близост, той е реално същество в духовния свят. Следователно това не е само представа-спомен; макар и да се явява изображение на спомена, това съответства на реално духовно същество. Вътре в нас живее представата, а навън, в духовния свят живее мъртвият.
Съществото е тук, и представата за него е тук, в нас, когато с почит гледаме след починалия, когато в изпълнени с преданост мисли възстановяваме това, което е бил той за нас.
В нашето будно съзнание навлиза имагинацията, образът на мъртвия. Той е тук. Какво значи това? Това значи: той е тук, в жив, действен процес, в нашето физическо и етерно тяло.
към текста >>
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите
мисли
това, което принадлежи на физическия свят.
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите мисли това, което принадлежи на физическия свят.
Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели. Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят. Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили? Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва?
към текста >>
Ако насочваме
мисли
и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят.
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите мисли това, което принадлежи на физическия свят. Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели.
Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят.
Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили? Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва? Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота.
към текста >>
Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в
мисли
те си се съединяват със своите починали?
Още по-различно, от гледна точка на непосредствения живот, можем да поставим този въпрос.
Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали?
Какво значение има, ако ние сами си определяме дни или часове в памет на нашите мъртви? Когато им четем или правим нещо друго, за да се почувстваме заедно с тях, и особено, за да оживим това, което ни е свързвало с тях? Да го кажем още по-различно: какво значи, когато в будно състояние възстановяваме това, което ни е свързвало с мъртвия? И в такава форма може да се изправи този въпрос в съзнанието на духовния изследовател.
към текста >>
Както ви е скъпа снимката, така на починалия са скъпи вашите
мисли
за него в дневното будно съзнание.
Може да се даде такъв пример: ако задълго сме се разделили със скъпа приятелка или приятел, си ги спомняме с любов, но не можем да ги видим, и ето, че те ни изпращат своя снимка, тя ни е скъпа, вашето сърце отвръща с топлина, тя ви е нужна.
Както ви е скъпа снимката, така на починалия са скъпи вашите мисли за него в дневното будно съзнание.
Те гледат надолу към Земята, която иначе би била за тях само струящ духовен процес, но който сега те чувстват пронизан от нещо, което не би могло да го има, и което все пак го има – тези думи могат да бъдат приети и в пряк, и в преносен смисъл – те чувстват струящия духовен процес пронизан от това, което се излъчва към тях от душите, останали тук на Земята – сякаш като снимка на любимия човек. Затова може да се каже: когато на Задушница или в деня за поменаване на покойниците се отива на гробището и там се събират много хора, чиито души са пълни с образите на скъпите им починали, ако се погледне нагоре към душите на тези, за които си спомнят, за тях това е като прекрасен храм, като произведение на изкуството, това, което струи насреща им от Земята, озарява света на починалите като изпълнен с тайнства, светещ храм, или като образ, като спомен за скъп и любим човек. Безжизнен и пуст би бил за умрелите светът, към който е прикован техният поглед, ако душите живеещи тук на Земята не носеха срещу тях това, което го няма, и което все пак трябва да го има: изпълнените с любов мисли, свързващи живеещите на Земята с умрелите.
към текста >>
Безжизнен и пуст би бил за умрелите светът, към който е прикован техният поглед, ако душите живеещи тук на Земята не носеха срещу тях това, което го няма, и което все пак трябва да го има: изпълнените с любов
мисли
, свързващи живеещите на Земята с умрелите.
Може да се даде такъв пример: ако задълго сме се разделили със скъпа приятелка или приятел, си ги спомняме с любов, но не можем да ги видим, и ето, че те ни изпращат своя снимка, тя ни е скъпа, вашето сърце отвръща с топлина, тя ви е нужна. Както ви е скъпа снимката, така на починалия са скъпи вашите мисли за него в дневното будно съзнание. Те гледат надолу към Земята, която иначе би била за тях само струящ духовен процес, но който сега те чувстват пронизан от нещо, което не би могло да го има, и което все пак го има – тези думи могат да бъдат приети и в пряк, и в преносен смисъл – те чувстват струящия духовен процес пронизан от това, което се излъчва към тях от душите, останали тук на Земята – сякаш като снимка на любимия човек. Затова може да се каже: когато на Задушница или в деня за поменаване на покойниците се отива на гробището и там се събират много хора, чиито души са пълни с образите на скъпите им починали, ако се погледне нагоре към душите на тези, за които си спомнят, за тях това е като прекрасен храм, като произведение на изкуството, това, което струи насреща им от Земята, озарява света на починалите като изпълнен с тайнства, светещ храм, или като образ, като спомен за скъп и любим човек.
Безжизнен и пуст би бил за умрелите светът, към който е прикован техният поглед, ако душите живеещи тук на Земята не носеха срещу тях това, което го няма, и което все пак трябва да го има: изпълнените с любов мисли, свързващи живеещите на Земята с умрелите.
към текста >>
Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите
мисли
, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни
мисли
, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
Тук се проявява дълбоко впечатляващата разлика между земния живот и живота в духа. За да извисим за живеещите на Земята земния живот, трябва да присъединим към него в живи образи и цветове това, което не му достига. Земята, лишената от художественото, от образното Земя, е само сбор от природни процеси. Колко безжизнено празна би била тя! Да се издигнем сега до починалите.
Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите. И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота. Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите. За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях.
към текста >>
И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите
мисли
за умрелите.
За да извисим за живеещите на Земята земния живот, трябва да присъединим към него в живи образи и цветове това, което не му достига. Земята, лишената от художественото, от образното Земя, е само сбор от природни процеси. Колко безжизнено празна би била тя! Да се издигнем сега до починалите. Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите.
И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота. Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите. За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях. Силата на нашето възприятия за тези, които са си заминали от нас в духовния свят, обхваща живота на нашата душа и го задълбочава.
към текста >>
Прекарайте тези
мисли
в своята душа, скъпи мои приятели, и в това медитативно задълбочаване ще ви се разкрие разбирането за взаимозависимостта между духовния свят и света на сетивата и проникването в особената област от духовния свят, в която живеят умрелите, и сетивния свят, в който живеят земните хора.
Прекарайте тези мисли в своята душа, скъпи мои приятели, и в това медитативно задълбочаване ще ви се разкрие разбирането за взаимозависимостта между духовния свят и света на сетивата и проникването в особената област от духовния свят, в която живеят умрелите, и сетивния свят, в който живеят земните хора.
В следващите разглеждания ние ще проникнем в други области на духовния свят.
към текста >>
51.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Преживяванията, които преди всичко има мъртвият, – както се казва, съгласно изследванията на духовния изследовател – това чувство, че него го напускат оставащите живи и неговото собствено физическо тяло, тяло, което му е служило от раждането до смъртта като инструмент за неговите възприятия,
мисли
и чувства и средство за неговите дейности.
В оставащите тук във физическия живот възниква чувството, че това, което е било заключено в тази физическа обвивка, я напуска и заминава в друг свят.
Преживяванията, които преди всичко има мъртвият, – както се казва, съгласно изследванията на духовния изследовател – това чувство, че него го напускат оставащите живи и неговото собствено физическо тяло, тяло, което му е служило от раждането до смъртта като инструмент за неговите възприятия, мисли и чувства и средство за неговите дейности.
Тези, които е обичал, с които е бил свързан, го напускат. Това е първото му възприятие. Това преживяване е свързано, преди всичко, с това, което нееднократно сме описвали: в известен смисъл се оттегля самата Земя и отнема на преминаващия портата на смъртта физическата му обвивка. Това е съвсем така, ако мъртвият би почувствал, че остава встрани от движението, което тук на Земята, собствено, не е забелязвал, той остава встрани от движението на самата Земя; Земята си заминава от него, а с нея и всичко, което го е обкръжавало там. Той се включва сега към съвсем друг свят, но това е свят, в който той сега нещо възприема, и това, което преди е било съвсем скрито за него, го възприема, и това, което му е било дадено като телесна обвивка, е свързано със Земята и с движението.
към текста >>
Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че
мисли
те, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество.
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега пасивно се е отдавал.
Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество.
Преживява се осъзнаването, че това, с което досега сме били по-външно свързани, сега обхваща най-вътрешното. Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и мисленето. И докато се живее в тези представи, постепенно се встъпва в по-нататъшното. Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота. По-общо тези факти вече съм ги описвал.
към текста >>
Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и
мисле
не
то.
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега пасивно се е отдавал. Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество. Преживява се осъзнаването, че това, с което досега сме били по-външно свързани, сега обхваща най-вътрешното.
Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и мисленето.
И докато се живее в тези представи, постепенно се встъпва в по-нататъшното. Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота. По-общо тези факти вече съм ги описвал. Но трябва все по-детайлно да ги разглеждаме, за да проникнем по-дълбоко в тайните на света.
към текста >>
Никога не бива – особено ви акцентирам на това – да се отдавате на съвсем не безопасните раз
мисли
, какво е по-добре за човека: да умре до 35 години или след това, и да преживее това, което още ще опишем.
Никога не бива – особено ви акцентирам на това – да се отдавате на съвсем не безопасните размисли, какво е по-добре за човека: да умре до 35 години или след това, и да преживее това, което още ще опишем.
Такива мисли не трябва да се допускат, не трябва да се подхранват, а трябва да се разбере: кога човек ще премине портата на смъртта, в най-строг смисъл, във всички случаи без изключение, трябва да бъде предадено на действието на Кармата.
към текста >>
Такива
мисли
не трябва да се допускат, не трябва да се подхранват, а трябва да се разбере: кога човек ще премине портата на смъртта, в най-строг смисъл, във всички случаи без изключение, трябва да бъде предадено на действието на Кармата.
Никога не бива – особено ви акцентирам на това – да се отдавате на съвсем не безопасните размисли, какво е по-добре за човека: да умре до 35 години или след това, и да преживее това, което още ще опишем.
Такива мисли не трябва да се допускат, не трябва да се подхранват, а трябва да се разбере: кога човек ще премине портата на смъртта, в най-строг смисъл, във всички случаи без изключение, трябва да бъде предадено на действието на Кармата.
към текста >>
Прави ми впечатление глупавата представа да се
мисли
, че пътя от Земята до Слънцето върви през непрекъсната светлина.
Естествено, всичко това, което сте преживели с другите хора е в картината на живота; това се преглежда така, сякаш хората се потапят в тебе. Ден след ден оживява картината на живота и се живее в самия себе си. Тогава имаме впечатлението – и Земята те напуска, но оставаме все още в земната сфера, в сферата принадлежаща на Земята. Отделянето на етерното тяло се преживява така: сега си излязъл не само от Земята и нейните субстанции, но и от това, което е непосредственото обкръжение на Земята, от светлината; излязъл си и от това, което на Земята, като плътна субстанционалност, прави музиката на сферите. Ти – това е може би, последното впечатление, имащо голямо значение и оставащо продължително, – ти си излязъл от навика да имаш себе си и своето обкръжение осветени от външна светлина.
Прави ми впечатление глупавата представа да се мисли, че пътя от Земята до Слънцето върви през непрекъсната светлина.
Тази фантастична представа е свойствена на нашата материалистична физика. Да се вярва, че Слънцето, както това го описва съвременната физика, изпраща светлината си през мировото пространство, че светлината върви през мировото пространство и достига Земята, е най-нелепото суеверие. След смъртта, чрез осъзнаването си като свободни от етерно тяло, се прави откритието, че само в сферата на Земята имаме това, което имаме тук, във физическия живот, като слънчева светлина. Сега се осъзнава, че тази светлина вече не ти пречи. Сега имаме вътрешно пораждане на светлина, която се разпростира в първата огласяйки я.
към текста >>
Наистина, както в земния живот от детството стъпка след стъпка се вживяваме в природното, както се учим да възприемаме и разбираме природата, така след смъртта се вживяваме в действията на своите постъпки, на своите
мисли
и думи, накратко – в света на въздействията; вливаме се в света на въздействията.
В известна степен значението на живота между смъртта и новото раждане е в това, че в света на душите стъпка по стъпка се преживява въздействието от постъпките в земния живот, постепенно потапяйки се в разбирането на тяхното значение за света.
Наистина, както в земния живот от детството стъпка след стъпка се вживяваме в природното, както се учим да възприемаме и разбираме природата, така след смъртта се вживяваме в действията на своите постъпки, на своите мисли и думи, накратко – в света на въздействията; вливаме се в света на въздействията.
към текста >>
И сега в морална светлина отново се преживяват постъпките, тоест въздействието от постъпките,
мисли
те и желанията.
И сега в морална светлина отново се преживяват постъпките, тоест въздействието от постъпките, мислите и желанията.
В това се потапяме, в това се вживяваме, така, че, например, ако сте оскърбили някого, сега преживявате това, което е преживял оскърбеният от вас човек! – това сега е вашето истинско преживяване, – преживяното тогава на Земята от обидения от вас човек. През такова преживяване се преминава, и докато трае то, в човека като вътрешна природна необходимост се потапя сила, която може да се изрази с такива думи: ти трябва да изравниш това, ти трябва да поправиш това. Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате действие под непосредствено въздействие. След смъртта преживявате това, което е предизвикано от вашите постъпки, и в отговор във вас се ражда стремеж да го поправите, например, да поправите това, което е изстрадал друг поради вас.
към текста >>
Това е извънредно важна истина на духовната наука, и чрез нея можем още един път да ос
мисли
м факта, че духовното изследване не е такова, каквото обикновено си го представят.
И това е останало като смътен спомен /реминисценция/. Вие преживявате това тогава в Аза и в астралното тяло. Всичко, което сте преживели в дневно съзнание, отново го преживявате в нощно съзнание. И това, как сте го преживели в нощното съзнание, ви подготвя за това, което ви е необходимо в света на душите. Вие преживявате в обратен ред вашите нощи.
Това е извънредно важна истина на духовната наука, и чрез нея можем още един път да осмислим факта, че духовното изследване не е такова, каквото обикновено си го представят.
Мнозина мислят, че ако веднъж е встъпил в духовния свят, той вече се простира целия пред духовния изследовател и всичко вече му е ясно. Да се мисли така е толкова наивно, както да мислиш, че като се преброди определен район от Земята, знаеш всичко за нея. Един район от Земята може да се познава много добре, но за другите да си нямаш понятие. Така и изследователят на духа, за да познава един участък от духовния свят, няма необходимост да го познава целия. Това е бавен път на познание.
към текста >>
Да се
мисли
така е толкова наивно, както да
мисли
ш, че като се преброди определен район от Земята, знаеш всичко за нея.
Всичко, което сте преживели в дневно съзнание, отново го преживявате в нощно съзнание. И това, как сте го преживели в нощното съзнание, ви подготвя за това, което ви е необходимо в света на душите. Вие преживявате в обратен ред вашите нощи. Това е извънредно важна истина на духовната наука, и чрез нея можем още един път да осмислим факта, че духовното изследване не е такова, каквото обикновено си го представят. Мнозина мислят, че ако веднъж е встъпил в духовния свят, той вече се простира целия пред духовния изследовател и всичко вече му е ясно.
Да се мисли така е толкова наивно, както да мислиш, че като се преброди определен район от Земята, знаеш всичко за нея.
Един район от Земята може да се познава много добре, но за другите да си нямаш понятие. Така и изследователят на духа, за да познава един участък от духовния свят, няма необходимост да го познава целия. Това е бавен път на познание. Затова е толкова трудно да се говори за фактите от духовния свят – постоянно се натъкваш на тази представа. Когато изнасяш духовнонаучни лекции и отговаряш след това на въпроси, в задаваните въпроси от теб се очаква ясен отговор на най-различни факти.
към текста >>
И
мисли
те им към света духовен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
52.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ще започна съвсем умозрително, ще ви предложа
мисли
и представи, сякаш съвсем из
мисле
ни, или, във всеки случай, така изглеждащи.
Да погледнем на нашата Земя, като на арена на действие на сили, дълбоко засягащи нашите сетива.
Ще започна съвсем умозрително, ще ви предложа мисли и представи, сякаш съвсем измислени, или, във всеки случай, така изглеждащи.
Да си представим цялата Земя с нейното обкръжение, с всичките и сили, сякаш концентрирана, свита в малко копие на Земята. Значи предполагаемо имаме сякаш малка Земя, малко, дребничко тяло, което в малкото съдържа в себе си всички съотношения на силите, които в голям мащаб се разпределят по цялото тяло на Земята. Да си представим: по какви пътища това малко тяло е свързано с цялата Земя.
към текста >>
Когато се отдаваме на такива настроения, тогава с правилни
мисли
се стига до това, което в наше време все повече трябва да се възвестява от източниците на духовната наука, като стъпка напред от нашето време към бъдещето.
Когато се отдаваме на такива настроения, тогава с правилни мисли се стига до това, което в наше време все повече трябва да се възвестява от източниците на духовната наука, като стъпка напред от нашето време към бъдещето.
И когато такъв начин на мислене е усвоен от душата, в нея той се превръща в действена сила. Това не е абстракция. Той обхваща душата, изпълва я с топлина и светлина. И даровете на духовната наука стават плодотворни именно благодарение на това, че самата ни душа се променя, преживявайки и чувствайки това, което е дадено от духовното изследване. Когато донесем в своята душа такава настройка, тогава ни се разкриват загадките на живота, покрай които иначе преминаваме, без да ги забелязваме.
към текста >>
И когато такъв начин на
мисле
не
е усвоен от душата, в нея той се превръща в действена сила.
Когато се отдаваме на такива настроения, тогава с правилни мисли се стига до това, което в наше време все повече трябва да се възвестява от източниците на духовната наука, като стъпка напред от нашето време към бъдещето.
И когато такъв начин на мислене е усвоен от душата, в нея той се превръща в действена сила.
Това не е абстракция. Той обхваща душата, изпълва я с топлина и светлина. И даровете на духовната наука стават плодотворни именно благодарение на това, че самата ни душа се променя, преживявайки и чувствайки това, което е дадено от духовното изследване. Когато донесем в своята душа такава настройка, тогава ни се разкриват загадките на живота, покрай които иначе преминаваме, без да ги забелязваме.
към текста >>
Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени
мисли
, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената.
Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия. Обично човек сам използва /разходва/ докрай своя организъм. Това е двоен въпрос-загадка. Самата смърт за непосредственото възприятия е загадка, която се разкрива само от духовната наука; двойна загадка е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум.
Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената.
И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно. Това като гатанка се изправя пред душата на човека. Работата е в това, как се изправя този въпрос и какви условия способстват за разрешаването му. Ако човек е започнал с празничен обяд, починал си е, а след това се е заел със своята духовна работа, той няма да стигне до разрешаване на тази дълбока загадка, той не ще намери това душевно настроение, което е необходимо за проникването в такава тайна. Но ако пристъпва към този въпрос изпълвайки душата си с благоговейна откритост към Космоса, тогава могат да му се открият отговорите на тези въпроси-загадки.
към текста >>
И тогава пред душата се разгръщат всевъзможни
мисли
, които искам сега да прекарам пред вашите души.
Тези възприятия не могат да се произведат от всяко душевно състояние, а само от правилното. За да можете ясно да си представите това, избрах този начин на изложение, по който вървим днес, когато едновременно с изложеното ви показвам, по какъв път преминава душата на духовния изследовател. Пред неговата душа, когато той така я подготви, стои въпросът за ранната насилствена смърт. Тогава в душата изплува нещо съвсем особено. Ако обикновено мисъл след мисъл следват безпорядъчно, сега, когато в душата живее загадката на смъртта, в закономерна последователност редом с този въпрос в душата се изправя като свързан с него друг въпрос: как, собствено, хората възприемат живота, какво разбират под това понятие?
И тогава пред душата се разгръщат всевъзможни мисли, които искам сега да прекарам пред вашите души.
към текста >>
Действителното трябва да бъде грубо осезаемо, трябва да говори не само на
мисли
те /да се възприема не само с
мисли
те/.
За съвременния човек това, което се признава за действително, не може да бъде само мисъл. Съвременният човек не счита за действителност мисълта.
Действителното трябва да бъде грубо осезаемо, трябва да говори не само на мислите /да се възприема не само с мислите/.
От такава настройка на душата хората смятат за действително само това, което въздейства грубо, това, което принуждава да го признаеш за действително.
към текста >>
Ако в духовния свят се
мисли
така тривиално, както
мисли
м тук на Земята, то за нашата действителност трябва да се каже: Какво да правим с това?
Тази представа за битието, която се е установила тук във физическия живот, се превръща в препятствие, когато се издигаме от земния свят, в който се намираме, в духовния свят, в който човек встъпва, когато преминава портата на смъртта. Именно това, което тук не смятаме за действително, е действителността в духовния свят. Това, което тук наричаме действителност, там се отхвърля като нещо плашещо, като нещо непринадлежащо към духовния свят. Това е факт от извънредна важност.
Ако в духовния свят се мисли така тривиално, както мислим тук на Земята, то за нашата действителност трябва да се каже: Какво да правим с това?
Та то не съществува! – В духовния свят трябва да имам възможност за творческа обща дейност с всичко, което се изправя срещу мен като имагинация – в духовния свят това се отнася към нисшата степен на познание – тоест трябва със собствената си дейност да приведа възприемането към съзерцание. Докато съвременният човек признава за действително само това, спрямо което той не е приложил усилия, в духовния свят това, към което ти не си приложил творческа дейност, не е действителност. В духовния свят винаги трябва да се приложи дейност, съвместна работа, за да възникне това, което в духовния свят е действителност, навсякъде е нужна съвместна работа.
към текста >>
По
мисле
те: човек отива в духовния свят, без да е използвал това, което би могъл да използва.
Това, за което говоря, е действително само, ако физическото тяло е изтръгнато отвън, от външна сила. Както вече казах, в етерното тяло остават сили, които са можели да действат още години, може би десетилетия. Този, от когото насилствено е отнето физическото му тяло, предава силите на етерното тяло на Вселената. Така преминава неговото развъплътяване. Във физическия свят от него остава нещо, което той самият би могъл да използва, ако не беше насилствено умъртвен.
Помислете: човек отива в духовния свят, без да е използвал това, което би могъл да използва.
към текста >>
Има хора,
мисле
щи се за по-умни от боговете, и затова поставящи въпроса: не биха ли могли боговете да създадат в духовния свят нещо, съответстващо на идеализма, без да вкарват Земята в трагедията на такива епохи.
Да се задълбочим в изпълнените с мъдрост взаимовръзки в света и да се запитаме: как се съчетават страхът и ужасът, страданието и болката с това, което е необходимо да намерят в духовния свят тези, които преминават портата на смъртта? – виждаме, как страданието, болката, кръвта и жертвената смърт, проявяващи се тук на Земята с едната си страна, в духовния свят се проявяват от другата си страна.
Има хора, мислещи се за по-умни от боговете, и затова поставящи въпроса: не биха ли могли боговете да създадат в духовния свят нещо, съответстващо на идеализма, без да вкарват Земята в трагедията на такива епохи.
Такъв въпрос поставят само тези, които се мислят за по-умни от боговете. Хора, правилно задълбочаващи се в разбирането на епохата, се стремят да разберат света, те са убедени, че той трябва да бъде такъв, какъвто е, и че всички умувания на хората биха довели само до по-лошо.
към текста >>
Затова този, който така преминава през портата на смъртта, в живота между смъртта и новото раждане във всички събития, разиграващи се между човешките души, вплита това, което после ражда на Земята духовното, така че вследствие от това Земята се състои не само от собствено земното, но нашите
мисли
и чувства стават част от нея.
Както тук на Земята идеалите ни свързват с небесата, така небесните идеали свързват тези умрели със Земята.
Затова този, който така преминава през портата на смъртта, в живота между смъртта и новото раждане във всички събития, разиграващи се между човешките души, вплита това, което после ражда на Земята духовното, така че вследствие от това Земята се състои не само от собствено земното, но нашите мисли и чувства стават част от нея.
към текста >>
Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното
мисле
не
и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове.
Трудно е да се описват тези неща. Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот. Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената. И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената. Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята.
Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове.
Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем. Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
към текста >>
И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива
мисли
са ни много далечни.
Действително да пробудиш в себе си човешкото самосъзнание – това значи да го направиш дейно в себе си.
И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни.
В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото! – Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание. Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път. И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието.
към текста >>
В нас ще живеят други
мисли
: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото!
Действително да пробудиш в себе си човешкото самосъзнание – това значи да го направиш дейно в себе си. И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни.
В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото!
– Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание. Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път. И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието. Учим се да разбираме, какво важно значение в живота на човека има постигането на загадките и тайните, пулсиращи в битието.
към текста >>
За
мисле
те се: престъпник се става защото част от мозъка, която трябва да бъде покрита, остава непокрита.
Има хора, в чието мнение трябва да се вслушваме, тъй като те говорят вярно от гледна точка на съвременността. Те казват: преди не знаехме, защо човек става престъпник. Днес знаем това. Когато се отвори череп на престъпник, изпъква определена особеност: тилният дял на главния мозък не покрива изцяло малкия мозък, както това е при нормалните хора, а само част от него. Това е било голямо, значително откритие на Мориц Бенедикт /бележка 42/, знаменития криминалист-антрополог, показало, че причина за престъпността са определени физиологични аномалии.
Замислете се: престъпник се става защото част от мозъка, която трябва да бъде покрита, остава непокрита.
Против тази истина няма какво да се възрази. Тя е очевидна и би било глупаво да се отрича, тъй като това е именно истина. Помислете си: ако сте материалист, какви изводи ще си направите? – Да, раждат се хора с недостатъчен дял на главния мозък; те са предопределени да станат престъпници. Помислете – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света!
към текста >>
По
мисле
те си: ако сте материалист, какви изводи ще си направите?
Когато се отвори череп на престъпник, изпъква определена особеност: тилният дял на главния мозък не покрива изцяло малкия мозък, както това е при нормалните хора, а само част от него. Това е било голямо, значително откритие на Мориц Бенедикт /бележка 42/, знаменития криминалист-антрополог, показало, че причина за престъпността са определени физиологични аномалии. Замислете се: престъпник се става защото част от мозъка, която трябва да бъде покрита, остава непокрита. Против тази истина няма какво да се възрази. Тя е очевидна и би било глупаво да се отрича, тъй като това е именно истина.
Помислете си: ако сте материалист, какви изводи ще си направите?
– Да, раждат се хора с недостатъчен дял на главния мозък; те са предопределени да станат престъпници. Помислете – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света! Ако нищо друго не знаем, освен този факт, какво влияние оказва това на светоусещането на човека, ако той е принуден да си каже: човек става престъпник, тъй като това е заложено в него природно, за него това е неизбежно. Но ако знаем, че човек има етерно тяло, ние намираме друг подход към това. Знаем, че етерното тяло обхваща всички части на физическото тяло, и че при човек, имащ във физическото тяло скъсен тилен дял на главния мозък, могат напълно да бъдат развити всички части на етерното му тяло.
към текста >>
По
мисле
те – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света!
Замислете се: престъпник се става защото част от мозъка, която трябва да бъде покрита, остава непокрита. Против тази истина няма какво да се възрази. Тя е очевидна и би било глупаво да се отрича, тъй като това е именно истина. Помислете си: ако сте материалист, какви изводи ще си направите? – Да, раждат се хора с недостатъчен дял на главния мозък; те са предопределени да станат престъпници.
Помислете – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света!
Ако нищо друго не знаем, освен този факт, какво влияние оказва това на светоусещането на човека, ако той е принуден да си каже: човек става престъпник, тъй като това е заложено в него природно, за него това е неизбежно. Но ако знаем, че човек има етерно тяло, ние намираме друг подход към това. Знаем, че етерното тяло обхваща всички части на физическото тяло, и че при човек, имащ във физическото тяло скъсен тилен дял на главния мозък, могат напълно да бъдат развити всички части на етерното му тяло. Както и да стои работата с физическото му тяло, неговото етерно тяло може да внесе поправки. Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък.
към текста >>
Ако вникнете в тези
мисли
, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е реалност, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за въздействието на духовното.
Ако вникнете в тези мисли, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е реалност, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за въздействието на духовното.
Но може да стане и така, както си го представят материалистите, ако развитието би тръгнало по набелязания от тях път, ако материалистите успеят да изкоренят духовната наука. Ако фантазиите на материалистите се осъществят, хората на Юпитер биха били само продукт на техните материални организми. Какво си представят материалистите? Техният мироглед днес не отговаря на действителността, но някога той би могъл да стане отговарящ на действителността. Тези материалисти са пророци, но фалшиви пророци!
към текста >>
Когато това се разбере, ще им се каже: вие вървите през света и не виждате действителността, мечтаете за битие, до което може да се стигне само в резултат на велико безразсъдство, лъжепророци, вие живеете с из
мисле
ните от главния ви мозък призраци.
Какво си представят материалистите? Техният мироглед днес не отговаря на действителността, но някога той би могъл да стане отговарящ на действителността. Тези материалисти са пророци, но фалшиви пророци! Те мечтаят за свят, който би могъл да се осъществи, ако развитието би тръгнало по набелязания от тях път. Материалистите са фантазьори, но трябва да се работи, за да не се позволи фантазиите им да станат реалност.
Когато това се разбере, ще им се каже: вие вървите през света и не виждате действителността, мечтаете за битие, до което може да се стигне само в резултат на велико безразсъдство, лъжепророци, вие живеете с измислените от главния ви мозък призраци.
Тези думи правилно характеризират материализма. Трябва да се стигне до съждения, противоположни на измислиците на материалистите. Тогава духовната наука ще бъде действително приета. В известен смисъл, вече изхождайки от тази гледна точка, духовната наука ще преобразува света.
към текста >>
Трябва да се стигне до съждения, противоположни на из
мисли
ците на материалистите.
Тези материалисти са пророци, но фалшиви пророци! Те мечтаят за свят, който би могъл да се осъществи, ако развитието би тръгнало по набелязания от тях път. Материалистите са фантазьори, но трябва да се работи, за да не се позволи фантазиите им да станат реалност. Когато това се разбере, ще им се каже: вие вървите през света и не виждате действителността, мечтаете за битие, до което може да се стигне само в резултат на велико безразсъдство, лъжепророци, вие живеете с измислените от главния ви мозък призраци. Тези думи правилно характеризират материализма.
Трябва да се стигне до съждения, противоположни на измислиците на материалистите.
Тогава духовната наука ще бъде действително приета. В известен смисъл, вече изхождайки от тази гледна точка, духовната наука ще преобразува света.
към текста >>
Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на
мисле
не
.
Общността на нашите клонове сега е отслабена. Това е неизбежно. Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване. Това особено бих искал да вложа във вашите души и във вашите сърца.
Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на мислене.
Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните времена. Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме живота. В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно. Във всеки миг ние стоим пред безкрайността, и всеки миг трябва да се предпазваме да не изпаднем в удобната едностранчивост.
към текста >>
И
мисли
те им към света духовен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
53.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Свойствената на някои,
мисле
щи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение.
Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света.
Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение.
Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие. Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството.
към текста >>
Той се стреми към своего рода произволно, неос
мисле
но съществуване на своя Аз.
Руският човек не обича да бъде скован в социалния живот от точно очертани закони.
Той се стреми към своего рода произволно, неосмислено съществуване на своя Аз.
Руският човек, във всеки случай, на практика не може да се вмести в това, което разумът създава като мрежа от постановки, и че след това всеки се придържа в социалния живот към такива разумни форми, макар понякога теоретично да се съгласява с тях. Той е по-склонен към това, което в дадения момент иска неговият Аз.
към текста >>
И не трябва да се
мисли
, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази война, и че ще оплакваме английската същност защото тя е различна от нашата същност.
Възможно е, никога досега да не е имало по-голяма противоположност между средноевропейската и англосаксонска същност, макар днес и да не забелязват това тези, които не иска да мислят, не искат да наблюдават. Става дума не за отделни личности, които могат да се издигнат над характерните черти на своя народ, става дума за народностите. Разбира се, когато се характеризират такива противоположности, не става дума за отделния англичанин, който може да се издигне високо над общата характеристика на своя народ.
И не трябва да се мисли, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази война, и че ще оплакваме английската същност защото тя е различна от нашата същност.
Работата е в точната характеристика на тази противоположност. Много би било нужно, ако се опитвах напълно да обхвана всичко необходимо за разбирането на тази противоположност. Но можем да разберем главното, изхождайки от следната гледна точка. Да си представим от една страна средноевропейската същност, в центъра на която стои германският народ, в съотношение с руския народ, а от друга страна британската и френска същност в техните взаимоотношения с руския Изток.
към текста >>
Мисли
те на тези, които ръководят окултните ложи в англосаксонския народ, се развиват в две направления.
С това се обяснява всичко, което виждаме в Западна Европа, особено в англосаксонския народ. Но инстинктивно и англосаксонският народ чувства, че истинското плододаване идва от Средна Европа, и основно от германския елемент. И тези, които ръководят така наречените окултни движения на Западна Европа, и особено англосаксонския народ, знаят, в какво се състои работата.
Мислите на тези, които ръководят окултните ложи в англосаксонския народ, се развиват в две направления.
Първото – римокатолическият период е завършен, той в основни линии е принадлежал на четвъртия следатлантски период. Това, което е било в романската култура, се заменя от англосаксонската същност. И всеки окултист от такъв род, тоест окултист, затворен в тяснонационалните интереси на своя народ, а такива, с малки изключения, са всички окултисти от англосаксонския народ, знае, тоест смята, че знае, че "англосаксонската раса", както те самите се наричат, идва да смени римския народ. Така учат там във всички окултни школи. Това е твърдата догма.
към текста >>
Вместо това, което трябва да дойде, и което е необходимо, като съединяване на средноевропейското с руското, съзнателно, преднамерено беше за
мисле
но използването на руска душа – в лицето на Е.П.
Блаватска беше, бих казал, в известно отношение медиум и в окултно-душевното можеше да израсне само в руския народ. Това, което изобщо е свойствено на руския народ, при Е.П. Блаватска беше особено силно по отношение на окултното. И затова стана така, че тя беше завладяна първо от френския, а след това от британския окултизъм от определен вид, който си постави за цел да влее в нейната душа англосаксонска същност. Смятаха чрез руската душа да дадат на света англосаксонското.
Вместо това, което трябва да дойде, и което е необходимо, като съединяване на средноевропейското с руското, съзнателно, преднамерено беше замислено използването на руска душа – в лицето на Е.П.
Блаватска, като представителка на руския народ – за интересите на стремящия се към могъщество англосаксонски окултизъм. В известна степен не бяха безпристрастни към това и тези, които се стремят да държат в свои ръце нишките на управление на живота навън, на физически план. Около бедната Е.П. Блаватска се разигра нещо трагично, което днес не мога да спомена. Много неща се разиграха именно благодарение на нейната далеч отиваща и дълбоко обхващаща медиуматичност, която откриваше възможност да се влее в нейната душа произволно окултно съдържание.
към текста >>
О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някой може и да му бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми – толкова ясно помня, как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия, и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво
мисли
тя за развитието на окултизма в XIX век?
О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някой може и да му бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми – толкова ясно помня, как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия, и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво мисли тя за развитието на окултизма в XIX век?
И тогава в Хамбург тя отговори: На границата между ХVIII и XIX век в Германия се появи окултно движение, но немците затънаха в чиста абстракция и стана ясно, че главният подем на духовния живот е предопределен за британския народ. Естествено, тя каза това на английски, но на английски това звучеше още по-отчетливо /бележка 50/. Настъпи време, когато за всеки, който сериозно приемаше духовната наука, и който не можеше да се подчини на вървящото чрез Блаватска англосаксонско влияние, стана ясно, че е необходимо да се действа. И тогава беше приложено това, което по-късно в окултните кръгове беше наречено "окултния плен" на Блаватска. Нищо друго не можеше да се направи.
към текста >>
Защо стои в хрониката на ежегодника /бележка 53/, който издава тази личност, използвана от известни окултни кръгове за различни благовидни цели /както беше казано, ако тези неща се обсъждат открито, аз трябва да изкажа отношението си към тях/, защо в хрониката на ежегодника от 1913 година, която беше издадена от тази личност и която се появи още през 1912 година, стои: "Този, който
мисли
да управлява Австрия, не ще царува, ще царува млад, непредназначен за царуване"?
Трябва да поставя и още един въпрос.
Защо стои в хрониката на ежегодника /бележка 53/, който издава тази личност, използвана от известни окултни кръгове за различни благовидни цели /както беше казано, ако тези неща се обсъждат открито, аз трябва да изкажа отношението си към тях/, защо в хрониката на ежегодника от 1913 година, която беше издадена от тази личност и която се появи още през 1912 година, стои: "Този, който мисли да управлява Австрия, не ще царува, ще царува млад, непредназначен за царуване"?
– защо това стои през 1913 година в хрониката на медиум, свързан с определени окултни кръгове? Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"? Защо това стои в хрониките? И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит? Този вестник съответства, примерно, на това, което представлява "Берлин по пладне", това е уважаван вестник.
към текста >>
Защо в алманаха на едната страница стои това, което току що цитирах: "Този който
мисли
да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание, ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит?
– защо това стои през 1913 година в хрониката на медиум, свързан с определени окултни кръгове? Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"? Защо това стои в хрониките? И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит? Този вестник съответства, примерно, на това, което представлява "Берлин по пладне", това е уважаван вестник.
Защо в алманаха на едната страница стои това, което току що цитирах: "Този който мисли да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание, ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит?
Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация, първият, когото ще убият, ще бъде Жорес? /бележка 55/. Смятате ли, скъпи мои приятели, това за предвиждане? Аз не съм към тези, които смятат така. Всичко това са далеч отиващите симптоми, отвратителната подплата на злоупотребата с шарлатанския, но завладяващ хората окултизъм.
към текста >>
По
мисле
те само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия!
За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно.
Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия!
Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
към текста >>
Това е много често явление, доста по-често, отколкото се
мисли
!
Но има и още нещо: все повече и повече в една или друга душа се влива това, което излиза от нашата духовна наука. Който може да схване това, усеща, как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива истинното. Но тук възниква своеобразно явление. Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното формиране на човечеството. Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите.
Това е много често явление, доста по-често, отколкото се мисли!
Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен стремеж към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни, ще намерят пътя към нас. Всичко това е много сериозно, скъпи мои приятели, невероятно сериозно.
към текста >>
И
мисли
те им към света духовен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
54.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но, за да възникнат
мисли
те в
мисле
не
то, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат
мисли
те тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо въздействието на физическото тяло.
Да насочим нашето внимание към това, което наричаме човешко етерно тяло. Още завчера в откритата лекция /бележка 59/ обърнах внимание на слушателите на това, че не трябва да си представяме етерното тяло като някакво фино ниво на физическото – това би била материалистична представа – а трябва да си го представяме такова, каквото то се явява на вътрешното преживяване. И тогава стигаме до там, че това, което в живота на физически план, в тесния смисъл на думата, наричаме представи, се корени в етерното тяло.
Но, за да възникнат мислите в мисленето, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат мислите тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо въздействието на физическото тяло.
към текста >>
Когато
мисли
м,
мисле
не
то, разбира се, изхожда от Аза, преминава през астралното тяло, но основно се разиграва в движенията на етерното тяло.
Ето в какво е работата.
Когато мислим, мисленето, разбира се, изхожда от Аза, преминава през астралното тяло, но основно се разиграва в движенията на етерното тяло.
Това, което мислим, което си представяме, винаги се разиграва в движенията на етерното тяло. Тези движения на етерното тяло сякаш се отпечатват във физическото тяло. Това е грубо казано, ставащото е много по-фино и по-сложно, но приблизително, като сравнение, може така да се изрази. И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли. Приблизително това става така.
към текста >>
Това, което
мисли
м, което си представяме, винаги се разиграва в движенията на етерното тяло.
Ето в какво е работата. Когато мислим, мисленето, разбира се, изхожда от Аза, преминава през астралното тяло, но основно се разиграва в движенията на етерното тяло.
Това, което мислим, което си представяме, винаги се разиграва в движенията на етерното тяло.
Тези движения на етерното тяло сякаш се отпечатват във физическото тяло. Това е грубо казано, ставащото е много по-фино и по-сложно, но приблизително, като сравнение, може така да се изрази. И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли. Приблизително това става така. Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът.
към текста >>
И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите
мисли
.
Ето в какво е работата. Когато мислим, мисленето, разбира се, изхожда от Аза, преминава през астралното тяло, но основно се разиграва в движенията на етерното тяло. Това, което мислим, което си представяме, винаги се разиграва в движенията на етерното тяло. Тези движения на етерното тяло сякаш се отпечатват във физическото тяло. Това е грубо казано, ставащото е много по-фино и по-сложно, но приблизително, като сравнение, може така да се изрази.
И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли.
Приблизително това става така. Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът. Значи, спомените се обуславят от това, че движенията на етерното тяло се отпечатват във физическото тяло. Разбира се, паметта е свързана с етерното тяло, но за да може във физическия живот да се появи споменът, на етерното тяло е необходим сякаш пазител на неговите движения. Така протича на физически план в будно състояние в нашето вътрешно същество животът ни в мислите; живеем между раждането и смъртта, имаме преживявания и ги помним.
към текста >>
Така протича на физически план в будно състояние в нашето вътрешно същество животът ни в
мисли
те; живеем между раждането и смъртта, имаме преживявания и ги помним.
И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли. Приблизително това става така. Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът. Значи, спомените се обуславят от това, че движенията на етерното тяло се отпечатват във физическото тяло. Разбира се, паметта е свързана с етерното тяло, но за да може във физическия живот да се появи споменът, на етерното тяло е необходим сякаш пазител на неговите движения.
Така протича на физически план в будно състояние в нашето вътрешно същество животът ни в мислите; живеем между раждането и смъртта, имаме преживявания и ги помним.
към текста >>
На физически план, като човек във физическо тяло, ние чувстваме нашите
мисли
и нашите представи като свое вътрешно преживяване, като нещо, което става вътре в нас, което ни принадлежи.
На физически план, като човек във физическо тяло, ние чувстваме нашите мисли и нашите представи като свое вътрешно преживяване, като нещо, което става вътре в нас, което ни принадлежи.
И за физическия живот това, собствено, е правилно, тъй като, действително, външно, нашият живот на мислите и представите не е виден. Това е нещо интимно наше. Но в духовния свят този живот на нашите мисли и представи съвсем не е наша собственост.
към текста >>
И за физическия живот това, собствено, е правилно, тъй като, действително, външно, нашият живот на
мисли
те и представите не е виден.
На физически план, като човек във физическо тяло, ние чувстваме нашите мисли и нашите представи като свое вътрешно преживяване, като нещо, което става вътре в нас, което ни принадлежи.
И за физическия живот това, собствено, е правилно, тъй като, действително, външно, нашият живот на мислите и представите не е виден.
Това е нещо интимно наше. Но в духовния свят този живот на нашите мисли и представи съвсем не е наша собственост.
към текста >>
Но в духовния свят този живот на нашите
мисли
и представи съвсем не е наша собственост.
На физически план, като човек във физическо тяло, ние чувстваме нашите мисли и нашите представи като свое вътрешно преживяване, като нещо, което става вътре в нас, което ни принадлежи. И за физическия живот това, собствено, е правилно, тъй като, действително, външно, нашият живот на мислите и представите не е виден. Това е нещо интимно наше.
Но в духовния свят този живот на нашите мисли и представи съвсем не е наша собственост.
към текста >>
Да, ние погрешно смятаме живота на нашите
мисли
само за наша вътрешна работа, но той има и съвсем друго значение.
Да, ние погрешно смятаме живота на нашите мисли само за наша вътрешна работа, но той има и съвсем друго значение.
И сега ще се ориентираме малко в значението на нашите мисли за света. За да ме разберете добре, ще започнем с пример. Ние, хората от физическия план, работим на физически план. Да предположим, че работата ни се състои в това, да правим машини. Тя би могла да е всякаква друга, но да предположим, че правим машини.
към текста >>
И сега ще се ориентираме малко в значението на нашите
мисли
за света.
Да, ние погрешно смятаме живота на нашите мисли само за наша вътрешна работа, но той има и съвсем друго значение.
И сега ще се ориентираме малко в значението на нашите мисли за света.
За да ме разберете добре, ще започнем с пример. Ние, хората от физическия план, работим на физически план. Да предположим, че работата ни се състои в това, да правим машини. Тя би могла да е всякаква друга, но да предположим, че правим машини. За да направим машина, която после да служи на човека, ни е нужен метал, дърво и всичко останало, от което се правят машините.
към текста >>
За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите
мисли
, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно.
Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал?
За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно.
Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му.
към текста >>
Ние вървим през света и лелеем своите
мисли
, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите
мисли
са материал, над който те работят.
Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така.
Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят.
Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Само малко от живота на нашите
мисли
достига до нашето съзнание; значението на
мисли
те ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души.
И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят.
Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души.
Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената.
към текста >>
Когато
мисли
м и възстановяваме в паметта си нашите
мисли
, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки
мисли
те ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия.
Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души.
Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия.
Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>
Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на
мисли
те му.
За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия.
Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му.
Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>
Когато той
мисли
, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите
мисли
, като материал за своята работа.
Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му.
Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа.
И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>
И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите
мисли
отвън навътре /понеже
мисли
те ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената.
И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>
В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на
мисли
те на отделния човек, след това те съединяват тъканта от
мисли
те на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света.
И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер. Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии.
В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света.
Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер.
към текста >>
Това, над което
мисли
м в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно.
Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие.
Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят. И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли.
към текста >>
Този, който цял живот
мисли
само за разни глупости, или чиито
мисли
следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие.
Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер.
Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят. И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите
мисли
, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер.
Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа.
Нашите мисли принадлежат на целия свят. И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
Нашите
мисли
принадлежат на целия свят.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа.
Нашите мисли принадлежат на целия свят.
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план. Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите
мисли
по време на нашия живот на физически план.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят.
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите
мисли
.
Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят. И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли.
От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
Докато не сме преминали портата на смъртта,
мисли
те ни не можем да ги откъснем от нашата телесност.
Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност.
След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер. Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно. Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер. Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят.
към текста >>
Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето
мисле
не
, взето от нас и втъкано в мировия етер.
Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност. След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер. Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно.
Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер.
Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят. Вътрешното е станало външно.
към текста >>
След смъртта, в този обратен обзор на своя живот, ние преживяваме не нашите предишни чувства и желания, а въздействието на нашите чувства, волеизяви и
мисли
върху другите хора и същества.
В течение на нашия живот сме обидили някого. Тогава сме чувствали това, което е довело до тази обида. Може би при това сме изпитали някакво удовлетворение. Но оскърбеният от нас човек е преживял този факт по съвсем различен начин. Този, когото сме обидили, преживява нещо съвсем друго от обиждащия.
След смъртта, в този обратен обзор на своя живот, ние преживяваме не нашите предишни чувства и желания, а въздействието на нашите чувства, волеизяви и мисли върху другите хора и същества.
Значи, не това, което самите сме преживели, а това, което са преживели заради нас другите души, другите същества. Това, което е било външно в течение на физическия живот, сега става наше вътрешно преживяване. Както в резултат на отхвърлянето на етерното тяло вътрешното става външно, така и в това обратно преживяване външното става вътрешно. Душата ни се изпълва с това, което самите ние създаваме с нашите действия навън. То сега става наш вътрешен живот: външното става вътрешно.
към текста >>
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на
мисли
те, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации. Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии. И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си. Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците.
към текста >>
И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите
мисли
.
Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята.
И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли.
Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите.
към текста >>
Не
мисле
те, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите
мисли
.
Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли.
Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли.
В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах.
към текста >>
В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от
мисли
.
Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли.
В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли.
След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах. Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята.
към текста >>
Това са знания, предназначени само за размишления, утежняващи
мисле
не
то.
Много разумни наши съвременници, противници на духовната наука, ще кажат: човешкият живот си върви и без тези знания.
Това са знания, предназначени само за размишления, утежняващи мисленето.
Тези размишления усложняват живота излишно. Примерно така разсъждават тези разумни хора. А може и да добавят: в миналото хората са нямали тези безполезни знания, но развитието си е вървяло напред. Тези, които казват това, нямат понятие, какви глупости дрънкат, когато казват, когато предполагат, че хората винаги са били толкова невежи в тайните и съотношенията на духовния свят, колкото невежи са съвременните хора. В не съвсем далечното минало хората не са били толкова невежи по въпросите на духа.
към текста >>
Но за този, който може да
мисли
по-точно, това съвсем не е реалистично.
Но неотдавна в Хамбург ние посетихме картинната галерия и ето какво видяхме там. Навярно ви се е случвало да видите: ако днес художник хване четката, за да създаде голямо реалистично платно, изобразяващо библейското грехопадение – така, както днес си го представят, – се рисува дърво, като от едната му страна е Ева, а от другата Адам. В зависимост от това, експресионист ли е, или импресионист, или някакъв друг "ист", той в един или друг маниер изрисува тези фигури. Но във всички случаи той рисува змия на дървото. Това е натуралистично, това е реално, нали така?
Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично.
Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка. Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила. Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия?
към текста >>
Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си из
мисли
ли разни митове.
В хамбургската картинна галерия има картина от ХIII-ХIV век, на така наречения Майстер Бертрам. Там грехопадението е изобразено именно така, както ви го обрисувах. Там няма просто изображение на змия, а е изобразено при дървото съвсем точно това, което току що ви обрисувах. За какво казвам това? Казвам го, защото само преди няколко столетия все още не е било изгубено знанието за връзките на човека с духовния свят и изобщо за съществуването на духовните светове.
Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си измислили разни митове.
Така мисли днес университетската премъдрост. Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове. И, в сравнение с великите задачи на познанието, съвременната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят. И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде.
към текста >>
Така
мисли
днес университетската премъдрост.
Там грехопадението е изобразено именно така, както ви го обрисувах. Там няма просто изображение на змия, а е изобразено при дървото съвсем точно това, което току що ви обрисувах. За какво казвам това? Казвам го, защото само преди няколко столетия все още не е било изгубено знанието за връзките на човека с духовния свят и изобщо за съществуването на духовните светове. Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си измислили разни митове.
Така мисли днес университетската премъдрост.
Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове. И, в сравнение с великите задачи на познанието, съвременната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят. И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода.
към текста >>
Но всичко това са безс
мисле
ни глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове.
Там няма просто изображение на змия, а е изобразено при дървото съвсем точно това, което току що ви обрисувах. За какво казвам това? Казвам го, защото само преди няколко столетия все още не е било изгубено знанието за връзките на човека с духовния свят и изобщо за съществуването на духовните светове. Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си измислили разни митове. Така мисли днес университетската премъдрост.
Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове.
И, в сравнение с великите задачи на познанието, съвременната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят. И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано.
към текста >>
Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да
мисли
за тези неща.
И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано. И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека.
Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща.
По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия. Това е единственото, което се дава на съвременния човек, вместо стремежите към духовния свят.
към текста >>
По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безс
мисли
ца и фантазия.
Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано. И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека. Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща.
По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия.
Това е единственото, което се дава на съвременния човек, вместо стремежите към духовния свят.
към текста >>
Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с из
мисли
ци.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят.
Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици.
Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота. Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят. Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото
мисле
не
, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят. Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици.
Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота.
Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят. Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на
мисле
не
; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма.
Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма.
към текста >>
Но аз му казах: ако се за
мисли
те по-дълбоко, какво предизвиква тази болест?
– А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува. Това е само болест, и трябва да се лекува. Това е от самосебе си разбираща се и лесно възприемаема истина. Но работата не е в това, правилно ли е или не такова твърдение, а в това, доколко то е дълбоко или повърхностно. От самосебе си се разбира, че това е правилно: войната е болест.
Но аз му казах: ако се замислите по-дълбоко, какво предизвиква тази болест?
Ясно е, че преди това нещо не е било наред! Болестта е преди всичко реакция на нещо, в което е нарушен редът. Значи, ако изхождайки от вашата гледна точка се продължи разглеждането, неизбежно ще стигнем до извода: болестта се е появила защото някъде е бил нарушен редът. Имало е безпорядък, който е предизвикал болест – така е правилно да се каже. Но хората се объркват в тези правилни неща, защото те са тривиални и не са способни да мислят дълбоко, не им е достъпно по-дълбокото разбиране на нещата.
към текста >>
Този, към когото се обърнал, почнал да
мисли
, как е най-удобно и лесно да запознае с "Фауст" някой, който няма никаква представа за идеите на това произведение.
Искам да ви разкажа една малка история. Някой си чул веднъж за Гьоте и неговия "Фауст" и поискал да се запознае с това, какво представлява този Гьотев "Фауст".
Този, към когото се обърнал, почнал да мисли, как е най-удобно и лесно да запознае с "Фауст" някой, който няма никаква представа за идеите на това произведение.
И го озарила мисъл: спомнил си, че сега се печата ново издание на "Фауст", и решил да отведе там човека, който иска да знае, какво си струва във "Фауст". Той му казал: Слушай, в течение на три седмици тук ще се печата "Фауст". Във всички тези стотици кутии има различни букви, бъди внимателен и ще видиш, как словослагателят взима една или друга буква и от отделните букви образува думи. Тогава ще видиш, как страница след страница от отделните букви ще се образува "Фауст". И онзи седнал през седмицата в типографията и гледал, как ръцете на човека набирали буква след буква и се сглобил "Фауст".
към текста >>
Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи,
мисли
, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят.
Мога да разкажа това и по друг начин. Настъпиха нови времена.
Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят.
Те търсеха отговор. Какво им отговори новата наука, тази чисто натуралистична наука? Тя каза: сега ще се оправим с това. Изследваме – това сега ни е достъпно – гънките на мозъка, нишките на нервите, ганглиите в техните взаимовръзки и преплитания и получаваме отговор за душевния живот. Тук имаме същото, както и при човека, три седмици наблюдавал набирането на "Фауст" в типографията, за да разбере заложените в това произведение идеи, точно същото!
към текста >>
Не трябва да се
мисли
, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната. Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях.
Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>
В моята книга "Раз
мисли
по време на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад.
В моята книга "Размисли по време на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад.
Да вземем, например, източното славянофилство, за което говорих в тази книга. То се корени много по-дълбоко, отколкото ни се струва на пръв поглед. Още в края на ХVIII век, а особено в края на ХIХ век, но и десетилетия по-рано, върху руския духовен живот голямо влияние са оказвали западните масонски ордени. Те са присадили това, което израсна като славянизъм. В много отношения славянофилството и панславизма действително представляват покълналите семена на това, което е било посято именно от тези масонски ордени.
към текста >>
Ако об
мисли
м факта, че това, което носим в себе си като наш живот на
мисли
те и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки.
Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света. Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите.
към текста >>
И
мисли
те им към света духовен.
И мислите им към света духовен.
към текста >>
55.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на
мисли
те и чувствата, епоха.
Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и чувствата, епоха.
От друга страна това ще ни помогне да намерим в своята душа правилното отношение към това, в което може да се превърне за нас Антропософията.
към текста >>
В един южногермански град изнасях лекция на тема "Библия и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се за
мисли
, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията.
Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос. За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример.
В един южногермански град изнасях лекция на тема "Библия и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се замисли, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията.
Стремях се да покажа, че Антропософията, благодарение на своите познания за духовния свят, може по-дълбоко да вникне във великите неизчерпаеми тайни на пракнигата на човечеството, на Библията. След лекцията към мен се приближиха двама католически свещеника, присъствали на лекцията. От думите им беше ясно, че те, не като свещеници, а като теолози, изхождайки от тяхното учение за християнството, собствено, нищо не могат да ми възразят. Но, подминавайки същината на въпроса, те казаха: Да, видите ли, срещу това, което днес казахте, от наша позиция възражения няма, освен едно: когато ние говорим, говорим така, че нас всеки ще ни разбере. Вие, разбира се, също говорите за християнството, но за тези, които са достигнали определено ниво на образованост или са специално подготвени.
към текста >>
Аз възразих: Видите ли, ваши преподобия, работата не е в това, какво
мисли
м по въпроса аз или вие, тази тема излиза извън пределите на личното мнение.
Стремях се да покажа, че Антропософията, благодарение на своите познания за духовния свят, може по-дълбоко да вникне във великите неизчерпаеми тайни на пракнигата на човечеството, на Библията. След лекцията към мен се приближиха двама католически свещеника, присъствали на лекцията. От думите им беше ясно, че те, не като свещеници, а като теолози, изхождайки от тяхното учение за християнството, собствено, нищо не могат да ми възразят. Но, подминавайки същината на въпроса, те казаха: Да, видите ли, срещу това, което днес казахте, от наша позиция възражения няма, освен едно: когато ние говорим, говорим така, че нас всеки ще ни разбере. Вие, разбира се, също говорите за християнството, но за тези, които са достигнали определено ниво на образованост или са специално подготвени.
Аз възразих: Видите ли, ваши преподобия, работата не е в това, какво мислим по въпроса аз или вие, тази тема излиза извън пределите на личното мнение.
Не е чудно, че всеки смята това, с което се занимава, за имащо общочовешко значение. Какво да се чудим – иначе той не би се занимавал с това. Работата не е в това, какво вие или аз смятаме за правилно. Нашият начин за приближаване към духовния свят започва с това, че ние се издигаме над личното мнение и търсим действителността, реалната действителност. В нашия случай тази реалност е много близо.
към текста >>
Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които
мисли
те да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите?
Не е чудно, че всеки смята това, с което се занимава, за имащо общочовешко значение. Какво да се чудим – иначе той не би се занимавал с това. Работата не е в това, какво вие или аз смятаме за правилно. Нашият начин за приближаване към духовния свят започва с това, че ние се издигаме над личното мнение и търсим действителността, реалната действителност. В нашия случай тази реалност е много близо.
Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които мислите да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите?
Отговорът на този въпрос е фактът, действителността. Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора. Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква? – Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква.
към текста >>
Вие
мисли
те, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора.
Работата не е в това, какво вие или аз смятаме за правилно. Нашият начин за приближаване към духовния свят започва с това, че ние се издигаме над личното мнение и търсим действителността, реалната действителност. В нашия случай тази реалност е много близо. Тя е в отговор на въпроса: всички ли хора, към които мислите да се обърнете – защото Вие смятате, че се обръщате към всички хора – идват при Вас днес още в църквите? Отговорът на този въпрос е фактът, действителността.
Вие мислите, че говорите към всички хора, че това, което казвате, е предназначено за всички хора.
Но това е само Вашето мнение, а фактите говорят друго. Отговорете ми, всички ли хора ходят на църква? – Можете да отговорите само, че значителна част от хората именно не ходят на църква. Това опровергава Вашето мнение, че Вие говорите към всички хора, защото Вие не говорите на тези, които не ходят на църква. И сред тях значителен брой са тези, към които се обръщам аз, и които също имат право да намерят свой, съвременен път към Христос.
към текста >>
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично
мисле
не
.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене.
И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>
И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично
мисле
не
.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене.
И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене.
От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>
Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното
мисле
не
все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката.
Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата.
Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното
мисле
не
.
Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене.
Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт. Така че разбираемо е, че се надигат различни препятствия и тревоги, когато човек търси пътища към Антропософията, към духовната наука.
към текста >>
Истини, за които "отдавна си
мисли
м", не звучат за навлизащия в света на Антропософията.
И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове. Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене. Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля.
Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията.
Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт. Така че разбираемо е, че се надигат различни препятствия и тревоги, когато човек търси пътища към Антропософията, към духовната наука.
към текста >>
Но много често такова писмо кристално ясно показва, че книгата не е разбрана, че най-важното в нея е изкривено от материалистичното
мисле
не
на съвременността.
Моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" много се чете не само в нашите кръгове, но и извън тях. Четенето именно на тази книга отново и отново води до забележително, характерно явление. Някой чете тази книга и ми пише писмо. Разбира се, винаги се радвам на такива писма по повод на някоя книга или по някакъв друг повод, и особено за книгата "Как се постигат познания за висшите светове".
Но много често такова писмо кристално ясно показва, че книгата не е разбрана, че най-важното в нея е изкривено от материалистичното мислене на съвременността.
Тъй като първото, което схващат хората в тази книга е следното. Но първо ще отбележа, че в четящия книгата "Как се постигат познания за висшите светове" могат да се появят много съмнения, и немалко хора могат да потвърдят от собствен опит, че аз винаги съм готов да обсъдя тези съмнения, и в никакъв случай не искам да бъда разбран, че искам да отклоня тези писма. В никакъв случай не искам да изплаша авторите на тези писма. Но тези писма много често са предизвикани от една фраза, разбрана съвсем погрешно чисто материалистично. Много от казаното в тази книга, при внимателно четене, води човека към самостоятелност, към това, да търси в самия себе си, в своята душа пътищата в духовния свят.
към текста >>
Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се
мисли
, какви принципи ги ръководят.
Разбира се, естествено е, че днес и в тази област хората търсят това, което им е привично в другите области. Мислят така, както са свикнали. Колко подвластни са съвременните хора на навика да не търсят опора в самите себе си, тоест да не се учат сами да намират изход в едно или друго положение, а да търсят помощ отвън без да се интересуват от принципите, които стоят зад една такава помощ. Защо да си трошим главата по въпросите на здравето?
Нека всичко необходимо ни го предпишат тези, които се занимават с това, и няма защо да се мисли, какви принципи ги ръководят.
Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет. Защо тогава и за духовния път, най-важния за човека път, да не възложим на друг своята съдба? Но това, към което се стремим, което търсим, е основано именно на самостоятелния път, насочено е към това, да направи душата самостоятелна.
към текста >>
В своите
мисли
Карл V австрийски /1500 – 1558 г./ и кралят на Франция Франциск I /1494 – 1547 г./ съвпаднали.
Стремежът да бъдеш не само логичен, но да проникваш в действителността, тоест да съгласуваш своите разсъждения не само с абстрактните закони на логиката, но и с реалните факти на действителността, този стремеж не се среща често в наши дни. Да бъдеш логичен – към това се стремят мнозина, но само известно заобикаляне на логиката – с отчитане на нейната важност – дава възможност да се види, каква бъркотия може да възникне с такива, отговарящи на логиката, съждения. Видите ли, да бъдеш съгласен със собственото си съждение и съждението на някой друг е логично, но може да доведе до странни колизии.
В своите мисли Карл V австрийски /1500 – 1558 г./ и кралят на Франция Франциск I /1494 – 1547 г./ съвпаднали.
В известна степен, по отношение на една определена точка, техните желания, които те се стремили да осъществят, съвпаднали напълно. Франциск казал: "Моят скъп брат се стреми към същото, към което и аз, ние и двамата искаме едно и също." – Работата е там, че те и двамата искали да завладеят Милано /бележка 72/. Виждате ли, с това пояснение всичко става ясно. Но че именно такива съждения, които като бедствие на нашата епоха пронизват мисленето и господстват в него, – това няма желание да се забелязва.
към текста >>
Но че именно такива съждения, които като бедствие на нашата епоха пронизват
мисле
не
то и господстват в него, – това няма желание да се забелязва.
Видите ли, да бъдеш съгласен със собственото си съждение и съждението на някой друг е логично, но може да доведе до странни колизии. В своите мисли Карл V австрийски /1500 – 1558 г./ и кралят на Франция Франциск I /1494 – 1547 г./ съвпаднали. В известна степен, по отношение на една определена точка, техните желания, които те се стремили да осъществят, съвпаднали напълно. Франциск казал: "Моят скъп брат се стреми към същото, към което и аз, ние и двамата искаме едно и също." – Работата е там, че те и двамата искали да завладеят Милано /бележка 72/. Виждате ли, с това пояснение всичко става ясно.
Но че именно такива съждения, които като бедствие на нашата епоха пронизват мисленето и господстват в него, – това няма желание да се забелязва.
към текста >>
Дълги години истинско мъчение от съвременния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в
мисле
не
то, чувстването и волята.
Забележително е – простете за филистерския образ – как понякога днес просветени духове решават да започнат нещата наопаки, как някой поставя каруцата пред коня. Но това веднага се приема, щом въпросното лице, което го прави, е официално одобрено.
Дълги години истинско мъчение от съвременния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в мисленето, чувстването и волята.
Още помня, как във Виена слушах първата лекция по теория на елиптичната функция. Това беше лекция на Лео Кьонигсбергер /1837-1921 г./, тогава вече прочут. Той беше дотолкова прочут, че можеше да си позволи, получавайки титлата професор, да се обърне към правителството c писмо, изразявайки желанието да получи званието придворен съветник, а не само професор. Когато слушах първата му лекция, той стигна до въпроса: как стои работата с числата? Хората различават положителни и отрицателни числа.
към текста >>
– Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /сфера/, и още тогава възразих: значи е възможно да се
мисли
за пространство изпълнено с числа.
Положителните числа съответстват на парите, които имам, а отрицателните – на парите, които нямам и които дължа. Но има и други числа. Математиците изобразяват положителните и отрицателните числа с линия, в центъра на която поставят нулата, като от едната и страна са плюс едно, две и т.н., а от другата: минус едно, две и т.н. Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова числова линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /сфера/. Няма да задълбавам в обосноваността на тази плоскост от числа, но Лео Кьонигсбергер започна тогава тази тема за елиптичните функции с думите: Възможно е, някой днес да каже, че със същото основание тези числа могат да се помислят за вертикални спрямо плоскостта!
– Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /сфера/, и още тогава възразих: значи е възможно да се мисли за пространство изпълнено с числа.
Учителят дружелюбно ме успокои, казвайки: "да почакаме за това до следващото столетие," което на мен, младока, разбира се, ми направи голямо впечатление. И ето, слушах във Виена Лео Кьонигсбергер, обсъждащ този въпрос. Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число.
към текста >>
Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на
мисле
не
.
Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/!
Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене.
Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>
За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да
мисли
м различно, да се научим не просто изобщо да
мисли
м, а да
мисли
м различно.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността. Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност.
За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно.
Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа. Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно.
към текста >>
Ако хората можеха със своите стари навици за
мисле
не
да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността. Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно.
Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно.
към текста >>
Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично
мисле
не
, те се постигат именно с ново
мисле
не
, а това ново
мисле
не
се постига толкова трудно.
Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно.
към текста >>
Това беше дисертация за великия руски
мисли
тел Соловьов /1853-1900 г./.
Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет. Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор.
Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./.
Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов.
към текста >>
Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на
мисле
не
.
– "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи.
Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене.
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука?
към текста >>
Всичко останало бяха празни дрънканици около тази глупава из
мисли
ца, глупава фантазия.
В нашето Общество те търсят преди всичко удовлетворяване на своите претенции, и ако те не се удовлетворят в степента и формата, каквато искат, те се превръщат в противници. И тогава те излизат с всевъзможни обвинения. За това, какво стои зад фактите, за него те, разбира се, не говорят. Те излизат с всевъзможни обвинения, които след това, в най-добрия случай се опровергават чрез излагане на истинските факти. В дадения случай това, разбира се, беше в чист вид болезнено тщеславие и отсъствие на талант.
Всичко останало бяха празни дрънканици около тази глупава измислица, глупава фантазия.
Но днес се намират списания, които подхващат такива неща. Този, за когото говоря, е Ерих Бамлер /бележка 75/. И ако се ориентираш в тези обстоятелства и действително се вникне в същността на нещата, тогава няма нужда от такива статии, които, собствено, нищо не изясняват, тъй като отделно взетите факти имат съвсем друг смисъл във връзка с това, какви мотиви стоят зад тях. Глупаво би било сериозно да се обсъжда несъщественото, тъй като работата не е в отделните несъществени факти, а в това, което стои зад тях.
към текста >>
Но си по
мисле
те, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите.
Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото.
към текста >>
Но отново и отново, във връзка с тези лични срещи на членове на Обществото с мен, се появяват и битуват в Обществото най-нелепи из
мисли
ци – простете рязкостта на тези думи, – които за стоящите извън Обществото стават източници за всевъзможни сплетни и клевети.
В течение на много години широко откликвах на желанието на различни членове на Обществото, както отдавнашни така и съвсем млади, да имат лична беседа с мен. Само през последните години, по силата на обстоятелствата, се налагаше от време на време да отстъпвам от тази традиция; но именно временно и по изключение. Въпреки това често се подчертаваше, че в това, което е написано в книгите, и в това, което се говори на лекциите, всеки ще намери указанията, нужни за неговия индивидуален, самостоятелен път на развитие. Така че личните срещи имаха значение само като лични изказвания, като общение на човек с човека.
Но отново и отново, във връзка с тези лични срещи на членове на Обществото с мен, се появяват и битуват в Обществото най-нелепи измислици – простете рязкостта на тези думи, – които за стоящите извън Обществото стават източници за всевъзможни сплетни и клевети.
За тези лъжи мисля, че вече твърде често в кръговете на нашето Общество мнозина са склонни да употребяват помпозни думи, за да придадат значимост на собствената си персона. Какво удовлетворение, например, чувства някой, казвайки: "Аз станах езотеричен ученик" – или: "Да, знаете ли, всичко това е много тайно, не мога нищо да говоря за това, нямам право да говоря“. Да се направиш значим, да си придадеш изключителност – ето какво стои зад такива думи, а тези думи след това се употребяват от стоящите вън във вреда на Обществото. Всички тези неща, които сега злонамерено се употребяват във вреда на Обществото, никога нямаше да ги има, ако не се представяше в лъжлива светлина това, което отговаря на закономерното желание на всеки, и което би могло също толкова закономерно да бъде удовлетворено. Но сега, във връзка с това, в какво го превръща външното обкръжение, то не може да запази своето предишно звучене, колкото и тежко да е, скъпи мои приятели.
към текста >>
Не си
мисле
те, че на мен ми е по-малко болно, отколкото на вас, но аз знам, че както всичко, което досега съм говорил за тези неща, е отишло на вятъра, така и днешните ми думи биха били на вятъра, ако не бяха предприети мерките, принуждаващи да се осъзнае сериозността на думите ми.
Не си мислете, че на мен ми е по-малко болно, отколкото на вас, но аз знам, че както всичко, което досега съм говорил за тези неща, е отишло на вятъра, така и днешните ми думи биха били на вятъра, ако не бяха предприети мерките, принуждаващи да се осъзнае сериозността на думите ми.
към текста >>
Е, скъпи мои приятели, против такива из
мисли
ци съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука.
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран.
Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука.
В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито.
към текста >>
Спекулирайки с въпиющата неосведоменост и с нежеланието за отказ от удобството на тази неосведоменост, се пускат в ход всевъзможни нелепи из
мисли
ци, например, че следвайки указанията, ставаш зелен или син, особено краката.
Спекулирайки с въпиющата неосведоменост и с нежеланието за отказ от удобството на тази неосведоменост, се пускат в ход всевъзможни нелепи измислици, например, че следвайки указанията, ставаш зелен или син, особено краката.
И тези, които при всеки случай са готови да си изсмучат езотеричното от пръстите, приемат тази нелепица. От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти. Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки. Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото.
към текста >>
Скъпи мои приятели, можете, разбира се, да направите едно възражение, и него
мисле
но всеки го прави,
мисле
йки за себе си: но с мен той би могъл да говори.
Простете, че днес изнесох тези неща на светло. Заговорих за тях, когато лекцията, собствено, вече беше завършена. Длъжен съм да говоря за тези неща, защото те непосредствено касаят жизнени въпроси на нашето движение, на нашето Антропософско Общество. Това, а не някаква си недружелюбност, ме принуждават с голяма душевна болка в най-близко време да се откажа от личните беседи със скъпите ни членове. Тогава ще бъде невъзможно това, което с такава охота се използва от нашите злонамерени врагове.
Скъпи мои приятели, можете, разбира се, да направите едно възражение, и него мислено всеки го прави, мислейки за себе си: но с мен той би могъл да говори.
Но това би си казал и всеки от тези, които сега толкова недостойно нападат Обществото; и някои от тези, които сега са оръдие в ръцете на своите покровители, бяха в числото на много, много видните членове на Обществото. Това трябва да се промени, но само самите членове на Обществото могат да променят това.
към текста >>
56.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние живеем сред събития не само изискващи неизброими жертви, но и поставящи трудни загадки за
мисле
не
то на човека, загадки от най-различен характер.
В душата на съвременния човек, по-остро отколкото в другите епохи, се изправя потребността да разбере своеобразието на нашето време.
Ние живеем сред събития не само изискващи неизброими жертви, но и поставящи трудни загадки за мисленето на човека, загадки от най-различен характер.
Защо развитието на човечеството именно в наше време се разрази в такава страшна катастрофа? Този въпрос неотклонно стои пред душите на съвременните хора. Виждаме това, което става във външния живот. Но ние трябва все повече и повече да се научим да виждаме не само непосредствените причини за ставащите бедствия, но да отправяме поглед към по-дълбоките сили на епохата, и към това, което движи тези дълбоки сили. Тогава в нашите сетива, в нашите възприятия ще се пробуди разбиране за това, което иначе остава за нас неразбираемо, което иначе можем, до известна степен, само да гледаме.
към текста >>
– да об
мисли
м, какво обозначаваме с тази дума, без да се отдаваме на симпатия или антипатия, а да пробваме да поставим пред душата си мисълта: епохата на господство на материализма закономерно встъпи в развитието на човечеството.
Да поставим пред себе си въпроса: с какво, в дълбок смисъл, се характеризира нашето време? От разглежданията, които тук веднъж правихме, можем ясно да видим, че във всички области на живота в нашата епоха, господства това, което в най-дълбокия смисъл на думата наричаме материализъм. Материализъм!
– да обмислим, какво обозначаваме с тази дума, без да се отдаваме на симпатия или антипатия, а да пробваме да поставим пред душата си мисълта: епохата на господство на материализма закономерно встъпи в развитието на човечеството.
Материализмът е необходим на човечеството, то трябва да премине през материализма. Но то не трябва да се изгуби в него, не трябва да се потопи в материализма така, че да изгуби не само в познанието, но и в душевния живот връзката с духовния свят. Да се предпазим от това, да съхраним връзката на душата с духовния свят – това е задачата на духовната наука. Ще се опитам днес да прекарам през вашите души нещо от законите на развитието на рода човешки, което – правилно разбрано – ще ни помогне да разберем ставащото около нас.
към текста >>
Но от това не следва да изпадаме в реакционни настроения и да
мисли
м, че би било добре да се върнат тези отминали културни епохи.
Това, че живеем в епохата на материализма е обусловено, в основни линии, от законите на развитие на човечеството, а не от мерзките и срамни качества на човешките души. Разбира се, характерът на материализма в нашата епоха е доста неугледен, особено ако сравняваме неговия образ с образа на културите от миналите епохи.
Но от това не следва да изпадаме в реакционни настроения и да мислим, че би било добре да се върнат тези отминали културни епохи.
Пълната със значение особеност на материализма в нашата епоха е в това, че в неговите условия даже изтъкнати, духовно надарени личности, в своите душевни импулси не са могли да се доберат до разбирането на духовното. То им беше недостъпно. Това съвсем непредубедено трябва да се осъзнае. Да вземем характерния за XIX век дух, изиграл във втората половина на века огромна роля в духовния живот на цяла Европа. Имам предвид Ернст Ренан /1823 – 1890/, стремил се да разбере импулса на Христос, изхождайки от съзнанието на своята епоха.
към текста >>
Ернст Ренан е бил дух, от една страна сериозно отнасящ се към проблемите на духовния живот, но от друга страна вече лишен от възможност да разбере, даже и да по
мисли
, че човек може да намери възможност да възприеме духовния свят.
То им беше недостъпно. Това съвсем непредубедено трябва да се осъзнае. Да вземем характерния за XIX век дух, изиграл във втората половина на века огромна роля в духовния живот на цяла Европа. Имам предвид Ернст Ренан /1823 – 1890/, стремил се да разбере импулса на Христос, изхождайки от съзнанието на своята епоха. "Животът на Христос" от Ернст Ренан е направила огромно впечатление на най-широки кръгове от съвременниците му, предизвикала е многобройни отзиви.
Ернст Ренан е бил дух, от една страна сериозно отнасящ се към проблемите на духовния живот, но от друга страна вече лишен от възможност да разбере, даже и да помисли, че човек може да намери възможност да възприеме духовния свят.
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение". Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение. Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин.
към текста >>
И така, по
мисле
те: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се, жена, – от 48 до 56 години.
Видите ли, ако знаем каква е била възрастта на цялото човечество в тази първа следатлантска епоха, ще можем да определим и възрастта на нашето съвременно човечество. Не беше съвсем лесно, духовнонаучно да се проследи този въпрос. Трябваше първо да се изследват чисто духовнонаучни факти и да се осмислят. И когато стана ясна особената духовна конфигурация на човечеството в тази далечна епоха, тогава можеше да се намери отговор на въпроса: с коя възрастова конфигурация на индивидуалния личен живот на отделния човек може да се съпостави тази конфигурация? И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съвременния човек от 48 до 56 години.
И така, помислете: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се, жена, – от 48 до 56 години.
Не беше много лесно да се добера до това знание, но след като е намерено, то вече е духовнонаучен факт.
към текста >>
А ние, в петия период, за
мисле
те се, ние се вживяваме в груповата душа на човечеството, в това, което е наше обкръжение, в периода от 21 до 28 години.
А ние, в петия период, замислете се, ние се вживяваме в груповата душа на човечеството, в това, което е наше обкръжение, в периода от 21 до 28 години.
След това нашето обкръжение вече нищо не ни дава. По-нататък ние трябва да се опираме на собственото си развитие, да творим от своята вътрешна същност, тъй като отвън към нас вече нищо не идва. Човечеството е стигнало до 28 години, и когато ние достигнем 28 години, тогава по-нататък трябва да намерим опора в себе си, тогава трябва в себе си да намерим нещо, с което да можем да живеем по-нататък, иначе никога няма да прекрачим 28-те години. И вече са изминали толкова много години от петия период, че човечеството в своето обратно движение е стигнало до 27 години. Така че, ако не се положат усилия, енергично да развием своята вътрешна същност и да се развиваме по-нататък на собствена основа, човек ще достига само до 28-годишна възраст.
към текста >>
Об
мисле
те това във връзка с индивидуалността на човека.
Обмислете това във връзка с индивидуалността на човека.
Представете си това ясно. Човек трябва да става все по-зрял в своето индивидуално развитие, в своите лични способности. Детето, собствено, винаги е материалист. Юношата става идеалист, но идеалите му са абстрактни /извън реалния живот/. Едва в следващите години се научава да гради своите идеали, изхождайки от живата действителност, да ги съизмерва с реалния живот.
към текста >>
Удроу Уилсън може да
мисли
само в областта на материалното, не повече!
След обстойни изследвания пред мен ясно се изправи, като най-характерен пример, една личност, обречена да си остане 28-годишна, до каквато и възраст да достигне, и това е президентът на САЩ Удроу Уилсън. Смеете се, скъпи мои приятели, но за мен това се оказа много значителен опит за познание, който ми разреши много от загадките на нашето време. Винаги съм си задавал въпроса, защо така съблазняват идеалите, които този човек поднася на човечеството в различни ноти, и защо в живота те се превръщат в своята противоположност, обратно на това, което се декларира на думи. Ами защото това са юношески идеали, които не се променят, макар човекът, който ги изговаря, да остарява с годините. Това са абстрактните идеали на младостта, които никак не се вместват в действителността, не са израснали от действителността, и затова никак не са приложими към действителния живот, в който действат не само външните, материални закони, но и законите на духовния свят, особено в социалния живота на човечеството.
Удроу Уилсън може да мисли само в областта на материалното, не повече!
към текста >>
Многозначителен е фактът, че много хора изобщо не са способни да вникнат в определен начин на
мисле
не
, че те изобщо не достигат 35-годишна възраст, че малцина имат за душата си това, което се достига с по-зрелия опит от по-късните години.
Ако имаме предвид тази тайна на развитието на човечеството, става разбираемо, че когато се говори за необходимостта от духовно развитие, това не е произволно казано, а е истинска необходимост, че в наше време човек в известна степен ще остане незавършен, ако не възприеме импулси от духовното. С това се сблъскваш навсякъде и навсякъде, ако не се промъкваш през живота.
Многозначителен е фактът, че много хора изобщо не са способни да вникнат в определен начин на мислене, че те изобщо не достигат 35-годишна възраст, че малцина имат за душата си това, което се достига с по-зрелия опит от по-късните години.
към текста >>
Да, има
мисли
, има познания, дарявани ни от духовната наука, които трябва всеки миг да сме готови да възприемем, да възприемем това дълбоко врязващо се в душата.
Да, има мисли, има познания, дарявани ни от духовната наука, които трябва всеки миг да сме готови да възприемем, да възприемем това дълбоко врязващо се в душата.
И тъй като духовната наука израства именно от нещо такова, врязващо се в душата, не трябва да се учудваме, че то среща противодействие. То го среща не просто в своенравието на човека; това противодействие се корени в самата природа на развитието на човечеството.
към текста >>
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Раз
мисли
по време на война".
Разрешете да споделя с вас едно и радостно, и огорчаващо преживяване. Странно казано, нали така? Но е именно такова.
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война".
Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм.
към текста >>
Конкретно – извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се
мисли
реално, става просто ужасно.
Конкретно – извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се мисли реално, става просто ужасно.
Да се мисли реално, значи, да се мисли духовно, тъй като ако в мисленето не участва духовното, мисленето не е реално, то става безпочвена абстракция. Ако направиш навик реалното мислене, много неща шокират. Простете, ако скорошният пример, който ще дам, може да ви се стори банален.
към текста >>
Да се
мисли
реално, значи, да се
мисли
духовно, тъй като ако в
мисле
не
то не участва духовното,
мисле
не
то не е реално, то става безпочвена абстракция.
Конкретно – извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се мисли реално, става просто ужасно.
Да се мисли реално, значи, да се мисли духовно, тъй като ако в мисленето не участва духовното, мисленето не е реално, то става безпочвена абстракция.
Ако направиш навик реалното мислене, много неща шокират. Простете, ако скорошният пример, който ще дам, може да ви се стори банален.
към текста >>
Ако направиш навик реалното
мисле
не
, много неща шокират.
Конкретно – извинете, че в заключителната част на лекцията говоря за конкретности – когато осъзнаеш необходимостта да се мисли реално, става просто ужасно. Да се мисли реално, значи, да се мисли духовно, тъй като ако в мисленето не участва духовното, мисленето не е реално, то става безпочвена абстракция.
Ако направиш навик реалното мислене, много неща шокират.
Простете, ако скорошният пример, който ще дам, може да ви се стори банален.
към текста >>
Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски
мисли
/бележка 81/.
На хора привързани към старите форми и истински художественото решаване на проблема със стихоплетството, често досажда това, което днес се смята за прекрасно. Да пишат красиво сега се удава на много хора, но работата е, да се развиваш. Този, който търси нови форми, често създава по-слаби произведения. Тогава, естествено, мнозина намират за отвратителни тези опити да се намерят нови форми на изкуството, които са още много несъвършени в сравнение със старите, отработени форми и в сравнение с това, което могат да постигнат в бъдеще.
Не смятам да се спирам на своето мнение за стиховете, в които господин фон Бернус в своето списание «Райх» излага антропософски мисли /бележка 81/.
Но ако на един или друг тези стихове не са допаднали твърде на вкуса му, можете да бъдете съвсем сигурни, че господин фон Бернус без усилие би могъл да напише такива стихчета, които да се харесат на всички, ако искаше да се занимава с това. Не всичко е толкова просто. Но днес, когато действа толкова много противостояща ни зла воля, толкова много хули се бълват срещу всичко, което предприемаме, списанието «Райх» излезе с добра воля, с най-добри намерения. И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието.
към текста >>
Можеш да споделиш раз
мисли
те си с някой друг, но не и да ги изпращаш в къщата на автора.
Това значи, да видим, дали няма да забележим зад струващите ни се несъвършени форми търсенето на новото? За мен съвсем нямаше значение това, на което обърнаха внимание мнозина, които се сметнаха за призвани за нещо, което изобщо нямаше смисъл и безусловно беше нетактично – да изкажат в писмо до автора своето отрицателно отношение към неговото произведение. Това е нетактичен и нараняващ начин. Към този, който от напрягане на душевните си сили е създал нещо, не трябва да се обръщаме с хули. Даже ако писмото беше обосновано, той не би могъл да го разбере, защото живееше още в своето произведение.
Можеш да споделиш размислите си с някой друг, но не и да ги изпращаш в къщата на автора.
към текста >>
57.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За
мисле
те се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/.
След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число!
Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/.
Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие. Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>
По
мисле
те – пак същото число!
Но става дума за 71 години. Значи 25 550 + 365 = 25 905. Получаваме нещо по-близко. Човек трябва да изживее малко повече от 71 години и тогава ще получим 25 920. Значи, ако човек малко е прекрачил 71 години, той 25 920 пъти е издишал и вдишал своя Аз и астрално тяло, тоест толкова пъти, колкото за денонощие обикновено вдишва и издишва.
Помислете – пак същото число!
към текста >>
Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се
мисли
философски, както за нея е говорил Аристотел.
Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел.
Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел. Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен.
към текста >>
Опирайки се само на човешкото
мисле
не
, не можем да отидем по-далеч от Аристотел.
Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел. Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията.
Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел.
Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек.
към текста >>
И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият
мисли
тел на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек.
Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек.
И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек.
След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не.
към текста >>
Затова Платон трябва да се разбира по-съвсем друг начин отколкото Аристотел, издигнал се до върховете на
мисле
не
то, но за когото духовния свят е бил затворен.
След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не.
Затова Платон трябва да се разбира по-съвсем друг начин отколкото Аристотел, издигнал се до върховете на мисленето, но за когото духовния свят е бил затворен.
към текста >>
И това не е из
мисли
ца, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество.
Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове. Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове. Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс. Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната.
И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество.
Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят. Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове. Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове. Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път. "Моят брат Юпитер", "Моят брат Зевс", – тези думи постоянно произнасял Калигула.
към текста >>
Това не са из
мисли
ци, това са историческите факти.
Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове. Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път. "Моят брат Юпитер", "Моят брат Зевс", – тези думи постоянно произнасял Калигула. И този Калигула веднъж задал въпрос на един трагик: кой е по-голям, той, Калигула, или Зевс? И тъй като онзи не искал да каже, че Калигула е по-голям от Зевс, той заповядал да го бичуват.
Това не са измислици, това са историческите факти.
Оттук и процесиите, на които Калигула се явявал на народа като Вакх с жезъл и с венец от бръшлян. Той смятал, че може да се превръща в образи, които, както знаел, са били отражение на боговете. Появявал се като Херкулес с тояга и лъвска кожа, като Меркурий с кадуцей, като Аполон с корона от лъчи и в обкръжението на хор. Той се появявал така пред народа, за да му внуши мисълта, че принадлежи не към хората, а към боговете. Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна Гърция е било прекрасно.
към текста >>
Всеки, който
мисли
така, не разбира казаното.
Това е смисълът на проповедта на Йоан Кръстител. И това е, което Христос Исус подразбира под второ пришествие. Теолозите и досега стоят на странната гледна точка, че Христос е подразбирал под Паруси физическото изменение на Земята. И Блаватска разбира думите на Христос Исус за Паруси като земното явяване на Царството Небесно. Тя казва: тогава е било казано, че Царството Небесно ще дойде на Земята, но класовете на житата няма да станат по-добри и гроздовете няма да станат по-едри от преди; Небесата не са дошли на Земята /бележка 87/.
Всеки, който мисли така, не разбира казаното.
Това, за което е говорил Христос Исус, за което е говорил Йоан, това вече е станало. Небесните Царства са се спуснали на Земята, когато Христос се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Това трябва да бъде разбрано духовно.
към текста >>
И затова е разбираемо, че в този пети период преобладава материалистическият начин на
мисле
не
и материалистичното възприемане на света.
Мистерията на Голгота е била именно в тази четвърта епоха. И тъй като духовно-душевното не може повече да просветва през външната субстанция на материалното, трябва отново да се издигнем към духовното. Мистерията на Голгота даде импулс на този подем към вътрешното, към духовното. Ние живеем в петия период, когато този подем е едва в началото, когато в хората още е силно гротескното влияние на епохата на Рим, противостоящо на това, което донесе със себе си Мистерията на Голгота.
И затова е разбираемо, че в този пети период преобладава материалистическият начин на мислене и материалистичното възприемане на света.
към текста >>
Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото
мисле
не
.
Самопреживяване в тяло! Затова, конкретно, е изчезнало знанието за душата, и все повече се губи. Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека.
Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене.
Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка.
към текста >>
Такова
мисле
не
като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
Затова, конкретно, е изчезнало знанието за душата, и все повече се губи. Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене.
Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално.
към текста >>
Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като
мисле
не
то още в значителна степен е ставало в етерното тяло.
Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи.
Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло.
Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът. Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха.
към текста >>
Съвременното
мисле
не
съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно
мисле
не
и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници.
В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло.
Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници.
Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът. Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха.
към текста >>
Мисле
не
то стана съвсем абстрактно, това
мисле
не
действително е свързано с материалната материя на мозъка.
Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници.
Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка.
Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът. Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха.
към текста >>
Това
мисле
не
, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално.
Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи. В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка.
Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално.
И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът. Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха.
към текста >>
И докато
мисле
не
то става все по-материално, все по-материалистичен става и животът.
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално.
И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът.
Основните идеи на епохата, които трябва да действат като импулси, остават абстрактни – това е най-характерното за нашата пета епоха.
към текста >>
Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от
мисле
щия мозък.
Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно. Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството.
Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък.
И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни. Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност. Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.
към текста >>
В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното
мисле
не
, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни.
Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му.
В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни.
Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност. Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.
към текста >>
Те мислят, че
мисле
не
то им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите
мисли
в истинската действителност.
Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни.
Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност.
Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.
към текста >>
Изхождайки от днешното материалистично време, се
мисли
, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще.
Това е голямото нещастие на нашите дни: декларирането на абстрактни идеи, лишени от жизнена ценност. Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи време, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея? Нима това не е идеал – да се даде път на способния!
Изхождайки от днешното материалистично време, се мисли, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще.
Но какво дава такъв абстрактен идеал, ако както преди за способен се смята племенникът или зетят? Работата не е в признаването, изговарянето и провъзгласяването на абстрактния идеал, работата е в това, да умееш с душа да се потопиш в действителността, да разгледаш в нейната жизненост тази действителност, да я опознаеш, да вникнеш в нея, да я преживееш и обработиш. Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно. Любовта към действителността, изучаването и вниманието към нея – ето какво трябва да навлезе в нашите души. Но това може да настъпи само когато хората отново се научат да опознават действителността в целия и обем, – тъй като действителността на сетивния свят е само външна обвивка на истинската действителност.
към текста >>
Ако искаме наистина да помогнем на духовната наука, не трябва да се опровергават всички тези из
мисли
ци и лъжи, а да се покаже в истинската му светлина този, който илюзорно е принадлежал към духовнонаучното движение, а след това си е позволил такова нещо.
С такива хора, като тези, които пишат пасквилите, работата не е в опровергаването на една или друга фраза. Такъв човек, като този, на когото беше отказано отпечатването на ръкописа му – защото не можеше да бъде отпечатан в нашето издателство, – почувствал се уязвен в своето тщеславие, стана враг на Антропософското Общество, макар преди да го ценеше много високо. На такъв господин трябва да се каже: Това, което пишеш, е просто нелепост и сам ти знаеш много добре това. Ти пишеш всичко това само защото не приехме за печат твоя ръкопис. Това е истината.
Ако искаме наистина да помогнем на духовната наука, не трябва да се опровергават всички тези измислици и лъжи, а да се покаже в истинската му светлина този, който илюзорно е принадлежал към духовнонаучното движение, а след това си е позволил такова нещо.
Тези явления стават все по-чести, и ще зачестяват.
към текста >>
По
мисле
те, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година.
Той имаше нещастието, въпреки цялата помощ, да не стане велик художник и цапаниците му никой не беше склонен да смята за голямо изкуство. Тогава той обяви: виновни са обучаващите го. Наистина, само истината може да помогне на такъв човек. Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното.
Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година.
Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/. Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление. И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/. Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>
И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме не
мисли
ми нападки от негова страна /бележка 89/.
Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното. Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година. Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/. Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление.
И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/.
Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>
Да се опитаме да
мисли
м, чувстваме и действаме в духа на антропософски ориентираната духовна наука, и тогава действително ще работим заедно.
С този съвет, скъпи мои приятели, ще завърша днес. Надявам се, че нашата днешна среща ще стане изходен пункт за по-нататъшната ни съвместна работа в духа, макар и физически да бъдем разделени.
Да се опитаме да мислим, чувстваме и действаме в духа на антропософски ориентираната духовна наука, и тогава действително ще работим заедно.
към текста >>
58.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато
мисли
м.
От многобройни съобщения добре знаете, че разликата в състоянията будност и сън, която обикновено се подчертава, и на която сякаш се разделя животът на човека е, че 2/3 или повече от него, се падат на будното състояние и 1/3 или по-малко, на състоянието на сън, което, всъщност, е чисто външно и повърхностно разглеждане. Даже ако в тази насока се развие по-нататъшното изследване, за да задълбочим характеристиката на разбирането за сън и бодърстване, то въпреки това ще бъде повърхностно в сравнение с дълбините, достъпни за духовната наука. Трябва да си изясним, че нашата душа фактически се намира в състояние на сън не само тогава, когато в повърхностния смисъл спим, тоест не само по времето между заспиването и пробуждането, но че нашата душа, в известен смисъл, се намира в състояние на сън и по време на будуването. В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни.
И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим.
В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
към текста >>
Илюзия е, когато човек
мисли
, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия,
мисли
и представи.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни.
към текста >>
Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме
мисли
и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот.
Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот.
По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни.
към текста >>
Ние сме будни в нашите възприятия и
мисле
не
, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата.
Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим.
Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата.
Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
към текста >>
Можем
мисле
но да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето
мисле
не
.
Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели.
Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене.
С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане. Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане. Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят.
към текста >>
Но, от друга страна, ако по
мисли
те, че за общуването с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото време да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават.
Но, от друга страна, ако помислите, че за общуването с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото време да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават.
Тъй като живеещите са свикнали, а навиците значат доста повече, отколкото обикновено се смята, когато нещо говорят, да възприемат това като излизащо от тях, а когато говори друг, да възприемат това като излизащо от другия. И този, който е съвсем враснал в представите на физическия свят, разбира се, може да възприеме моите думи само като нелепица. Въпреки всичко, това е така: не може да се проникне в духовния свят, ако не се проникнем с доверие към това, че в духовния свят много – казвам: много, а не всичко – е съвсем обратно на това, което ни е свойствено тук, във физическия свят. И една от тези противоположности е това, за което сега ви говоря. Само ако чрез много интимна вътрешна работа сме влезли в тези непривични взаимоотношения, само тогава можем да имаме мнение за това, как се постигат тези връзки на някой жив с определен починал, как се получават.
към текста >>
За да задържим това, което идва при нас в тези кратки, изплъзващи се мигове, най-необходимото е задълбочаването във фините, точни
мисли
на духовната наука.
Собствено, всеки човек, изгубил на физически план своите близки вследствие на това, че те са преминали през портата на смъртта, в тези важни моменти на заспиването и пробуждането, връзката с тях се запазва. Те не стигат до съзнанието на човека, защото тези благоприятни моменти са толкова кратки, и човек не е свикнал да улавя такива бързопреминаващи движения на душевния живот.
За да задържим това, което идва при нас в тези кратки, изплъзващи се мигове, най-необходимото е задълбочаването във фините, точни мисли на духовната наука.
Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането. Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически. Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме. За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види.
към текста >>
Естествено, ние и в дневно съзнание насочваме нашите
мисли
към починалите, с които сме били кармично свързани.
Ако насочим вниманието си към заспиването, това е особено благоприятен момент да се обърнем към някого, с когото искаме да говорим, който е напуснал физическия план и ни е скъп и близък, и освен това, е бил кармично свързан с нас. Моментът на заспиването е особено добър за това.
Естествено, ние и в дневно съзнание насочваме нашите мисли към починалите, с които сме били кармично свързани.
Ние си спомняме за тях. Всички наши мисли за починалия, всичко, което сме искали да му кажем, всички чувства, които насочваме към него, всичко това се устремява в момента на заспиването и, макар да остава неосъзнато за нас, то достига до починалия. Само че едни състояния на душата са благоприятни за това, а други са неблагоприятни.
към текста >>
Всички наши
мисли
за починалия, всичко, което сме искали да му кажем, всички чувства, които насочваме към него, всичко това се устремява в момента на заспиването и, макар да остава неосъзнато за нас, то достига до починалия.
Ако насочим вниманието си към заспиването, това е особено благоприятен момент да се обърнем към някого, с когото искаме да говорим, който е напуснал физическия план и ни е скъп и близък, и освен това, е бил кармично свързан с нас. Моментът на заспиването е особено добър за това. Естествено, ние и в дневно съзнание насочваме нашите мисли към починалите, с които сме били кармично свързани. Ние си спомняме за тях.
Всички наши мисли за починалия, всичко, което сме искали да му кажем, всички чувства, които насочваме към него, всичко това се устремява в момента на заспиването и, макар да остава неосъзнато за нас, то достига до починалия.
Само че едни състояния на душата са благоприятни за това, а други са неблагоприятни.
към текста >>
Сухото, хладно
мисле
не
за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него.
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия. Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно.
към текста >>
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи
мисли
да се обръщаме към починалия.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него.
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия.
Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно.
към текста >>
Трябва да се опитаме да оживим
мисли
те, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него. Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия.
Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас.
Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно. Не сухи мисли, а пронизани с любов, сърдечност и душевност!
към текста >>
Трябва да вложим в тези
мисли
това, което душевно ни е свързвало с починалия.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него. Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия. Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас.
Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия.
Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно. Не сухи мисли, а пронизани с любов, сърдечност и душевност! Тези мисли остават в душите до момента на заспиването.
към текста >>
Равнодушното
мисле
не
за починалия нищо не дава.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него. Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия. Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия.
Равнодушното мислене за починалия нищо не дава.
Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно. Не сухи мисли, а пронизани с любов, сърдечност и душевност! Тези мисли остават в душите до момента на заспиването. И тогава те намират път към починалия.
към текста >>
Не сухи
мисли
, а пронизани с любов, сърдечност и душевност!
Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно.
Не сухи мисли, а пронизани с любов, сърдечност и душевност!
Тези мисли остават в душите до момента на заспиването. И тогава те намират път към починалия.
към текста >>
Тези
мисли
остават в душите до момента на заспиването.
Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно. Не сухи мисли, а пронизани с любов, сърдечност и душевност!
Тези мисли остават в душите до момента на заспиването.
И тогава те намират път към починалия.
към текста >>
Ние преживяваме момента на заспиването, когато
мисли
те, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък.
Не трябва да си съставяме за тези неща грешни представи. Ние сънуваме мъртвия. Когато ни се присънва, в много от случаите, но не във всички, зад това стои реално преживяване. Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия.
Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък.
Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах.
към текста >>
Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива
мисли
, като тези, които ви описах.
Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък. Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното.
Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах.
Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане. Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието. Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността.
към текста >>
Тези
мисли
са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него.
Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах.
Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него.
Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане. Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието. Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността. Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек.
към текста >>
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да
мисли
, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това. Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите. Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено! Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях. Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят.
към текста >>
Вече казах, че да се встъпи в контакт с умрелите, са особено благоприятни тези
мисли
, които възникват от душевните връзки с умрелите, и така се спомнят, сякаш се възстановява съвместно преживяното.
Вече казах, че да се встъпи в контакт с умрелите, са особено благоприятни тези мисли, които възникват от душевните връзки с умрелите, и така се спомнят, сякаш се възстановява съвместно преживяното.
За получаването на отговор от умрелия, за да позволим на починалия да въздейства върху нашия живот, е особено благоприятно, ако го познаваме, ако имаме възможност да се задълбочим в неговото същество. Задълбочаването в съществото на друг човек дава импулс на духовната наука. Тъй като в наше време във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават. Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг.
към текста >>
За рано умрелите това поменуване, искам да кажа, култът на помена, е добре така да напомня, така да се изгради, че да остава във всеобщото; така да се насочат
мисли
те, култовите действия или нещо друго, насочено към поменуването, че по-малко да се навлиза в индивидуалното, в личното на заминалия, а, отнесено към починалия, да се живее повече в мировите възприятия, в мировите
мисли
.
Това, за което току що говорих, съвсем не е лишено от значение за практическия живот; това, което наричаме памет за умрелите, придобива благодарение на това особено осветяване.
За рано умрелите това поменуване, искам да кажа, култът на помена, е добре така да напомня, така да се изгради, че да остава във всеобщото; така да се насочат мислите, култовите действия или нещо друго, насочено към поменуването, че по-малко да се навлиза в индивидуалното, в личното на заминалия, а, отнесено към починалия, да се живее повече в мировите възприятия, в мировите мисли.
В това младият починал, който остава с нас, се чувства добре. За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него мисли са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него. За младия починал е особено добре, ако помена е построен по-култово, като общо установен култ, имащ символично значение. За младия починал особено съзвучен е католическият помен, който в повечето страни е по-малко индивидуализиран, или съвсем не засяга индивидуални отношения, а представлява всеобщо, общоприложимо символично поменаване на покойниците. За рано заминалите си души, които остават с нас, е най-добре да се прилагат обреди, които съотнесени към починалия, са еднакво подходящи за всички, с общозначими мирови символи и общозначими мирови чувства.
към текста >>
За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него
мисли
са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него.
Това, за което току що говорих, съвсем не е лишено от значение за практическия живот; това, което наричаме памет за умрелите, придобива благодарение на това особено осветяване. За рано умрелите това поменуване, искам да кажа, култът на помена, е добре така да напомня, така да се изгради, че да остава във всеобщото; така да се насочат мислите, култовите действия или нещо друго, насочено към поменуването, че по-малко да се навлиза в индивидуалното, в личното на заминалия, а, отнесено към починалия, да се живее повече в мировите възприятия, в мировите мисли. В това младият починал, който остава с нас, се чувства добре.
За починалия възрастен е особено добре, ако се навлезе в неговото индивидуално, ако насочените към него мисли са построени върху неговата личност, отразяват и засягат лично него.
За младия починал е особено добре, ако помена е построен по-култово, като общо установен култ, имащ символично значение. За младия починал особено съзвучен е католическият помен, който в повечето страни е по-малко индивидуализиран, или съвсем не засяга индивидуални отношения, а представлява всеобщо, общоприложимо символично поменаване на покойниците. За рано заминалите си души, които остават с нас, е най-добре да се прилагат обреди, които съотнесени към починалия, са еднакво подходящи за всички, с общозначими мирови символи и общозначими мирови чувства. За по-късно починалите особено добри са обредите в протестантската църква, когато повече се навлиза в личностното на умрелия. И в индивидуалното поменуване, насочено към такъв починал, най-добре е да се навлезе в това, което е свързано с неговата личност, да е насочено не към всеки починал, а именно към него.
към текста >>
Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично
мисле
щата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Получавайки дара на духовната наука, тя научава не само това, което засяга въплътените в телесност хора, но и това, което е важно за душите, изоставили телесното. Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много. Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно.
Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността. И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>
Собствено, виждаме понякога, че хората си сменят начина на
мисле
не
; въпросът е в това, дали сменят своя начин на
мисле
не
по пътя на действителното му задълбочаване или, напротив, съвсем изпускат контрола над
мисле
не
то си или го променят в посоката, която сега е свойствена на толкова много хора.
Тук е подходящия момент да се осъзнае цялото значение за европейския духовен живот на антропософски ориентираната духовна наука, на духовнонаучния мироглед. Това, как хората се отнасят към Духа и духовното съдържание, как човек стои по отношение на Духа и духовните същества, ще придобива все по-голямо значение в съвсем недалечно бъдеще. Тъй като се подготвят важни, изпълнени със значение неща в живота на земното човечество. Ако искат поне малко да се освободят от сънното състояние, в което, за съжаление, пребивава такова количество хора, наистина е невъзможно да се избегне необходимостта от по-дълбоко размисляне за определени неща, по-дълбоко, отколкото вече в течение на столетия съществува в Европа. Времето изисква, хората да се научат да мислят различно.
Собствено, виждаме понякога, че хората си сменят начина на мислене; въпросът е в това, дали сменят своя начин на мислене по пътя на действителното му задълбочаване или, напротив, съвсем изпускат контрола над мисленето си или го променят в посоката, която сега е свойствена на толкова много хора.
Виждаме, че хората променят начина на мислене – премислят, осъзнават, само че понякога много своеобразно. Могат да се приведат стотици и хиляди примери.
към текста >>
Виждаме, че хората променят начина на
мисле
не
– премислят, осъзнават, само че понякога много своеобразно.
Това, как хората се отнасят към Духа и духовното съдържание, как човек стои по отношение на Духа и духовните същества, ще придобива все по-голямо значение в съвсем недалечно бъдеще. Тъй като се подготвят важни, изпълнени със значение неща в живота на земното човечество. Ако искат поне малко да се освободят от сънното състояние, в което, за съжаление, пребивава такова количество хора, наистина е невъзможно да се избегне необходимостта от по-дълбоко размисляне за определени неща, по-дълбоко, отколкото вече в течение на столетия съществува в Европа. Времето изисква, хората да се научат да мислят различно. Собствено, виждаме понякога, че хората си сменят начина на мислене; въпросът е в това, дали сменят своя начин на мислене по пътя на действителното му задълбочаване или, напротив, съвсем изпускат контрола над мисленето си или го променят в посоката, която сега е свойствена на толкова много хора.
Виждаме, че хората променят начина на мислене – премислят, осъзнават, само че понякога много своеобразно.
Могат да се приведат стотици и хиляди примери.
към текста >>
Видите ли, един от тези хора, които в течение на тези три и половина години ужасяващо промени своя начин на
мисле
не
, е бившият френски социалист, журналистът Густав Ерве /бележка 92/.
Видите ли, един от тези хора, които в течение на тези три и половина години ужасяващо промени своя начин на мислене, е бившият френски социалист, журналистът Густав Ерве /бележка 92/.
Той издава вестник, наречен от него "Победа", преименуван от по-малко предизвикателно название. Ерве е един от тези, които пишат сега в духа на най-войнстващия френски шовинизъм. Може да се каже, че той даже превъзхожда в своя шовинизъм зверския, бичи шовинизъм на Клемансо /бележка 93/ – и той е от тези, които промениха своя начин на мислене преди четири години. Той беше космополит, присмиваше се на тези, които проявяваха даже не шовинизъм, а в някаква степен френски национализъм. Ерве беше безусловен космополит.
към текста >>
Може да се каже, че той даже превъзхожда в своя шовинизъм зверския, бичи шовинизъм на Клемансо /бележка 93/ – и той е от тези, които промениха своя начин на
мисле
не
преди четири години.
Видите ли, един от тези хора, които в течение на тези три и половина години ужасяващо промени своя начин на мислене, е бившият френски социалист, журналистът Густав Ерве /бележка 92/. Той издава вестник, наречен от него "Победа", преименуван от по-малко предизвикателно название. Ерве е един от тези, които пишат сега в духа на най-войнстващия френски шовинизъм.
Може да се каже, че той даже превъзхожда в своя шовинизъм зверския, бичи шовинизъм на Клемансо /бележка 93/ – и той е от тези, които промениха своя начин на мислене преди четири години.
Той беше космополит, присмиваше се на тези, които проявяваха даже не шовинизъм, а в някаква степен френски национализъм. Ерве беше безусловен космополит. Сега всичко, което той пише е толкова отровно, че във всеки негов ред звучи: той би искал, на френския трикольор да е подвластна цялата съвременност. Но зад душата на Ерве стоят многозначителните думи, изказани преди войната. Ето ги: «Трикольорът» /френският национален флаг/ – на боклука!
към текста >>
Той пренаучи, преос
мисли
всичко, но не в посока към задълбочаване.
Ерве беше безусловен космополит. Сега всичко, което той пише е толкова отровно, че във всеки негов ред звучи: той би искал, на френския трикольор да е подвластна цялата съвременност. Но зад душата на Ерве стоят многозначителните думи, изказани преди войната. Ето ги: «Трикольорът» /френският национален флаг/ – на боклука! " Толкова презираше той всичко национално.
Той пренаучи, преосмисли всичко, но не в посока към задълбочаване.
Каквото трябва да стане в определената епоха, – ще стане, важното е това да се види /осъзнае/; въпросът е, как то се проявява в едно или друго, в какво един или друг вижда своята човешка задача. При това пренаучаване е необходимо, преди всичко, хората в Европа да не подминават като на сън най-важното, което се подготвя за цялото земно човечество.
към текста >>
Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да по
мисли
м.
Тъй като те знаят: всичко това няма никакво отношение към истинския живот. Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно. С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука.
Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим.
Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо? – разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на Изтока могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа. Всичко това е вярно, абсолютно вярно. Но действително ли Средна Европа е разбрала цялото значение на Гьоте, като източник на духовен живот? За това много може да се говори.
към текста >>
Ако той знаеше, какви връзки са скрити в произведенията на Гьоте, ако знаеше, какво може да израсте от преживяванията на идеите на Гьоте, би говорил и би
мисли
л по-различно.
Това би могло да бъде прекрасно начало, да предизвика голяма поддръжка, да даде импулс да се разкрият духовните източници на Гьоте. Много неща се случиха тогава, беше основано и Обществото на Гьоте. Но да се поставим на гледната точка на ориенталеца. Той казва: в нашия източен живот ние чувстваме непосредствената връзка на своята душа с мировата душа. Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа.
Ако той знаеше, какви връзки са скрити в произведенията на Гьоте, ако знаеше, какво може да израсте от преживяванията на идеите на Гьоте, би говорил и би мислил по-различно.
Но какво вижда той? Вероятно се чуди: да, Средна Европа основа Обществото на Гьоте, за да почете един от величавите си духове. Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите! Това е много символично. Може да се каже: в нашите души трябва да живее импулс за истинско познаване на света.
към текста >>
59.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски
мисле
щия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно.
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето време и близкото бъдеще.
На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно.
Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития. И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език. Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор.
към текста >>
Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съвременното естественонаучно
мисле
не
, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие.
Това, което беше казано вчера, е вярно, и би трябвало да предизвика дълбок размисъл. Заедно с това, е лесно да се почувства, импулси с каква тежест са заложени в лоното на нашето време. Въпреки това, хората днес са малко склонни действително да осъзнават ставащото в цялата му тежест.
Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съвременното естественонаучно мислене, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие.
Необходимо е именно човечеството да се събуди и да разбере уроците на времето, действително да се събуди, а не да продължава да спи. Но пробуждането ще бъде възможно, само ако определени, по-дълбоко лежащи факти не бъдат повече разглеждани като фантазия, като безпочвени блянове, а бъдат осъзнати, като действащи в събитията на нашата епоха реалности. В хода на нашите разглеждания вече често съм излагал, как в последната третина на XIX век в живота на човечеството стана знаменателен поврат. Говорил съм за това и тук в Щутгарт /бележка 96/. Днес отново от определена гледна точка ще прекараме тези факти пред душата.
към текста >>
Особено важно е, че от последната третина на XIX век във всичко, на което човек тук, на физически план, може да въздейства със своите
мисли
и възприятия, действат и тези импулси, и не може да се разбере действителността, ако не се отчита това въздействие.
Битката е завършила с това, че ариманичните същности са били низвергнати, и с още по-голяма сила действат сега сред хората. Сред хората те създават объркване, тъй като след поражението това е тяхното намерение: да сеят объркване във всичко, което се отнася до понятия и идеи, свързани с кръвните връзки, с кръвното родство.
Особено важно е, че от последната третина на XIX век във всичко, на което човек тук, на физически план, може да въздейства със своите мисли и възприятия, действат и тези импулси, и не може да се разбере действителността, ако не се отчита това въздействие.
Това, как днес се говори за взаимоотношенията между народите и други подобни, е резултат от изкривяващото въздействие на ариманичните духове, изгонени от Михаил от висшите духовни светове.
към текста >>
Те, духовете на препятствията, се проявяват, като внасят объркване в безброй области, в които човек смята, че
мисли
съвсем правилно, но в които той в най-голяма степен е предоставен на объркващото въздействие на тези духове.
Така живеят хората: в понятия, представи, идеи, които са фини, бих казал дестилирано-духовни, и на тях им е нужна само здрава сила, за да дойдат от тези понятия до духовната наука; и това са именно тези понятия, които в епохата на Михаил трябва да навлязат в развитието на човечеството. Но те са и тези, които най-много могат да бъдат подложени на объркване, на заблуди, внасяни от споменатите, свалени от небето, победени там от Михаил, ариманични духове на препятствията.
Те, духовете на препятствията, се проявяват, като внасят объркване в безброй области, в които човек смята, че мисли съвсем правилно, но в които той в най-голяма степен е предоставен на объркващото въздействие на тези духове.
към текста >>
Чудовищна повърхностност е, когато се
мисли
, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н.
С погледа към един от тези моменти ще стане ясно, как, собствено, се извършва развитието – оставаме в областта на развитие на човечеството. Да вземем най-важния закон на развитието, който сме разглеждали от други гледни точки вече неведнъж.
Чудовищна повърхностност е, когато се мисли, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н.
Това е повърхностно наблюдение. Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години.
към текста >>
Биологът
мисли
: ако яйцето се появява в кокошката, значи, в самата кокошка е причината за неговата поява.
Биологът не вижда вече това. На него подобно понятие не му идва на ум. Биологът вижда кокошката, в която се развива яйцето. Но на него не му хрумва да постави въпроса така, както го поставя физикът по отношение на магнитната стрелка.
Биологът мисли: ако яйцето се появява в кокошката, значи, в самата кокошка е причината за неговата поява.
Ако разсъждаваше както физика за магнитната игла, той би си казал: макар и кокошката да е мястото, в което се развива яйцето, но както в магнитната игла действат силите на Космоса, така действат тези космически сили и при образуването на яйцето в кокошката. Трябва да изляза извън известни граници на природата и да се обърна към стоящите извън нея сили. Кокошката – това е мястото, където възниква зародишът на яйцето, но тук действат, прониквайки вътре, силите на Космоса, както те действат, давайки насочеността на магнитната стрелка.
към текста >>
Това ще стане ясно с едно понятие, което ще се опитаме да ос
мисли
м духовнонаучно.
Да се формира такава представа, методически да се разработи, би било крайно необходимо. Но официалната биология напълно е отишла в задънената улица на безжизненото, и от нейна гледна точка такава представа е малко смешна, празна фантазия. Официалната наука няма всеобемащи понятия и най-малко тя е способна да каже нещо истинно за политическия или социалния съвместен живот на хората. Не следва да се надяваме, че от този строго естественонаучен поглед върху света може да израсне нещо толкова необходимо на човечеството – оживяването и обновяването на понятията. Именно в най-важните области, обхващащи живота на хората, това не може да стане.
Това ще стане ясно с едно понятие, което ще се опитаме да осмислим духовнонаучно.
към текста >>
По
мисле
те само, на кого не се е случвало да види малко дете, а след това отново да го види след няколко години, и едва тогава открива, че то е започнало да прилича на един или друг.
Помислете само, на кого не се е случвало да види малко дете, а след това отново да го види след няколко години, и едва тогава открива, че то е започнало да прилича на един или друг.
Това е свързано с факта, че силите на наследствеността са заключени, собствено, в останалия организъм. Главата на човека изцяло е образувана от Космоса; и едва когато силите на наследствеността започнат да работят от останалия организъм във външното, което се случва бавно, едва тогава лицето на човека става подобно на останалия организъм. Това е само пример, как външните факти потвърждават намереното по духовнонаучен начин. Важно е да се запомни: главата преминава своето развитие по-бързо, от останалия организъм.
към текста >>
Не
мисле
те, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието.
Да се вникне в тези неща, значи да се оживи това, което при нашите естествоизпитатели, а следователно и в широки кръгове, представлява мъртви понятия. Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза!
Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието.
Това не е вярно. Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие. Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник. И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин. Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>
И даже този, който черпи своите
мисли
само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза! Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието. Това не е вярно. Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие. Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник.
И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>
Об
мисле
те това!
И така, виждате, че антропософски ориентираната духовна наука истински е предназначена не за удовлетворяване на субективните стремежи към познание, а тя дълбоко се врязва в целия ход на развитие на нашата епоха. И отново, – това проникване в развитието на епохата е тясно свързано в нашето съзнание, израснало в Антропософията, с познанието за това, което от 1841 година до 1879 година и до 1917 година е ставало в развитието на човечеството, свръхсетивно и сетивно, в надфизическия план и на физически план. Тези неща трябва да бъдат разбрани най-сериозно. Твърде много неща в наше време се приемат несериозно! В това и трябва да се състои оздравяването на човечеството, за да стъпим отново на живи възприятия, понятия и чувства, отнасящи се до развитието на мирозданието.
Обмислете това!
към текста >>
Това е много характерно и всеки днес е принуден да се за
мисли
над него.
Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа? Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане. Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации. Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира?
Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него.
В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси? Да, на събранията на социалдемократите. Там са формирали мироглед. Но в другите слоеве на обществото това го няма, тъй като с всички сили се пазят от истинското познание за живота на човека.
към текста >>
Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава из
мисли
ца.
Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия.
Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица.
Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото.
към текста >>
В тези лекции, които бяха записани и след това издадени, така че да се запази тона на лекциите, той казва за Аза: Азът – това е сложно понятие; ако се за
мисли
те над това, какво, собствено, подразбирате, до какво достигате, преди всичко, това е своята телесност.
Интересно разсъждава Теодор Циен за Аза.
В тези лекции, които бяха записани и след това издадени, така че да се запази тона на лекциите, той казва за Аза: Азът – това е сложно понятие; ако се замислите над това, какво, собствено, подразбирате, до какво достигате, преди всичко, това е своята телесност.
След това до своите родствени връзки, след това до своите имуществени връзки. След това вие мислите за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща. И това, което са измислили разните психолози, това, смята той, е фикция. Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос. Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота.
към текста >>
След това вие
мисли
те за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща.
Интересно разсъждава Теодор Циен за Аза. В тези лекции, които бяха записани и след това издадени, така че да се запази тона на лекциите, той казва за Аза: Азът – това е сложно понятие; ако се замислите над това, какво, собствено, подразбирате, до какво достигате, преди всичко, това е своята телесност. След това до своите родствени връзки, след това до своите имуществени връзки.
След това вие мислите за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща.
И това, което са измислили разните психолози, това, смята той, е фикция. Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос. Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота. Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в живота, не действа съзидателно, а разрушително. Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез живота.
към текста >>
И това, което са из
мисли
ли разните психолози, това, смята той, е фикция.
Интересно разсъждава Теодор Циен за Аза. В тези лекции, които бяха записани и след това издадени, така че да се запази тона на лекциите, той казва за Аза: Азът – това е сложно понятие; ако се замислите над това, какво, собствено, подразбирате, до какво достигате, преди всичко, това е своята телесност. След това до своите родствени връзки, след това до своите имуществени връзки. След това вие мислите за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща.
И това, което са измислили разните психолози, това, смята той, е фикция.
Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос. Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота. Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в живота, не действа съзидателно, а разрушително. Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез живота. Тъй като какво, всъщност, се случи?
към текста >>
Да, естествоизпитателят и не може, когато
мисли
за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не
мисли
ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос.
Интересно разсъждава Теодор Циен за Аза. В тези лекции, които бяха записани и след това издадени, така че да се запази тона на лекциите, той казва за Аза: Азът – това е сложно понятие; ако се замислите над това, какво, собствено, подразбирате, до какво достигате, преди всичко, това е своята телесност. След това до своите родствени връзки, след това до своите имуществени връзки. След това вие мислите за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща. И това, което са измислили разните психолози, това, смята той, е фикция.
Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос.
Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота. Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в живота, не действа съзидателно, а разрушително. Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез живота. Тъй като какво, всъщност, се случи? На изток, в областите, където някога ще се разкрият мощните импулси за бъдещето, там разрушаващо действа мъртва теория, пренесла взетото от машините в социален мироглед – ленинизма и троцкизма.
към текста >>
Този, за когото звучи само мъртвото, и който и в човека вижда само мъртвото, бил той и такъв голям учен като Теодор Циен, когато говори за Аза, за чувството за отговорност така, както го прави Теодор Циен, тогава истинския интерпретатор на неговия възглед е не той самият – той не
мисли
толкова надалеч – а Ленин и Троцки – те са, които правят правилните изводи от неговите твърдения, прилагайки ги към социалния живот и човешкото общество.
Отнесете се към това с цялата сериозност.
Този, за когото звучи само мъртвото, и който и в човека вижда само мъртвото, бил той и такъв голям учен като Теодор Циен, когато говори за Аза, за чувството за отговорност така, както го прави Теодор Циен, тогава истинския интерпретатор на неговия възглед е не той самият – той не мисли толкова надалеч – а Ленин и Троцки – те са, които правят правилните изводи от неговите твърдения, прилагайки ги към социалния живот и човешкото общество.
Това, което осъществяват Ленин и Троцки, е непосредствено следствие от това, което е отгледано от естественонаучния мироглед. Но тъй като науката естествознание не прави компромис с това, което не е нейно пряко следствие, и само защото не довежда до логически край своите твърдения, тя не се превръща в ленинизъм и троцкизъм.
към текста >>
Мисли
те са реалности, а не само понятия.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността. Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие.
Мислите са реалности, а не само понятия.
Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила. Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа. И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
Не трябва примитивно да се
мисли
, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността. Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие. Мислите са реалности, а не само понятия.
Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила.
Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа. И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
Има и други, които последователно изговарят това, което съвременният психолог, съвременният психиатър,
мисле
щ съвременно естественонаучно, би трябвало да
мисли
за Христос Исус.
Днес има произведения – възможно е вече да съм споменавал тук за това, в които от позицията на истинската съвременна наука се обсъжда проблема за Христос Исус. Много интересни книги, защото те процедират безкомпромисно. Преди всичко една датска книга /бележка 98/.
Има и други, които последователно изговарят това, което съвременният психолог, съвременният психиатър, мислещ съвременно естественонаучно, би трябвало да мисли за Христос Исус.
Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура. И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици. Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод.
към текста >>
И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени из
мисли
ци.
Много интересни книги, защото те процедират безкомпромисно. Преди всичко една датска книга /бележка 98/. Има и други, които последователно изговарят това, което съвременният психолог, съвременният психиатър, мислещ съвременно естественонаучно, би трябвало да мисли за Христос Исус. Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура.
И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици.
Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод. И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
към текста >>
Ако се за
мисли
те по-дълбоко, това ясно се вижда.
Както за преподаването и възпитанието е важно да се знае за различието в темповете на развитие на главата и останалия, сърдечен организъм, така от духовната наука могат да бъдат казани много важни неща за социалния живот, за историята и юриспруденцията. Трябва само да се измъкнем от там, където сами се натикахме поради преобладаващата вяра в неопровержимия авторитет на естественонаучния мироглед. Това е необходимо за нашето време. Това, което естественонаучният мироглед смята за действителност, създава понятия, които никога няма да бъдат пригодни в областта на съвместния социален живот на хората. Човечеството днес живее под гнета на тази грешка.
Ако се замислите по-дълбоко, това ясно се вижда.
към текста >>
В бъдеще, когато по-обективно ще се
мисли
за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет.
Но трябва да се достигне до истинското разбиране на духовната наука. Трябва да търсим в духовната наука не само нещо интересно и даващо вътрешна душевна наслада, трябва да търсим в нея това, което пронизва целия живот в целия му обем. И трябва да се разбира, че само съобщенията на духовната наука могат да дадат действителна основа за правилното разбиране на социалния, нравствения и правов живот на хората. Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина. Той е израсъл от поглед върху света, който е свойствен на хора, черпещи своите понятия от света на безжизненото и способни духовно да лишат от живот целия свят.
В бъдеще, когато по-обективно ще се мисли за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет.
Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост. Не случайно голата школска мъдрост, лишена и от най-малката духовност, днес стана най-важната политическа тенденция именно под формата на Уилсънизма. Това е много значителен, изключително важен симптом на времето. Сега още е невъзможно да се говори за тези неща с истинската дълбочина и широчина на обхвата. Но от дадените днес насоки ще разберете, колко важно е, собствено, да се опитате да вникнете в тези неща, колко безкрайно важно е да се вниква в тях не чрез афекти и емоции, а чрез познаването им.
към текста >>
С цялата възможна сила на живото възприятие вникнете в съобщеното и ос
мисле
но днес, и то ще ви поведе към духовни висоти.
Целият живот на човека трябва да се организира еднозначно. Духовното трябва да нахлуе в сферата на естественонаучния мироглед. И религиозният живот трябва да бъде пронизан от тази светлина, която се постига от духовната наука.
С цялата възможна сила на живото възприятие вникнете в съобщеното и осмислено днес, и то ще ви поведе към духовни висоти.
Духовната наука дава на човека не само възпитание на главата, но и възпитание на сърцето. Тя възпитава сърцето. Тя служи на цялото човечество, а не само на частта му, която, собствено, трябва да умре към 27-та година. В продължения на целия живот тя дава на човека жизнеустойчивост и жизнеспособност. Възпитанието, което не отчита разликата в темпа на развитие на главата и останалия организъм, прави хората стари, нервни, нехармонични и измъчени.
към текста >>
60.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Обаче, трябва да се за
мисли
м, а на тези, който действително се интересуват от истините на духовната наука, подобава добре да мислят, тъй като такива раз
мисли
могат да ги укрепят в разбирането на необходимостта от заниманията с истините на духовната наука.
Вече съм ви обръщал внимание върху това, че отново и отново се чува едно и също възражение срещу заелия се с истините на духовната наука, възражение, което съвсем явно се поражда от излишния стремеж към душевно удобство. Това е възражението на тези, които казват: аз не отричам, че човек, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в друг, духовен свят, но какъв е този духовен свят, какво става в него – с това искам да почакам! Тук на Земята трябва да изпълняваме земните си задължения, след смъртта, когато бъдем пренесени в този, другия свят, ще видим, какво има там, в този, другия свят. Не може да се отрече, че този довод е много удобен.
Обаче, трябва да се замислим, а на тези, който действително се интересуват от истините на духовната наука, подобава добре да мислят, тъй като такива размисли могат да ги укрепят в разбирането на необходимостта от заниманията с истините на духовната наука.
За да прекарам още един път пред вашите души тези проверяващи размисли, днес отново ще разгледаме от една определена гледна точка, връзките между живота на човека тук на Земята и живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
За да прекарам още един път пред вашите души тези проверяващи раз
мисли
, днес отново ще разгледаме от една определена гледна точка, връзките между живота на човека тук на Земята и живота между смъртта и новото раждане.
Вече съм ви обръщал внимание върху това, че отново и отново се чува едно и също възражение срещу заелия се с истините на духовната наука, възражение, което съвсем явно се поражда от излишния стремеж към душевно удобство. Това е възражението на тези, които казват: аз не отричам, че човек, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в друг, духовен свят, но какъв е този духовен свят, какво става в него – с това искам да почакам! Тук на Земята трябва да изпълняваме земните си задължения, след смъртта, когато бъдем пренесени в този, другия свят, ще видим, какво има там, в този, другия свят. Не може да се отрече, че този довод е много удобен. Обаче, трябва да се замислим, а на тези, който действително се интересуват от истините на духовната наука, подобава добре да мислят, тъй като такива размисли могат да ги укрепят в разбирането на необходимостта от заниманията с истините на духовната наука.
За да прекарам още един път пред вашите души тези проверяващи размисли, днес отново ще разгледаме от една определена гледна точка, връзките между живота на човека тук на Земята и живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Об
мисле
те някога вечер изминалия ден, по
мисле
те, в колко места сте били за ден, – може да вземем и нещо друго, но да се спрем на това – с колко хора сте имали съприкосновение за един ден.
Нека бъде съвсем ясно, че човек в течение на своя живот тук на Земята, във физическо тяло, със своето обикновено съзнание, възприема само част от това, което съставлява неговият живот, тъй като през цялото време стават неща тясно свързани с нашия живот, които не са толкова явни, че отчетливо да проникват в обикновеното ни съзнание. Понякога тези неща смътно проникват в нашето съзнание, но не в целия обем от значение, което имат за нас в ежедневния живот.
Обмислете някога вечер изминалия ден, помислете, в колко места сте били за ден, – може да вземем и нещо друго, но да се спрем на това – с колко хора сте имали съприкосновение за един ден.
към текста >>
Не трябва да се
мисли
, че среща с човек, на която, може би, малко сте обърнали внимание, но до когото сме били близо, е без всякакво значение.
Днес е особено важно да посоча, че в първата третина на живота между смъртта и новото раждане, човек основно е потопен в тази разгръщаща се картина от живи образи, тоест основно е потопен в имагинативен живот. Можем да помогнем на тези имагинации, като установим връзка между нас, останалите тук, и кармически свързаните с нас преминали портата на смъртта. След това настъпва втората третина, в течение на която духовно-душевният живот на човека е по-изпълнен с инспирации. Тогава на човек му става ясно, какво значение в мировите връзки имат образите, които той преди това е преживявал, как тези образи го включват в мировите връзки. Тъй като всичко, което човек преживява, има значение за мировите връзки.
Не трябва да се мисли, че среща с човек, на която, може би, малко сте обърнали внимание, но до когото сме били близо, е без всякакво значение.
Тя ще бъде разгърната в тези образи в значението, което има в събитията от света. Това ще се изправи като откровение в инспирациите във втората третина от живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
По
мисле
те – ако вземете предвид, че човек толкова дълго време е живял в духовно-душевни ситуации, естествено е да поиска да запази нещо от това привично за него, когато се потопи във физическото тяло.
Тогава той трябва да се пренесе в своето духовно-душевно обкръжение. Тогава човек живее потопен със своето съзнание в своето обкръжение. И именно в тази последна третина, чрез това потапяне, човек подготвя своето бъдещо потапяне във физическо тяло по пътя на зачатието във физическия свят. Интуициите в последната третина от живота между смъртта и новото раждане, са въведение в тези интуиции, които след това, естествено, подсъзнателно или безсъзнателно, насочват човека към потапянето в тялото, което му предоставя наследственият поток на родителите, прародителите и т.н. И нещо остава в човека, когато той от чисто духовно-душевния свят встъпва във физическия свят.
Помислете – ако вземете предвид, че човек толкова дълго време е живял в духовно-душевни ситуации, естествено е да поиска да запази нещо от това привично за него, когато се потопи във физическото тяло.
Така и става в действителност. Та, какво, собствено, представляват – прочетете за това в книжката "Възпитание на детето в светлината на духовната наука"– основните, най-важни душевни стремежи в първите 7 години, до смяната на зъбите? Нарекох ги подражание. Детето през цялото време се стреми да прави това, което се прави в неговото обкръжение; то не изхожда от собствени подбуди; то пренася себе си в постъпките на тези, които го обкръжават, и ги повтаря, сякаш отпечатвайки ги в себе си. Това е отзвук от инициацията в последната третина от живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Пред вас е поставена една от
мисли
те на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството.
Нарекох ги подражание. Детето през цялото време се стреми да прави това, което се прави в неговото обкръжение; то не изхожда от собствени подбуди; то пренася себе си в постъпките на тези, които го обкръжават, и ги повтаря, сякаш отпечатвайки ги в себе си. Това е отзвук от инициацията в последната третина от живота между смъртта и новото раждане. Ние се раждаме като същества, попиващи в себе си своето обкръжение, тъй като пренасяме във физическия живот това, което дълго време духовно-душевно сме правили в другия свят. Човек постепенно враства във физическия живот – ние разбираме това, хвърляйки поглед към нещата, към които той е привикнал в духовния свят.
Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството.
Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот.
към текста >>
Мисли
те трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората.
Детето през цялото време се стреми да прави това, което се прави в неговото обкръжение; то не изхожда от собствени подбуди; то пренася себе си в постъпките на тези, които го обкръжават, и ги повтаря, сякаш отпечатвайки ги в себе си. Това е отзвук от инициацията в последната третина от живота между смъртта и новото раждане. Ние се раждаме като същества, попиващи в себе си своето обкръжение, тъй като пренасяме във физическия живот това, което дълго време духовно-душевно сме правили в другия свят. Човек постепенно враства във физическия живот – ние разбираме това, хвърляйки поглед към нещата, към които той е привикнал в духовния свят. Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството.
Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората.
Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден.
към текста >>
За
мисле
те се, в последните столетия стана нормално да се
мисли
за безсмъртието, да се
мисли
, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта.
Това е отзвук от инициацията в последната третина от живота между смъртта и новото раждане. Ние се раждаме като същества, попиващи в себе си своето обкръжение, тъй като пренасяме във физическия живот това, което дълго време духовно-душевно сме правили в другия свят. Човек постепенно враства във физическия живот – ние разбираме това, хвърляйки поглед към нещата, към които той е привикнал в духовния свят. Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората.
Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта.
Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока.
към текста >>
Винаги се
мисли
: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот?
Ние се раждаме като същества, попиващи в себе си своето обкръжение, тъй като пренасяме във физическия живот това, което дълго време духовно-душевно сме правили в другия свят. Човек постепенно враства във физическия живот – ние разбираме това, хвърляйки поглед към нещата, към които той е привикнал в духовния свят. Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта.
Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот?
– това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот.
към текста >>
Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се по
мисли
, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот.
Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно.
Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот.
За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот.
към текста >>
Мисли
те на хората ще тръгнат в тази посока.
Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден.
Мислите на хората ще тръгнат в тази посока.
Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата.
към текста >>
По
мисле
те върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата.
Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното.
Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата.
Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също. Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери.
към текста >>
Трябва да си изясним, че насоката на
мисли
те, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука.
Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също. Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери.
Трябва да си изясним, че насоката на мислите, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука.
Земният живот ще ни се представи в своето истинско значение, само когато бъде осъзнато, че той представлява продължение на живота в духовния свят. И той може да бъде разбран правилно само изхождайки от такива позиции. Когато се научат така да разглеждат този въпрос, тогава ще намерят правилното отношение към втората половина на въпроса за безсмъртието на душата, когато си изяснят, че този земен живот има значение за отвъдния живот, че човек от отвъдния свят се стреми към Земята, за да премине през земен живот, че земният живот му е нужен. Тогава, изхождайки от тези предпоставки, по съвсем друг начин ще се осветли въпросът за истинските ценности на земния живот, съвсем различно, отколкото това е било достъпно досега.
към текста >>
Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се за
мисли
те над въпроса за стойността на земния живот.
Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се замислите над въпроса за стойността на земния живот.
Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли. Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава.
към текста >>
Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек
мисли
и човек има
мисли
.
Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се замислите над въпроса за стойността на земния живот.
Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли.
Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма.
към текста >>
Мисле
не
то – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава
мисли
.
Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се замислите над въпроса за стойността на земния живот. Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли. Но тези два момента са съществено различни.
Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли.
Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тази дейност, тази сила, която живее в
мисле
не
то, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане.
Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се замислите над въпроса за стойността на земния живот. Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли. Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли.
Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане.
Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане. Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта.
към текста >>
Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме
мисли
за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава.
Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се замислите над въпроса за стойността на земния живот. Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли. Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане.
Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава.
Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане. Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта. Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Затова и нашите
мисли
, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за
мисле
не
, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива.
Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта. Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Самите
мисли
, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта.
Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта.
Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Той
мисли
само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука.
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове.
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука.
Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки.
към текста >>
И той си казва: ще почакам с
мисле
не
то за духовния свят, докато не се окажа в него.
Представете си двама човека. Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове. Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука. Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива.
И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него.
От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек.
към текста >>
Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с
мисли
" душевни настройки.
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука. Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/.
Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки.
Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек. Друг се отдава на мисли за духовния свят. Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите сетива. Не може да се отрече, че това са съвсем други мисли, нали така?
към текста >>
Да си представим човек, който просто изобщо не
мисли
, за да си състави каква да е представа за духовния свят.
Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки.
Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят.
Това е един тип човек. Друг се отдава на мисли за духовния свят. Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите сетива. Не може да се отрече, че това са съвсем други мисли, нали така? И то става явно най-малкото от това, че мислите, които не са насочени към духовния свят, от гледна точка на повечето живеещи днес хора, са умни, реални мисли, а мислите на духовната наука – умопобъркани, фантазьорски и безумни.
към текста >>
Друг се отдава на
мисли
за духовния свят.
От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек.
Друг се отдава на мисли за духовния свят.
Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите сетива. Не може да се отрече, че това са съвсем други мисли, нали така? И то става явно най-малкото от това, че мислите, които не са насочени към духовния свят, от гледна точка на повечето живеещи днес хора, са умни, реални мисли, а мислите на духовната наука – умопобъркани, фантазьорски и безумни.
към текста >>
Това са различни
мисли
от тези, които се пораждат от физическите сетива.
/бележка 101/. Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек. Друг се отдава на мисли за духовния свят.
Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите сетива.
Не може да се отрече, че това са съвсем други мисли, нали така? И то става явно най-малкото от това, че мислите, които не са насочени към духовния свят, от гледна точка на повечето живеещи днес хора, са умни, реални мисли, а мислите на духовната наука – умопобъркани, фантазьорски и безумни.
към текста >>
Не може да се отрече, че това са съвсем други
мисли
, нали така?
Примерно от такива настройки на ума е възниквал понякога атеизмът в 19 век, от такива "изпълнени с мисли" душевни настройки. Да си представим човек, който просто изобщо не мисли, за да си състави каква да е представа за духовния свят. Това е един тип човек. Друг се отдава на мисли за духовния свят. Това са различни мисли от тези, които се пораждат от физическите сетива.
Не може да се отрече, че това са съвсем други мисли, нали така?
И то става явно най-малкото от това, че мислите, които не са насочени към духовния свят, от гледна точка на повечето живеещи днес хора, са умни, реални мисли, а мислите на духовната наука – умопобъркани, фантазьорски и безумни.
към текста >>
НАГОРЕ